Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9794 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17044/2025
Вид
Решение № 9794
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.422, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 9794 гр. С., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110117044 по описа за 2025 година

„Т. С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване против Л. Д. В. искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 214,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2019 г. ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 86,64 лв. за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,66 лв. за периода от м.08.2019 г. до м.12.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 0,48 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52668/2022 г. по описа на СРС, 49-ти състав.

Ищецът поддържа, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди, които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от КЕВР, като същите влизат в 1 сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че ответникът е използвал доставяната ТЕ в рамките на процесния период, като към настоящия момент не е заплатил задължението си. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т. с.“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

С молба в заповедното производство ищецът е заявил, че ответникът е заплатил претендираните суми, като е останало незаплатено юрисконсултско възнаграждение, което според частта на Л. В. е в размер на 8.33 лева.

В съответствие с чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази извършеното плащане.

С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени поради плащане.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 62.78 евро, от които 12.78 евро – държавна такса и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 8.33 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Така мотивиран съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, против Л. Д. В., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. К.“№6, ет.1, ап.2, искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Д. В. дължи на „Т. С.“ЕАД сумата от 214,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2019 г., мораторна лихва в размер на 86,64 лв. за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,66 лв. за периода от м.08.2019 г. до м.12.2019 г., и мораторна лихва в размер на 0,48 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52668/2022 г. по описа на СРС, 49-ти състав, поради плащане.

ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. К.“№6, ет.1, ап.2, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, сумата от 62.78 евро- разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. К.“№6, ет.1, ап.2, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, сумата от 4.25 евро /8.33 лева/- разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-„Т. с.“ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3