Решение № 2385 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2385 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330102952 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Д. Г. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. "Д. Т." ***, чрез пълномощник адв. К.

К., е предявила против „Би енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К.

Б., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 870 лева- платена без основание за периода 31.01.2022 г.- 16.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 14.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че за периода 31.01.2022 г.- 16.01.2023 г., ищецът заплатил на ответника сумата от общо 870 лева, с разписки, чрез системата на „Изи пей“ АД.

Към момента на плащанията обаче ищецът нямал задължения към ответника по договори за кредит и затова плащанията били без правно основание. Според съдебната практика в такива хипотези ищецът бил длъжен да посочи само, каквото е дал и, че то е без основание, като вече ответникът следвало да направи възражения за дължимост на сумите на конкретно основание, но към този етап ищецът не бил длъжен да прави реплики на непредявени основания. В случай, че се твърдяло наличие на правоотношение по договор за кредит, то същият бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Моли се за осъждане на ответника да върне неоснователно получената сума. В този смисъл се предявява иск за връщане на сумата от 50 лева, като частична от 870 лева. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че между страните имало сключен договор за потребителски кредит № ***/ 31.12.2021 г., за сумата от 600 лева, като с направените плащания било погасено задължението по този заем. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С отговора си ответникът е представил договор за потребителски кредит max_***/ 31.12.2021 г., за който твърди, че ищецът е извършвал съответните плащания, като погашения по заема.

Във връзка с отговора на ответника, в който не се оспорва размерът на извършените плащания, пълномощникът на ищеца в с.з. увеличава иска, като същият вече не е предявен като частичен, а за пълния му размер от 870 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е предявена претенция за неоснователно обогатяване, като ищецът твърди, че е платил на ответника определена парична сума, без обаче да е налице основание за това, с което последният се е обогатил и като последица следвало да се възстанови това разместване на имуществени блага, чрез връщане на даденото.

Действително като писмено доказателство по делото е приет договор за кредит, но доколкото същият е представен от ответника и страната се ползва от него, обосновавайки позицията си в процеса, а именно- валидно облигационно правоотношение между страните, в тежест на ответника е да докаже, че такъв договор наистина е бил сключен.

На първо място обаче, този договор не носи подпис на ищеца за кредитополучател, а само негов номер. Дори и да се приеме, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както е посочено в същия, пак в тежест на ответника е да докаже, че между страните се е провела съответната електронна комуникация- онлайн кандидатстване от ищеца, изпращането му на преддговорната информация, получаване на съгласие с клаузите, валидно подписване и т.н. Нищо обаче от подобна процедура не се установява, а и не се ангажират такива доказателства, за да се приеме, че действително се касае за сключен кредит от разстояние.

На второ място, което е и по- важното, договорът за заем е реален договор, т.е. той се счита за сключен с предаване на заемната сума. В случая отново ответникът не ангажира никакви писмени доказателства за това, че е предал, а пък, че ищецът е получил съответната парична сума- няма разписка, касов ордер, платежно нареждане или каквито и да е данни, от които може да се направи извод за това, че конкретната сума, посочена в договора, в действителност е била предадена в заем на ищеца.

При това положение, не може да се приеме, че между страните е имало сключен 2 договор за потребителски кредит, а оттук- без наличие на такъв, извършените от ищеца към ответника плащания нямат подобно договорно основание. Затова, съдът намира, че е доказана тезата на ищеца, че плащанията му към ответника нямат основание.

Принципно при така предявения иск- за връщане на получено без основание, ищецът единствено е длъжен да докаже, че е дал нещо на ответника, за което твърди, че е без основание, като вече ответникът, който е получил съответната облага, трябва да установи, че има основание да я задържи, без да дължи нейното връщане. Казано с други думи и пренесено към настоящия случай, това означава, че по делото ищецът само доказва, че е платил на ответника паричната сума от 870 лева, която не се оспорва, че е получена от ответника именно в този размер, а пък ответникът трябва да докаже какво е основанието, на което е получил тази сума, т.е. за какво е била платена тя. Както вече по- горе се посочи, ответникът не доказва валидно договорно правоотношение и оттук следва извод, че плащането не е било извършено като погасяване на задължения по кредит. При това положение, при липса на служебно начало у съда за събиране на доказателства, след като на страните е била указана доказателствената им тежест в процеса, както и при отсъствие на каквато и да е информация от страна на ответника, която да бъде приета като основание за плащане в негова полза на въпросната сума (наличие на конкретно договорно правоотношение или каквото и да е друго основание за получаването й), искът следва да се уважи. Доказано е плащане в полза на дружество, което обаче не установява защо и за какво точно е получило дадената му сума и в тази връзка то следва да дължи връщането й, защото противното би означавало да се обогати неоснователно, което е недопустимо от правовия ред.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените разноски, като такива се претендират. Ищцата е внесла държавна такса в размер на 43, 20 лева, като в процеса страната е представлявана от свой пълномощник, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат К. К., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал.

1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед ниската цена на иска и при липсата на особена фактическа и правна сложност на делото, както и решение на СЕС по дело С-438/ 22, следва да се определи съобразно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, използвана в случая като ориентир, като то възлиза в размер на 400 лева и е дължимо директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К. Б., да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, от гр. П, ул. "Д. Т." ***, сумата от 870 (осемстотин и седемдесет) лева, платена без основание за периода 31.01.2022 г.- 16.01.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба- 14.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К. Б., да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, от гр. П, ул. "Д. Т." ***, направените разноски по делото за държавна такса в размер на 43, 20 (четиридесет и три лева и двадесет стотинки) лева.

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К. Б., да заплати на адвокат К. Й. К., със служебен адрес: гр. П, ул. "Р. Д." ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. Г. Р., безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4