Решение № 986 от 11.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……/……...11.2019г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА

МАРКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията

Хекимова въззивно търговско дело № 1337 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №31110/30.04.2019г. от Р.Т.С., ЕГН **********,*** срещу Решение №1426/08.04.2019г. по гр.д.

№9456/2018г. на ВРС, 34-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска срещу „ЗК

Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Черни връх“, № 51Д с правно основание чл. 432 КЗ иска за разликата над 10000.00 лева до предявения размер от 25000.00 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие навяхване и контузия на дясно коляно с увреждане на медиалния мениск на ставата, контузия на гръден кош, дясна ръка и десен глезен, както и емоционални нарушения, всички претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие на 02.12.2016г., в гр.Варна, ***, срещу хипермаркет „Алати", причинено от водача на лек автомобил марка "***", с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на пътнотранспортното произшествие – 02.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно относно определения от съда размер на дължимо обезщетение, което се твърди, че е занижено и не отговаря на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач А.Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд е определил адекватен размер на дължимото обезщетение, като е съобразил претърпените от ищеца болки и страдания. Доказателствени искания не са направени.

Постъпила е и въззивна жалба вх. №34954/16.05.2019г. от „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черни връх“, № 51Д срещу Решение №1426/08.04.2019г. по гр.д. №9456/2018г. на ВРС, 34-ти състав, в частта, с която е уважен предявения от Р.Т.С., ЕГН **********,*** срещу „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черни връх“, № 51Д иск с правно основание чл. 432 КЗ над размера от 1500 лева до присъдения размер 10000.00 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие навяхване и контузия на дясно коляно с увреждане на медиалния мениск на ставата, контузия на гръден кош, дясна ръка и десен глезен, както и емоционални нарушения, всички претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие на 02.12.2016г., гр.Варна, ***, срещу хипермаркет „Алати", причинено от водача на лек автомобил марка "***", с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на пътнотранспортното произшествие – 02.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно относно определения от съда размер на дължимо обезщетение, което се твърди, че е в изключително завишен размер, несъразмерно висок с оглед естеството на вредата и липсата на усложнения при възстановителния процес.

Твърди се, че след ПТП ищецът не е бил хоспитализиран, след оплаквания няколко дни след произшествието са констатирани от специалист ортопед повърхностни травми, а увреждането на медиалния мениск е диагностицирано две години по-късно, поради което трудно би могло да се свърже с ПТП.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск за размера над 1500 лв., като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Р.Т.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение не само не е завишено, а всъщност е занижено с оглед установените болки и страдания. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски

Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Р. Т.С. иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата 25 000 лева /съобразно допуснатото в о.с.з. на 11.03.2019г. изменение на иска/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес в резултат на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 02.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът Р. Т.С. твърди, че на 02.12.2016г., около 19 часа, в гр.Варна, ***, срещу хипермаркет „Алати", настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от А.К.Б., който като водач на лек автомобил "***", с рег.№ ***, поради движение с несъобразена скорост, е блъснал спрелия на пешеходна пътека и изчакващ преминаването на пресичащ пешеходец лек автомобил „******, управляван от К.Н.Т..

В резултат на удара лек автомобил *** се задвижил и ударил пресичащият по това време ищец, който паднал на капака на автомобила, а след това на пътното платно. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадало лице № 4064 от 05.12.2016г. Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил „***“, срещу когото е съставен АУАН № 610178 от 02.12.2016г.

Твърди се в исковата молба, че от удара ищецът изпаднал в шок, бил силно изплашен и стресиран. Тъй като бил в безпомощно състояние, веднага бил прегледан от екип на ЦСМП - Варна и откаран в Спешно отделение на МБАЛ "Св.Анна - Варна" АД, където му били направени рентгенови снимки на гръден кош, на дясното коляно, назначени били лабораторни изследвания. Констатирани били силни болки в областта на дясното коляно, външна част, с ограничено извършване на активни и пасивни движения на същото коляно. Поставена му била диагноза Контузио генус декстра, предписан му бил покой, обезболяващи за болките и студени компреси. Установена била временна нетрудоспособност, назначена била терапия и проследяване от ОПЛ и ортопед.

Поради засилване на болките в дясно коляно на 05.12.2016г. бил прегледан от специалист ортопед. Установена била палпаторна болезненост в областта на гръдния кош и долните крайници. Зад коляното кракът му бил в синини и кръвонасядания, не можел да се движи.

Поставена му е диагноза: „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото". Назначена му е терапия с нестероидни противовъзпалителни средства: нимезил саше, парацетамакс и репарил гел за мазане, предписан му е покой. Лекуващият лекар му предписал 14 дни отпуск за провеждане на домашно лечение в следствие на получената при пътнотранспортното произшествие травма за периода от 05.12.2016г. до 18.12.2016г.

Твърди, че получената травма в дясната колянна става била съпроводена с подуване, синини, оток и силни болки, особено при натиск и движение. През първите дни поради получените травми предимно лежал, тъй като стъпването му причинявало изключителни болки, вследствие на получения оток. Травмата в гръдния кош отшумяла без усложнения за около 1-2 месеца, докато травмата в глезена и коляното получила усложнения и му причинила сериозни болки за около 6-7 месеца. Твърди, че и понастоящем изпитва болка при вървене пеш и с по-бърз ход, която не може да се търпи, поради което се принуждавал да спира и да почива, за да продължи.

Наред с горните болки от травматичните увреждания твърди да е преживял и психически промени и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапчиви мисли за произшествието, образи и сънища във връзка с катастрофата, панически страх да пресича на пешеходна пътека, когато види същия вид фарове, поради напомняне за преживения ужас, страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, повлияват и променят из основи живота му.

Излага, че автомобилът, с който е причинено произшествието, е застрахован в „Застрахователна компания Лев Инс" АД по застраховка „Гражданска отговорност" № 22116001422468, валидна до 16.05.2017г. Твърди, че е изпълнил задължението по чл. 380, ал. 1 КЗ, като е предявил писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди пред застрахователя, по която в дружеството е образувана щета № 0301-1000-03-17-7164, но въпреки представените данни за банкова сметка ***платено справедливо обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва процесното произшествие да се дължи на виновното и противоправно поведение на А.Б. като водач на лек автомобил „***“, с peг. ****. В тази връзка твърди произшествието да е настъпило и в резултат на поведението на ищеца, който е предприел пресичане на пътното платно, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка и интензивността на движението. В този смисъл твърди ищецът да е нарушил задължението си преди да навлезе на пътното платно, да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средства и с неговата скорост на движение. Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие от 02.12.2016г. Счита на следващо място заявения размер на обезщетение за прекомерен и като такъв противоречащ с принципа за справедливостта. Оспорва искането за присъждане на лихва, като твърди, че след предявяване на претенцията пред застрахователя е извършена проверка и обстойно изследване на представените документи, вследствие на което е определено обезщетение на Р.С. в размер на 1 500 лв., за което той е уведомен с писмо с изх. № 3051/20.03.2018г., но поради липсата на отговор от негова страна ответникът счита, че не е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника А.К.Б., с отговор от 27.09.2018г. оспорва исковата претенция, като твърди, че ищецът като пешеходец е създал предпоставки за настъпване на произшествието, тъй като е нарушил разпоредбите на ЗДвП и в частност е предприел пресичане на пътното платно, без да съобрази конкретната пътна обстановка и интензивността на движението, скоростта на приближаващото се превозно средство. Оспорва всички твърдяни вреди да са резултат от произшествието, както и че претендираното обезщетение не е съобразено с принципа на справедливостта, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.226 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.