Определение № 1378 от 21.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. Благоевград, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501171 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от Етажната собственост на сграда „Сейнт Дейвидс“, с идентификатор *** по КККР на гр.

Б., представлявана от управителя И. К., чрез адвокат И. Ж. Б., насочена срещу определение № 831 от 30.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 1205 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което последният е отхвърлил молбата на етажната собственост за възстановяване на срока за обжалване на определение № 682 от 25.08.2025 г., постановено по същото дело. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет представлявал пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС се явявала специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. По силата на същата разпоредба, в производство по иск за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, етажните собственици се представлявали от управителя. Макар и страни по материалното правоотношение да били етажните собственици, то по силата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС само управителят имал право да извършва процесуални действия от името на всички етажни собственици, в това число само управителят или негов пълномощник бил легитимиран надлежно да приема книжа по висящи искови производства срещу етажните собственици.

Възприемането на противното означавало необосновано разширително 1 тълкуване на норма, установяваща процесуални правила. В случая РС приел, че съобщението за определение № 682 от 25.08.2025 г., с което е постановено спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, било получено от друго лице - български гражданин, който бил участвал в събранието и бил напълно наясно с естеството на получените книжа и хода на висящото съдебно производство. В мотивите на РС липсвало конкретизиране кое е лицето, на което са връчени книжата, и в какво негово качество са му връчени те. РС не изложил мотиви как е формирал вътрешното си убеждение, че получателят на книжата, чието име не се споменава в обжалваното определение, е бил „напълно наясно с естеството на получените книжа и хода на висящото съдебно производство“. Атакуваният съдебен акт бил постановен не само в нарушение на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, но и в нарушение на чл. 254, ал.

1 от ГПК, и бил немотивиран. Освен това управителят на етажната собственост бил англоговорящ и не разбирал български език, поради което след получаване на книжата по делото не бил разбрал тяхното съдържание и смисъл, и се стигнало до пропускане на срока за обжалване на определение № 682 от 25.08.2025 г. Моли се за отмяна на обжалвания акт на РС и възстановяване на пропуснатия процесуален срок. Не се правят доказателствени искания.

А. И. Д., ЕГН **********, адрес гр. Р., ул. „П. Л. Н.“ №, ет., ап., която е насрещната страна по жалбата, не е подала отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

В случая обжалваният първоинстанционен акт е определение, постановено в производство по чл. 64-66 от ГПК, и настоящият съд трябва да действа при условията на пълен въззив и да провери неговата валидност, допустимост и правилност, без да е ограничен от оплакванията в частната жалба Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова.

Окръжният съд констатира, че определение № 831 от 30.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 1205 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев, е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове.

Определението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният акт на районния съд е недопустим. Той е постановен в закрито заседание, а нормата на чл. 66, ал. 1, изр. 2 от ГПК императивно разпорежда, че това е следвало да бъде направено в открито такова. В производството по чл. 64-66 от ГПК се провежда открито съдебно заседание, за да се осигури възможност на страната да докаже твърденията си за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срока /Определение № 2054 от 19.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

2

№ 1091/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Ирина Петрова, Определение № 64 от 19.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 101/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателя Емил Томов, Определение № 477 от 09.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, и др./. Съдът може да се произнесе в закрито заседание само по въпроса за допустимостта на молбата по чл. 64 от ГПК, но ако прецени, че е допустима, следва да я разгледа в открито заседание по изричното разпореждане на закона /Определение № 888 от 27.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 980/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Молбата за възстановяване на пропуснат срок задължително се разглежда в открито съдебно заседание /Определение № 338 от 20.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев/. Нито в теорията, нито в съдебната практика съществува спор относно виждането, че молбата по чл. 66, ал. 1 от ГПК се разглежда в открито заседание, а не в закрито такова /Определение № 274 от 03.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1152/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков/. В трайната съдебна практика се приема, че първоинстанционното определение, с което в закрито заседание е разгледана приетата за допустима молба за възстановяване на срока и е постановен отказ да се уважи същата, е недопустимо поради неспазване на предвидения в закона ред, налагащ провеждане на открито съдебно заседание /Определение № 156 от 17.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4801/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария И.ова/.

Налице е и още едно основание за обезсилване на обжалвания акт на Районен съд Гоце Делчев. Самата молба за възстановяване на срока е била недопустима и той изобщо не е трябвало да я разглежда по същество. Молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, но без да е извършено пропуснатото процесуално действие. По силата на чл. 65, ал. 2 от ГПК, едновременно с молбата за възстановяване на срока следва да се представят онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването. В случая ищцовата страна е направила искане за възстановяване на срока за обжалване, без да е депозирала и частна жалба срещу определение № 682 от 25.08.2025 г., поради което и искането й се явява процесуално недопустимо и трябва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него подлежи на прекратяване /Определение № 2360 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, Определение № 888 от 27.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 980/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 855 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 762/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова, Определение № 545 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 449/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева, Определение № 390 от 22.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 343/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 195 от 14.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 179/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, и др./.

Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд 3

Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 831 от 30.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 1205 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 7303 от 26.09.2025 г., подадена от Етажната собственост на сграда „С. Д.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Б., представлявана от управителя И. К, чрез адвокат И. Ж. Б., за възстановяване на срока за обжалване на определение № 682 от 25.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 1205 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев, и ПРЕКРАТЯВА производството по същата.

На Етажната собственост на сграда „Сейнт Дейвидс“, чрез адвокат И. Ж. Б., на адрес гр. С., ул. „Д. В.“ №, ет. , ап., и на А. И. Д., на адрес гр. Р., ул. „П. Л. Н.“ №, ет., ап., ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. Благоевград, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501171 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от Етажната собственост на сграда „Сейнт Дейвидс“, с идентификатор *** по КККР на гр.

Б., представлявана от управителя И. К., чрез адвокат И. Ж. Б., насочена срещу определение № 831 от 30.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 1205 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което последният е отхвърлил молбата на етажната собственост за възстановяване на срока за обжалване на определение № 682 от 25.08.2025 г., постановено по същото дело. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет представлявал пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС се явявала специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. По силата на същата разпоредба, в производство по иск за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, етажните собственици се представлявали от управителя. Макар и страни по материалното правоотношение да били етажните собственици, то по силата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС само управителят имал право да извършва процесуални действия от името на всички етажни собственици, в това число само управителят или негов пълномощник бил легитимиран надлежно да приема книжа по висящи искови производства срещу етажните собственици.

Възприемането на противното означавало необосновано разширително 1 тълкуване на норма, установяваща процесуални правила. В случая РС приел, че съобщението за определение № 682 от 25.08.2025 г., с което е постановено спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, било получено от друго лице - български гражданин, който бил участвал в събранието и бил напълно наясно с естеството на получените книжа и хода на висящото съдебно производство. В мотивите на РС липсвало конкретизиране кое е лицето, на което са връчени книжата, и в какво негово качество са му връчени те. РС не изложил мотиви как е формирал вътрешното си убеждение, че получателят на книжата, чието име не се споменава в обжалваното определение, е бил „напълно наясно с естеството на получените книжа и хода на висящото съдебно производство“. Атакуваният съдебен акт бил постановен не само в нарушение на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, но и в нарушение на чл. 254, ал.