Решение № 90 от 13.07.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Севлиево, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.а като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200140 по описа за 2023 година Жалбоподателят Л. Р. Т. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно постановление № 23-0341-000002 от 30.01.2023 на Началника на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 15.03.2023 година. Жалбата е подадена по пощата на 28.03.2023 г., т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.11.2022 година свидетелите Ц. Г. и Д. Д. – служители в РУ на МВР Севлиево изпълнявали служебните си задължения по КАТ на ул. „Никола Д. Петков“ в гр. Севлиево, където около 13:44 часа. спрели за проверка лек автомобил марка "Рено Туинго“ с рег. № ВТ *** ВА. По време на проверката била извършена справка с ОДЧ при РУ на МВР – Севлиево, откъдето била получена информация, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 12.10.2022 година на основание чл. 143, ал.

1

15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.

Въз основа на този акт в Районна прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево била образувана преписка № 3368/2022 година за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В хода на същата било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил бил регистриран в системата на КАТ със собственик Т. В. Т. и предстоящ собственик Л. Т. – жалбоподателя, както и това, че след придобиването на собствеността Т. не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиване на собствеността върху МПС да го регистрира в ПП – КАТ, поради което регистрацията му била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 12.10.2022 година.

Проверката приключила с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 04.01.2023 г. и материалите били изпратени на началника на РУСевлиево с оглед преценка за евентуално извършено от Т. административно нарушение по ЗДвП.

По този повод на 30.01.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 200 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Г. и Д.; Акт за установяване на административно нарушение GA № 729113 от 25.11.2022 година; Постановление на РП-Габрово, ТО – Севлиево от 04.01.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство и Справка/картон на водача.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от 2 движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25 предл. първо от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото безспорно се установи, че на 25.11.2022 година в гр. Севлиево жалбоподателят е управлявал автомобил "Рено Туинго“ с рег. № ВТ *** ВА, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път.

Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

3

Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление. То трябва да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Прочее същият вероятно е бил уведомен от нотариуса, изповядал сделката, че има такова задължение, но той въпреки това не го е изпълнил. В случая няма незнание на фактически обстоятелства относно деянието, сторено от дееца, както и няма задължение за наказващия орган да уведоми собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС. Но дори той в действителност да не е знаел, че има двумесечен срок от придобиването на автомобила, в който следва да регистрира закупеното от него превозно средство, каквито твърдения е изложил по преписката, образувана в РУ на МВР – Севлиево по случая, то той не може да черпи права от неправомерното си поведение, различно от дължимото, въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност- деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо съдът намира, че правилно е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН, като е определил наказанията "лишаване от право да управлява МПС" и глоба в минималния им размер и предвид тежестта на нарушението съдът намира, че същите се явяват справедливи и отговарят в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Само с такова наказание биха се постигнали целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Правилно са отчетени и 4 контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението е описано в пълнота с всички относими към състава признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено.

Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установи от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Несъстоятелни са според съда възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител, че същият неправилно е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а е следвало да бъде санкциониран за това, че не е извършил пререгистрация на закупения от него автомобил, тъй като фактът на липсата на пререгистрация от новия собственик на автомобила в законоустановения срок автоматично прави автомобилът нерегистриран по надлежния ред, като в случая е без значение обстоятелството, че регистрационните табели са били на автомобила. Неизпълнението на задължението на новия собственик да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му води до служебно прекратяване на регистрацията му, за което не е необходимо да се съобщава на собственика му.