Решение № 364 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501831 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ****; против решение № 1786/15,04,2025 г., постановено по гр. д. № 8465/2024 г. на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. На това основание от въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата А. В. К., ЕГН **********; чрез особения си представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните поделото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК. Предявен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК ****; против А. В. К., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 8506/07,12,2023 г. по 1 ч. гр. д. № 17930/2023 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 1120,68лв. – главница, представляваща цена за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, дължима за периода от 28,01,2020 г. до 15,11,2023 г. за обект, находящ се в *******; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 05,12,2023 г., както и сумата от 152,47 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от 12,03,2020 г. до 31,10,2023 г.

Ответникът А. В. К., ЕГН **********, чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, оспорва дължимостта на претендираните суми. Оспорва твърдението да е потребител на предоставяните от ищеца услуги, оспорва да е собственик и да обитава жилището, за което се твърди да са предоставени услугите, оспорва служебно начислените количества вода за двама обитатели.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17930/2023 г., за спорните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК и на ищеца е указана възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията. В предвидения за това срок е предявена исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Следователно исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.

С постановеното по спора първоинстанционно решение исковете са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот, за който са начислени претендираните суми.

При извършената в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Основният спорен пред настоящата инстанция въпрос е относно това дали ответникът е потребител на предоставяните от ищеца услуги.

Съгласно чл. 2 от ОУ за предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. Пловдив (които са публично известни и публикувани в сайта на дружеството), потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места; както и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за 2 времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота заяви съгласие това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.

Следователно в тежест на ищеца (указана му с доклада на първоинстанционния съд) е да установи наличие на някоя от предпоставките, обуславящи за ответника качеството на потребител: да е собственик, ползвател или наемател (при опреледени условия) на посочения в исковата молба обект на потребление, за който са начислени претендираните вземания. Так5ива доказателства по делото липсват. Представена е декларация по ЗМДТ за имот на същия адрес, подадена на 18,07,1998 г. от собственик А. Н. К..

Извършени са и справки за родствени връзки, от които се установява, че посочения собственик е дядо на ответника. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Още повече, че за същия е подадена декларация и от 31,08,1998 г. от друго лице – Н. Р. С., посочен като едноличен собственик на обекта.

Представената обобщена справка за неплатени задължения, начислени на името на ответника, е съставена от дружеството-ищец и не установява основанието, на което партидата е заведена на това лице. Представените копия от карнети, върху които като „собственик“ на имота е записан ответникът не носят подпис на потребител и отразяват служебно начислявани количества – по 10 куб. м. месечно.

При липса на каквито и да е други доказателства и при изричното оспорване от страна на ответника, не би могло да се приеме за установено, че същият има качеството потребител на предоставяните от ищеца услуги.

Наред с това – липсват и доказателства на какво основание потребените количества вода са начислявани служебно и по какъв начин са определени критериите за това. В представените карнети е отчитана разлика (като потребено количество) в размер на 10 куб. м. при всяко от посещенията в имота (на различни дати във всеки от месеците в процесния период), без да са вписвани показания. Липсва подпис за абонат, както и посочване на причина за това. Отбелязан е тип водомер „индивидуален“, не е отбелязана причина, поради която доставените услуги се измерват „служебно“.

Редът за отчитане на ползваната питейна вода и отведената канална такава е регламентиран в ОУ за предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. Пловдив,.

Съгласно въведената процедура в тях, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Разписана е и процедура за отчитане на доставена вода в случаите на повредено измервателно устройство и на липсващо такова. В хипотезата на повредено индивидуално измервателно устройство операторът начислява количеството 3 изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на издаденото предписание за смяна на измервателния уред. При липса на такъв период се прилага редът, предвиден за изчисляване на количеството доставена и разходвана вода при липса на измервателно устройство.

Последният ред се определя от това дали жилището е топлофицирано или не. В случаите на нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 куб. м. на обитател на жилището. По делото се установява, че не е извършвано отчитане на реално потребеното количество вода в процесния имот, а количествата са отчитани служебно.

Липсват доказателства дали жилището е топлофицирано, дали в него има измервателно устройство, и ако да – дали е изправно. Липсват доказателства за това дали и кога е издадено предписание за смяна на измервателното устройство.

Посочените обстоятелства, както се изясни, имат пряко значение за определяне начина на отчитане на количествата вода. При липса на доказателства в тази насока не става ясно въз основа на какви основания е отчетено количеството вода за процесния имот.

С оглед изложеното, исковете следва да се приемат за неоснователни. До същите изводи е достигнал и първостепенният съд, затова обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1786/15,04,2025 г., постановено по гр. д. № 8465/2024 г. на РС Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4