Решение № 1923 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. В., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 202431101***2 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. ***, ал. 1 от ГПК, ведно искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД от Д., представлявана от ***** против В. Я. В., М. В. В. и К. В. П., както следва:

1. По отношение на първия ответник В. Я. В., ЕГН ********** да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на изп. директор на ***, находящ се в гр.В., район „А.", СО „Б.", местност „Б.", О. В., област В., с площ от 687 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, при граници/съседи: ПИ ***, ПИ ****, ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, на основание чл.*** от ГПК, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***, том **, рег.№ ***, дело № ** от *** г. на Нотариус Б. В., с район на действие PC-В., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара; вписан в СВ-В. към АВ под рег.№ **** от ****** г., двойно вх.р.№ ***, Акт №***, том ***, дело № ****/*** г. /КНА/, с който първият ответник 1 В. Я. В. е признат за собственик на процесния имот.

2. По отношение на втория и третия ответници М. В. В., ЕГН ********** и К. В. П., ЕГН ********** да бъде постановено решение, с което да с което да бъде признато за установено, че Д. е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на изп. директор на ***, находящ се в гр.В., район „А.", СО „Б.", местност „Б.", О. В., област В., с площ от 687 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, при граници/съседи: ПИ ***, ПИ ****, ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, и да бъдат осъдени ответниците М. В. В. и К. В.

П. да предадат владението на имота.

3. Да бъдат осъдени ответниците М. В. В. и К. В. П., да заплатят разделно на Д. сумата в размер от по 750 лева за всяка от тях, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ПИ с идентификатор *** по КК И КР, одобрени със Заповед № *** г. на изп. директор на ***, находящ се в гр.В., район „А.“, СО „Б.", местност „Б.“, О. В., област В., с площ от 687 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, при граници/съседи: Пи ***, ПИ ****, ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, за период от 22.08.*** г. (начална дата - денят, в който е прехвърлен имота чрез дарение) до 20.08.2024 г. (крайна дата - датата на депозиране на исковата молба във ВРС), ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че Д. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в СО „Б.", район „А.", кв. Г., гр.В., О. В., област В., а именно:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /***/, с площ от 687 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, при граници/съседи: ПИ ***, ПИ ****, ПИ ****, ПИ **** и пи ****. Д. притежава правото на собственост върху описания имот по силата на закона /ех lege/.

Горепосоченият недвижим имот е бил предмет на договор за дарение, 2 сключен между В. Я. В., ЕГН ********** от една страна като дарител /първи ответник в настоящото производство и от друга дарените /другите двама ответници/: М. В. В., ЕГН ********** и К. В. П., ЕГН **********.

Ответниците - М. В. В. и К. В. П., са придобили"имота на 22.08.*** г. чрез разпоредителна сделка от В. Я. В. след по- малко от месец от снабдяването в полза на последния с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост за процесния имот.

Сочи се в исковата молба, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***, том **, рег.№ ***, дело № ** от *** г. на Нотариус Б. В. с район на действие РС- В., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара; вписан в СВ-В. към АВ под рег. № **** от ****** г., двойно вх.р. № ***, Акт №***, том ***, дело № ****/*** г. /КНА/, В. Я. В. е бил признат за собственик на имота въз основа на давностно владение. Договорът за дарение на имота е обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № *** от *** г. на Нотариус В. П., с район на действие РС-В., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара; вписан в СВ-В. към АВ под рег. № *** от ***.*** г., двойно вх.р. № ***, Акт № **, том ***, дело № ***/*** г.

Ищецът твърди, че първият ответник В. Я. В. не е станал собственик на имота, тъй като придобивна давност в негова полза не е текла в процесния период, не го е владял през него непрекъснато, спокойно, явно и постоянно, нито пък е изтекъл изискуемия 10- годишен период от време по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Твърди още и че дарените ответници също не са станали собственици на процесния имот, въпреки наличието на нотариален акт за дарение, тъй като дарителят по сделката не е бил собственик на имота.

Сочи, че спорният имот, първо: е държавна собственост, ДПФ, второ: попада в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, трето: имотът е бил отчужден за нуждите на Министерство на отбраната преди колективизацията, т.е. без всякакво съмнение същият е държавна собственост и четвърто; има данни имотът да е бил, а вероятно и към настоящия момент да е публична Държавна собственост. Излага подробни правни аргументи в подкрепа на твърденията си.

Ответниците са подали отговори, оспорват предявените искове. Твърдят, че Д. не е собственик на имота, същият не е подлежал на възстановяване, тъй 3 като не е бил част от кооперативно земеползване или одържавен, или отнет по друг начин. Възразяват, че имотът не е бил одържавен за нуждите на **** с Указ № ****** г. на Регентите на Б. и не попада в имотите, които са били отчуждени с Указ № ****** г., също така не е станал държавна собственост по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Заявяват, че не са били налице основанията за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, след като имотът не е бил част от кооперативно земеползване или одържавен или отнет по друг начин.

Сочат, че процесният имот не представлява част от имотите, които са възстановени с Решение № ***5 г., Решение № *** г. и Решение № **** г. на Поземлена комисия- В.. Възразяват, че с Решение № **** г. на Поземлена комисия- В. не е възстановено правото на собственост, а само е признато на *** правото да си възстанови собствеността. Към момента на завеждането на делото реституционната процедура не била приключила, тъй като не е издадена заповед по 54к, ал. 7 от ПЗР на ЗСППЗ.

Ответниците твърдят, че процесният имот е станал собственост на ответника В. Я. В. по давностно владение, тъй като той е упражнявал владение в продължение на повече от 10 години- от 2000 г. до ****** г., като владението му е било непрекъснато, необезпокоявано и явно. Към момента на снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка е изтекъл срока по чл. 79 от ЗС. Към настоящия момент собственици на имота са ответниците М. В. В. и К. В. П., тъй като те са придобили правото на собственост чрез договор за дарение, сключен със собственика Васко Я. В..

Заявяват, че договорът за дарение от 22.08.*** г. не е привиден.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът твърди на първо място, че е придобил правото на собственост по силата на закона. Представен е Указ № *** г. на Регентите на Б., с който въз основа на доклад № *** г. на ***, на основание чл. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за военни укрепителни съоръжения са отчуждени описаните в протокол № **** г. имоти за нуждите на войската, като е постановено стойността им да бъде изплатена от бюджета на ***. С Постановление на МС по протокол № *** г. е одобрено на основание чл. 11 и чл. 26 от Закона за държавните имоти отчуждаването за нуждите на Военно4 морските сили в полза на *** на частни и държавни недвижими имоти, находящи се по Българското Черноморие, описани в приложени към постановлението планове и имотни ведомости. От заключението на съдебнотехническата и оценителна експартиза се установява, че процесният имот е част от имоти № ***, който е записан като държавна собственост. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че имотът е станал държавна собственост на основание одържавяването с Указа от *** г. на основание чл. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за военни укрепителни съоръжения. Установява се от Писмо изх. № 1**** г. от началника на поделение № ***, че само временно е отпаднала нуждата от отчуждените имоти и те са предоставени на Общинския съвет за временно ползване по ПМС № **** г., но това не променя собствеността на Д..

За установяване на твърденията си, че от 2000 год. до *** год. В. Я. В. непрекъснато и необезпокоявано е владял процесния имот, бяха допуснати двама свидетели. В показанията си свидетелят И. Г. И. посочва следното:

„Познавам В. В. от около 40 г., бяхме заедно в системата на МВР, семейни приятели сме и до сега. Познавам дъщерите му – М. и К.... Мястото няма декар, около 600 кв.м. Отвън е заградено с телена ограда. Аз знам че мястото е изоставено и той взе да го поддържа. Поддържа го от преди 20 г. Не знам дали си е изкарал документ за собственост. В момента не знам чия собственост е това място. В. не ми е споделял някой да е имал претенции за това място.

Преди се виждахме по- често с него….В празното място има дръвчета, реже ги, посади някои. Споделял ми е, че има спор за собственост за този имот, преди време беше. …. В това място съм ходил 4- 5 пъти в годината, като съм ходил да се видим в неговата къща. В. ми е показвал имота, аз какво да правя вътре- то е празно място. Има храсти в имота, има и дръвчета. Има барака в имота, за други съоръжения не знам. Формата на имота е като Г, на ъгъл е, Гобразна. Не знам съседите на имота. Мисля че имота има два входа. Аз съм го виждал отвън, вътре не съм влизал“. Вторият свидетел Д. О. Х. сочи следното:

„Често съм ходил там, не помня през годините кога. Празното място е 500- 600 кв. В. каза че е празно място. Едната страна е заградена, а другата не е.

Заградено е към дясната улица. ….4- 5 пъти съм ходил в самото място. В празния имот има дървета, няма храсти. Малко от имота нагоре има една къща, вила, не в този имот. Не знам дали В. има друг имот, освен Старческия дом. Мисля че има друг имот срещу старческия дом, то е празно. Точно срещу 5

Старческия имот има едно празно място“.

Показанията на свидетелите не установиха владение с намерение за своене, което В. да е демонстрирал. От заключението и отговорите на ещото лице по назначената по делото съдебно- техническа и оценителна експартиза се установи, че на място има трайно материализирани граници на имот *** по ПНИ от *** и от изток, която е телена мрежа, закрепена на бетонови колове.

По границите на процесния имот *** по ПНИ, към имоти №№ *** /по предходният план/, тоест от юг и запад, такива няма. На място са запазани границите на имоти с пл. №№ *** по КП- ползватели към ПНИ на с.о. Б.***.

Видно от снимковия материал имотът не се ползва и не се обработва.

В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че местонахождението на процесният имот се намира в местност „Б.", за която територия има одобрен ПНИ на СО "Б." със заповед №**** г. на *** на В., който е интегриран в кадастралната карта на административен район А., одобрена със заповед № *** г. на ИД на ***. За процесната територия първият изработен кадастрален план е от *** г. „ Землище на Г.“. Последващите планове са: КП-1983 г./“Южно от Г.“, КП-1991 г. – „Б.“, КП-1996 г./м. Б./, КП /на ползватели/, ПКП и ПНИ-2002 г.