Акт от 21.01.2019, Районен съд - Сливница

Р Е Ш

Е Н И Е № 58 гр.

Сливница, 21. 01. 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 712 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.С., родена на *** г. в гр. Пирот, РСърбия, представлявана от адв. А.В. от САК, срещу Наказателно постановление № 56 от 14. 09. 2016 г., издадено от Георги Паунов Г. *** към РДГГ гр. Драгоман, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ ѝ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 100 лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ.

В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Поддържа се, че не е посочено точно и ясно нарушението, за което й е издадено същото, което води до невъзможност да упражни защитата си. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. В., която поддържа жалбата, като прави възражение за липса на представителна власт на наказващия орган, както и за опорочаване на административно-наказателния процес, поради непосочване точно на вмененото на доверителката ѝ нарушение, както и липсата на преводач както при съставянето на акта, така и на обжалваното постановление.

Въззиваемата страна – ГПУ Калотина, в съдебно заседание се представлява от зам.началника - гл. инспектор Г.. Оспорва жалбата, както и възраженията на жалбоподателката, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото от него наказателно постановление.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 10. 09.

2016 г., в 00,15 часа, на ГКПП – Калотина, при извършена от свидетеля Т.А.

Калангарски, на длъжност „ст. полицай“ при ГКПП Калотина, на паспортна проверка на К.С., род. на *** г. в РСърбия, пътуваща с лек автомобил „Ситроен“, с рег. № СО 1810 ВМ, представила личния си паспорт, от което се установило, че лицето е нарушило установения престой на територията на РБългария с 20 дни над разрешения, с което нарушил чл. 34 ЗЧРБ. На място бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 56 от 10. 09. 2016 г. в присъствието на свидетелите Н.Л. Стойков и Х.Г.Г.,***, които го подписали.

Същият бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 56/14. 09. 2016 г., с което за извършено нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, на осн. чл. 48,ал. 1,т. 3 ЗЧРБ, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Калангарски и свидетелите Стойков и Г., които потвърждават констатациите в АУАН. Твърдят, че при извършване на гранична проверка на жалбоподателката при излизане от страната, било установено, че има превишен престой в страната. При предявяване на акта на лицето не бил осигурен преводач, но са категорични, че същото нямало нужда от такъв, тъй като разбирало и говорело перфектно български език и му било ясно съдържанието на акта.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за логични и последователни.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление № 56/14. 09. 2016 г.; АУАН № 56/10. 09. 2016 г.; докладна записка от 10. 09.

2016 г.; заповед № 4078з-1209/02. 09. 2016 г.; удостоверение № 4078ро-451/17.

02. 2017 г.; заповед рег. № 8121з-817/09. 07. 2015 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В разглеждания случай, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на компетентност на административно-наказващия орган, които се опровергават изцяло от представените и приети по делото писмени доказателства, както и за нарушаване правото ѝ на защита поради липса на преводач, за което съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели.

От същите се установява безспорно, че на жалбоподателката е било разяснено съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на разбираем за нея език и че същата е разбрала причината за съставянето му. Поради това саморъчно е подписала акта без възражения.

На жалбоподателката е вменено нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, съгласно който „всеки чужденец е длъжен да напусне страната по изтичане на срока за пребиваването му.“ В обстоятелствената част на АУАН е прието, че жалбоподателката С. е превишила разрешения ѝ престой в РБългария без да е конкретизиран периодът, в рамките на който същата би действала съобразно установените правила за пребиваване в РБългария. Не става ясно и кой е крайният срок на общия разрешен престой. Посочено е единствено, че е била на територията на страната 20 дни над разрешения ѝ престой, а в обжалваното наказателно постановление въобще липсва посочване както на превишените дни, така и срокът, за който ѝ е било разрешено да пребивава.

В издаденото постановление административно-наказващият орган е следвало да изложи доводи относно правната квалификация, съобразно която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, както и да отрази всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението с посочване на датата, на осъществяване на нарушението, изпълнителното деяние, срокът, в рамките на който жалбоподателката е имала право да пребивава в РБългария, респ. в който жалбоподателката е имала поведение съобразено със срока за пребиваване и след който датата на нарушението би била определяема.

В конкретния случай според състава на съда липсва посочване на нарушената материално-правна норма, която въвежда правило за поведение, която е следвало да е тази по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, тъй като касае времето за краткосрочно пребиваване на чужденците в РБългария.

По изложените фактически и правни съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 56 от 14. 09. 2016 г., издадено от Георги Паунов Г. *** към РДГГ гр. Драгоман, с което на К.С., родена на *** г. в РСърбия, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 100 (двеста) лева.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: