Решение № 522 от 02.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500650 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба подадена от Ц. Г. И., както и с частна жалба (наименувана въззивна жалба) от Г. В. Р., против решение № 143/23.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 774/2022 г. по описа на РС –Елин Пелин, в частите, с които в производство по чл. 51 от ЗН, инициирано по молба на „П. к.Б.“ ЕООД, съдът е постановил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследниците Ц. Г. И., Г. В. Р. и Д.

Г. Р. са загубили правото да приемат наследството, останало от Г. Д. Р..

Жалбоподателят Ц. И. поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като дългът на наследодателя към „П. к.Б.“ ЕООД е бил погасен преди постановяване на решението, поради което молителят не е имал качеството заинтересовано лице, както изисква законът. Сочи още, че с погасяването на дълга на наследодателя тя е предприела правни и фактически действия, с които несъмнено и недвусмислено е приела наследството. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В жалбата на Г. Р. и Д. Р. се твърди, че двете са приели наследството още преди да бъде образувано производството по чл. 51 от ЗН. Също се прави искане за отмяна на решението.

Молителят в първоинстанционното производство – „П. к. Б.“ ЕООД " не е подал отговор и не е изразил становище по частните жалби.

1

Съдът, след като се запозна с доводите изложени в частните жалби и прецени данните по делото, приема следното:

Частните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими. Съгласно формираната по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗН практика, обективирана в определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч.гр. д. № 1569/2023 г. на I г. о. на ВКС, производството по чл. 51 от ЗН макар да е охранително е особено. В него съдът следва да съобрази интересите, както на заинтересуваните лица, така и на наследника, който се призовава като страна в производството.

Въпреки че няма качеството молител единствено наследникът търпи правните последици от решението по чл. 51 от ЗН. Вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е загубил правото си да приеме наследството, засяга в изключителна степен правната сфера на наследниците и има сила не само спрямо молителя в конкретното производство, но и спрямо всички останали заинтересувани лица.

Действително съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК когато решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Това правило обаче намира приложение в хипотеза, при която по реда на охранителното производство са признати определени права на ползващото се от постановения съдебен акт лице и по исков ред съдът се произнася кому принадлежи спорното право.

Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си.

Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да насочи действията си за удовлетворяване на вземането си. Поради това по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

Тези особености на производството по чл. 51 от ЗН обуславят извода, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда.

По същество жалбите са основателни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по молба на „П. к.Б.“ ЕООД, с която по реда на чл. 51 от ЗН е поискано от съда да определи срок на жалбоподателите, в който да заявят дали приемат наследството на своя общ наследодател – Г. Д. Р., или се отказват от него.

С разпореждане от 28.04.2023 г., в изпълнение на процедурата по чл. 51 от ЗН, РС- Елин Пелин е призовал наследниците за открито съдебно заседание, насрочено за дата 20.06.2023 г., като е определил и срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството – най-късно в 2 насроченото открито заседание.

До посочената дата от жалбоподателите не е постъпило изявление относно приемането, респективно отказа от наследство. За проведеното открито заседание страните са били редовно призовани, като жалбоподателите не са се явили. Поради това първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че следва да се впише в особената книга при РС – Елин Пелин, че Ц. Г. И., Г. В. Р. и Д. Г. Р. са загубили правото да приемат наследството, останало от Г. Д. Р..

Към депозираните частни жалби наследниците са приложили писмени доказателства, които подкрепят твърденията им, че са приели наследството направо преди постановяване на обжалваното решение.

Видно от приложените към жалбата на Ц. И. извънсъдебно споразумение за разплащане с трето лице и разписка за получаване на парични средства, между нея и „П. к.Б.“ ЕООД е постигнато съгласие за заплащане на задълженията по договор за кредит № ............., с кредитополучател Г. Д. Р.. Уговорената сума е заплатена на дата 31.05.2023 г., която дата предхожда датата, на която съдът е приключил със събирането на доказателства по делото.

От другите двама наследника - Г. В. Р. и Д. Г. Р., са представени 6 броя приходни квитанции, удостоверяващи плащането на данъчни задължения върху недвижим имот на починалия Г. Д. Р. за годините от 2018 г. до 2023 г., т. е. след настъпване на смъртта на лицето през 2017 година, но и преди иницииране на производството пред районния съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Откриването на наследство и възникването на право на наследяване е съпроводено с възможността за наследниците да приемат наследството на своя наследодател или да се откажат от него. Формирането на такава воля от страна на наследник представлява строго личен акт, като за отговорността му спрямо кредиторите на наследството значение има дали е приел или е направил отказ от него. Волеизявлението за приемане може да е изрично, включително по опис, или мълчаливо - с конклудентни действия. Мълчаливо приемане на наследството съгласно закона (чл. 49, ал. 2 от ЗН) има, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Действията могат да бъдат юридически актове или фактически действия, но следва да са недвусмислени.

Законодателят е предвидил възможност, когато липсва изразена воля на наследника или същата е неясна, всеки заинтересуван да поиска от районния съд да определи срок на призованите към наследяване лица, в който те да заявят приемат ли наследството или се отказват от него (чл. 51, ал. 1 от ЗН).

Производството, което се образува безспорно е охранително, но действието на искания акт пряко е насочено към правата и интересите на наследниците, докато молителят има косвен интерес – от постановения охранителен акт той 3 не черпи права за себе си. За допустимостта на това производство е необходимо единствено твърдението на молителя, че е кредитор на починалото лице, като въпросът за съществуването на твърдяното вземане е вън от предмета на делото. Предпоставките за уважаване на искането на молителя са: да е открито наследство, да са установени наследниците по закон или завещание и да липсва изразена от тях воля по отношение на наследството.

В конкретния случай от приложения към молбата на „П. к.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит с № ............. от дата 08.06.2016 г. е видно, че дружеството е предоставило на Г. Д. Р. кредит в размер на 500 лева. Това, заедно с твърдението в искането, че дългът е останал неизплатен, е напълно достатъчно основание да обоснове правния интерес на кредитора от воденото производство. Поради това настоящата инстанция намира оплакванията в жалбите за недопустимост на постановения акт, за неоснователни.

Съдебната практика е непротиворечива и поС.на в разбирането си, че мълчаливо приемане на наследството е налице при изплащането от наследник със собствени средства на дълг на наследството или данъци и такси на наследодателя (решение № 17 от 19.01.1994 г. по гр.д. № 594/1993 на I г.о. на ВС; решение № 535 от 02.09.2011 по гр.д. № 92/2010 на II г.о. на ВКС; решение № 73 от 20.02.2015 на ОС – София по в. гр. д. № 456/2014 г.; определение № 429 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 2024/2019 на II г.о. на ВКС).

В конкретния казус наследниците са предприели действия, които несъмнено предполагат тяхното намерение за приемане на наследството (сключване на споразумение с кредитора, заплащане на дълга, заплащане на дължими данъци) и то преди постановяване на обжалваното решение. По този начин призованите към наследяване лица са упражнили правото си да приемат наследството мълчаливо и на тях не следва да се дава срок за повторно упражняване на това право. Поради това настоящата инстанция намира, че искането на молителя с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН е неоснователно, доколкото не са налице всички необходими предпоставки за неговото уважаване. Извършените от наследниците действия сочат на воля за приемане на наследството.

Тъй като крайният извод на въззивния съд не съвпада с този в обжалваното решение, следва да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество по искането на „П. к.Б.“ ЕООД, с който то да бъде отхвърлено.

Предвид всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 143/23.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 774/2022 г. по описа на РС –Елин Пелин, с което в производство по чл. 51 от 4

ЗН, инициирано по молба на „П. к.Б.“ ЕООД, е постановено да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследниците Ц. Г. И., Г. В. Р. и Д.

Г. Р. са загубили правото да приемат наследството, останало от Г. Д. Р., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ искането на „П. к.Б.“ ЕООД на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН съдът да определи срок на наследниците на Г. Д. Р. да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5