Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 732 от 04.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14481/2024
Вид
Решение № 732
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100514481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13938 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110138236 по описа за 2023 година на СРС, 113 състав, е осъдена Д. К. П. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 136,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.

София на адрес ж.к.********, аб.№ 184898, ведно със законната лихва считано от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2023 г.,сумата от 10,37 лв., представляваща цена за извършената услуга по дялово разпределение за периода от м. 05.2020г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва считано от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 44,41 лв. за разноски по делото, като е отхвърлен предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 276,87 лева и за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.вкл., отхвърлен е предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения до пълния предявен размер от 68,17 лева и е отхвърлен изцяло иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,77 лв. за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г. със същото е разсрочен на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по съдебнто решение пред СРС за главници, лихви и разноски, като Д. К. П. с ЕГН ********** следва да заплаща на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: 831609046, същите на погасителни вноски от по 100,00 лева, платими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението до пълното изплащане на дълга. На следващо място са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Б. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр.

Нови Искър, ул. ******** за сумите от 46,15 лв. - главница, представляваща 1/12 част от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. за 1 имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к.********, аб.№ 184898, 11,36 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., 1,73 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 0,46 лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда - 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлени са предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу непълнолетната О. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Б. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Нови Искър, ул. ******** за сумите от 230,72 лв. - главница, представляваща 5/12 части от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к.********, аб.№ 184898, 56,80 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., 8,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.

04.2021г. и 2,30 лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда - 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Б. Р. П. и на непълнолетната О. А. П., действаща лично и със съгласието на нейната майка Б. Р. П. разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила в срок въззивна жалба от ищецът "Топлофикация София" ЕАД, в която са развити съображения за неговата неправилност в посочената част, за което излага подробни мотиви. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да се уважи въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът О. А. П., ЕГН ********** чрез нейния законен представител Б. Р. П. е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач "Директ" ЕООД на страната на "Топлофикация София" ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. Постъпила е молба от 20.12.2024 г., в която третото лице помагач „ДИРЕКТ“ ЕООД заявява, че не възразява делото да се проведе и разгледа в тяхно отсъствие.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и 2 нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Напълно правилно и в унисон с разпоредбата на чл. 10 ЗН първоинстанционният съд е взел предвид, че В.К. се наследява от Д. П. и О. П.- внучка на В.К., тъй като А.П., който е син на В.К., съответно баща на ответницата О. почива през 2017 г., а неговата майка през 2019 г. Съответно Д. К. П. и О. А. П. получават по 1/2 идеални части на В.К. К..

О. П. наследява своя баща по право на заместване. Под право на заместване се разбира правото на наследника да встъпи в правата като заеме мястото на своя наследодател и да получи частта, която би му се паднала, ако той беше жив в момента на откриване на наследството. /Решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 4982 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/.

От тук първоинстанционния съд правилно е стигнал до извода, че преживелият съпруг не наследява по право на заместване, следователно Б. Р. няма права върху процесния имот и не е материално легитимирана и предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.

На следващо място напълно правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва О. П. да е приела наследството, която към момента на откриване на наследството е била малолетна. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН е категорична в този смисъл, че недееспособните приемат наследството само по опис. По делото по никакъв начин не се доказва О. П. да е приела наследството по описа, следователно да има качеството на наследник.

Неоснователни са твърденията, наведени във въззивната жалба от страна на ответната страна, че О. П. следва да докаже, че не е приела наследството по опис. Съгласно чл. 154, ал.

1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В конкретния случай искането на Топлофикация се основава на факта, че О. П. е наследник, следователно ищецът следва да докаже това. Съдебната практика е категорична, че в исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства и релевираните от страните възражения. Според върховните съдии тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства.

Посочената от ищеца разпоредба на чл. 48 ЗН, с която се налагат доводи за законово уредена презумпция за приемане на наследството и следователно процесното облигационно правоотношение, включено в него, е погрешно тълкувана. Посоченото в цитираната разпоредба обратно действие на приемането на наследство, от момента на неговото откриване, не се презюмира до момента, в който се докаже, че то не е прието, каквато е тезата поддържана във въззивната жалба. Обратното действие на приемането, предмет на уредба във въпросната разпоредба, поражда своя ефект именно от момента на приемане на наследството, като преди този момент наследствената маса не е част от патримониума на приелия. В този смисъл са: Решение № 50013 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 1983 / 2022 г. на 3

Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК/.

За пълнота на Решението СРС правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН е неприложима, тъй като съгласно практиката на ВКС изискването за срок за приемане на наследството по чл. 61, ал. 1 ЗН не се прилага, като изключение от чл. 61, ал. 1 ЗН има единствено за непълнолетно встъпили в брак. Така съдебна практика: Определение № 97/30.05.2017 г. по гр. дело № 1703/2017 г. на ВКС, I ГО.

Не на последно място правилно съдът е приел, че вземанията за топлинна енергия са с периодичен характер и се погасяват с тригодишен давностен срок, следователно към датата на исковата молба /10.07.2023 г./ са погасени всички вземания за периода 05.2019 г. до 04.2020 г.

С оглед гореизложеното, при съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери.