Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1723 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 624/2026
Вид
Определение № 1723
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1723 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500624 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290; против определение № 1882/12,02,2026 г., постановено по гр. д. № 22388/2024 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 123717/28,11,2025 г. с искане по чл. 248 от ГПКС за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо това да измени постановеното по делото решение в частта относно разноските като намали присъдените в полза на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност на последното.

Ответникът по частната жалба А. Д. Ш., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 22388/2024 г. е образувано по предявени от А.

Д. Ш., ЕГН **********; против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290; обективно съединени при условията на евентуалност искове: главен – за установяване нищожност на сключен между страните договор за кредит в размер на 3000 лв.; и евентуален – за установяване нищожност на клаузата на чл. 18 от същия договор.

С постановеното по спора решение предявеният като главен иска за установяване нищожност на договора е уважен. В полза на ищеца са присъдени сторените от него деловодни разноски, сред които и сумата от 1200 лв. (равняваща се 1 на 613,55 евро), представляваща заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за предоставената му в производството правна помощ и процесуално представителство.

С молба вх. № 123717/28,11,2025 г. ответникът е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските като присъдените за заплатеното адвокатско възнаграждение разноски се намалят поради прекомерност.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като е приел, че в предвидения за това срок – до приключване на устните състезания по делото, ответникът не е предявил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С частната жалба, по която е образувано настоящото производство, ответникът-жалбоподател твърди, че такова възражение е предявил с молба, предявена по делото на 09,07,2025 г. Това твърдение е неоснователно. Посочената от частния жалбоподател молба (л.39-42 по делото на РС) не съдържа възражения по отношение размера на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. С тази молба се иска даване ход на делото в отсъствие на ответника, взема се становище по доказателствени искания на ищеца, предявяват се доказателствени искания от страна на ответника, а по отношение на претендираните от ищеца разноски се заявява, че по делото към този момент не е представен договор за правна защита и съдействия, и при условията на евентуалност – ако се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА,, се оспорва наличието на предпоставки за присъждане на такова. Липсват каквито и да е съображения по отношение размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение (такива доказателства към този момент по делото не са и представени).

В последното съдебно заседание – на 09,10,2025 г., ищецът е представил договор за правна помощ, който не е сключен при условията на чл. 38 от ЗА. Видно от договора (л. 74), ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Възражение за прекомерност на същото не е предявено от ответника до приключване на устните състезания.

При липса на предявено в преклузивния срок възражение за прекомерност следва да се приеме за правилен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. ПНоради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1882/12,02,2026 г., постановено по гр. д.

2

№ 22388/2024 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 123717/28,11,2025 г. с искане по чл. 248 от ГПКС за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3