Определение № 172 от 24.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500060 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

„Йеттел

България“ЕАД-София e подало частна жалба №

284/15.01.2025 г. против разпореждане №3494/16.12.2024 г. по ч.гр.д.

№1260/2024 г. на РС - Тетевен, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 530.16 лева и съдебни разноски. Жалбоподателят обсъжда предсрочна изскуемост на вземанията по договора за мобини улсули и посочва, че не е необходимо да доказва конкретни обстоятелства относно дълга.Конкретизирано е по частната жалба, че претендираните суми са кумулирани от суми съставляващи- добавена част от стойност на ползваните отстъпки от месечния абонамент план , сума от разликата в стандартната цена на мобилното устройство , относими към различни престации на кредитора и три стандартни абонаментни такси.

Пространно е разсъждавано върху характера на вземанията като неустойки и приложението на чл. 92 от ЗЗД.Посочена есъдебна практика на СГС,ОСПловдив,Ос.Бургас. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 03.01.2025 г., а жалбата е подадена на 10.01.2025 г. по пощата. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413, ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Ловешки окръжен съд приема, че частната жалба № 284/15.01.2025 г на „Йеттел България“ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 7776/12.12.2024 г. от „Йеттел България“ЕАДСофия против длъжника М. И. А. с настоящ адрес в **** за следното вземане - главница в размер на 1205.92 лева, законната лихва върху главницата от 1

12.12.2024 година до изплащане на вземането, за сумата от 25.00 лева разноски по делото и 480.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение: По три договора за мобилни услуги, две допълнителни споразумения и един договор за лизинг. В заявлението са посочвани различни суми по различните договори, като конкретизация на обстоятелства по т.12 от заявлението.

Заявлението е било нередовно , тъй като в т.9 от него е била заявена само сума от 1205.92 лева, без разграничение между отделните суми-каква част от нея е по искане за абонаментни такси, каква за лизингови вноски и каква за неустойка и по кой договор. Заявителят се е позовал на виновно неизпълнение по договорите от страна на длъжника.

Постановено е разпореждане №3438/31.12.2024 г. по ч.гр.д.

№2370/2024 г. на РС - Тетевен, с което е постановено да се издаде заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България“ ЕАД гр. София срещу длъжника М.

И. А. с настоящ адрес в **** за следното вземане - главница в размер на 675.76 лева, законната лихва върху главницата от 12.12.2024 година до изплащане на вземането, за сумата от 25.00 лева разноски по делото и 480.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение и изпълнителен лист за посоченото вземане, съгласно чл. 416 от ГПК. С цитираният съдебен акт е отхвърлена молбата на „Йеттел България“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. И. А. с настоящ адрес в **** за следното вземане - неустойки в общ размер на 530.16 лева. Издадена е заповед за изпълнение за сумата 675.76 лева, без да е отграничено каква част от нея е по различните видове вземания и по различните договори, като е посочено, че вземането произтича от договор *********/10.10.21 г.,по който има само сума от 25.24 лева-неплатени абон.такси и 130.61 лева неустойка.

Следва да се отбележи, че заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист, но в производството по чл. 410 от ГПК такъв не се издава, тъй като не то се подчинява на различни правила от процедурата по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителният лист се издава при условията на чл. 416 от ГПК.

Заявителят е сключил Договор за мобилни услуги

№*********/10.03.2021 г., договор №6252*****/04.10.2021 г, договор за мобилни услуги №62332****/26.06.2020 г. , доп.споразумение №04961****/ 10.03.2021 г. и доп.споразумение №05858****/01.10.2021 г. и договор за лизинг от 01.10.2021 г. за които са издадени четири броя фактури.

Доставчикът на мобилни услуги е начислил неустойки по трите договора за мобилни услуги в размер на сумата 130.61 лева по първия ,102.13 лева по втория, 297.42 лева по втория.Независимо от начислените неустойки и неизпълнение по договора от 26.06.2020 г. заявителят е сключил нов договор с абоната през март 2021 г. и последващ през октомври 2021 година.

Настоящата инстанция преценява, че искането за заплащане на неустойка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Заявителят претендира неустойка като в заявлението от 12.12.2024 г. г.посочва, че потребителят не е изпълнявал задълженията си да плаща цената 2 на получените услуги, лизинговите вноски за устройства. При прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение на потребителя следва да има писмено уведомление от заявителя до потребителя относно прекратяването на договорната връзка-чл. 87,ал.1,изр.2 от ЗЗД. Доказателства и данни за такова прекратяване не са представени и следователно искането за присъждане на неустойка е неоснователно.

Съдът приема, предвид твърденията по заявлението за виновно неизпълнение от длъжника,че към момента на сключване на договора 2020 г. и 2021 г. е действала редакцията на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ ,в която е била уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.

19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.

152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по девет фактури на дължимите абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. В договорите за мобилни услуги неустойката е дължима при условието на прекратяване на договора. Заявителя н е установява,че договорите между страните са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната/предвид твърденията му в заявлението/. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка и не следва да бъде заплащана.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане №3494/16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1260/2024 г. на РС - Тетевен, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 530.16 лева е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А , като законосъобразно, разпореждане

№3494/16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1260/2024 г. на РС - Тетевен, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 530.16 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4