Решение № 96 от 03.04.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Монтана, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №415 от 13.12.2024година постановено по гр.д.

№757/2024година по описа на ЛРС e признато за УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. * *, р- н „*”, кв.

„*“, ул. „*” №*, сграда „*“, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В.,че ищецът А.М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*”№ *, не дължи сумата, предмет на ИД № 20237480402303 по описа на ЧСИ М.И., в размер на 1324,19 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17 лв.

/триста тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на 448,10 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода 09.05.2011г. - 09.02.2024г., 512,92 лв. /петстотин и дванадесет лева и деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски, поради погасяване по давност /петгодишна/ на задължението по изпълнителен лист от 13.06.2011г., издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на РС * и са присъдени направените в процеса съдебни разноски.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК: *, с адрес: гр. *, п.к. *, район *, кв. „*", ул. „*" № *, сграда *, етаж 6, представлявано от Т.В., в качеството му на управител, 1 чрез пълномощника си юрисконсулт М. М..В обстоятелствената част на жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита за неправилни констатациите на съда в първоинстанционното решение, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 13.06.2011г. по ч.гр.д.№ 622/2011 г. по описа на РС *, е погасено по давност.

Първоинстанционният съд е сгрешил при субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимата правна норма.Жалбата е подробно мотивирана.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 415/13.12.2024г. по гр.д.№ 757/2024г. по описа на РС *, шести състав, като пререши спора по делото съобразно изложеното в настоящата въззивна жалба и им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от А.М., ЕГН **********с адрес: гр. *, , чрез адвокат

П.М.. с изложени доводи за нейната неоснователност. Моли съда, да потвърдите Решение № 415 от 13.12.2024, по г.д. № 20241620100757, по описа на РС *, с което е уважен искът на А.М., като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон, както и да се присъдят направените по делото в двете инстанции разноски.

МОС след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. * *, р-н „*”, кв.

„*“, ул. „*” № *, сграда „*“, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В., че А.М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*”№ *, не дължи сумата, предмет на ИД № 20237480402303, по описа на ЧСИ М.И., в размер на 1324,19 лв.

/хиляда триста двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17 лв.

/триста тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на 448,10 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода 09.05.2011г. - 09.02.2024г., 512,92 лв. /петстотин и дванадесет лева и деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски, поради погасяване по давност /петгодишна/ на задължението, което е изпълнителен лист от 13.06.2011г., издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на РС *.

С атакуваното решение ЛРС е приел че за периода от

13.06.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата е следвало да изтече на 13.06.2022г., като считано от следващия ден 14.06.2022г. вземането следва да се счита погасено по давност.Съдът е съобразил спиране теченето на погасителната давност за периода: 13.03.2020г.-21.05.2020г. (70 2 дни), съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Предвид това е приел, че 5годишния давностен срок е бил до 22.08.2022г. (работен ден - понеделник) и считано от 23.08.2022г. вземането е погасено по давност.Пр така изложени подробни мотиви е уважил изцяло исковата претенция и е присъдил разноските по делото.

Настоящата инстанция напълно споделя така направените изводи на първоинстанционнии съд като в допълнение приема следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящия случай.

По настоящото дело не се спори, а и посочените факти са отделени като безспорни с приетия за окончателен доклад в първоинстанционното производство, че срещу ищцата е бил издаден ИЛ от 13.06.2011г. по ч.г.д. № 622/2011 г. по описа на РС * с кредитор - третото лице Т.С. ЕАД с ЕИК *, въз основа на който е било образувано ИД № 20237480402303 по описа на ЧСИ М.И. с рег. № *и р-н на действие ОС Монтана - висящо към момента.

Първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си (цедирал е вземането) срещу ищцата на ответника по настоящото делото - „Е.М.” ЕООД, ЕИК*,.

От приложените по делото изпълнителни дела - съответно ИД № 20118500400401 на ЧСИ А.Б. с рег. № *към КЧСИ и ИД №20237480402303 на ЧСИ М.И. с № *към КЧСИ, се установява, че по депозирана молба от Т.С.

ЕАД с ЕИК *от 20.09.2011г. първоначално е било образувано ИД 20118500400401 на ЧСИ А.Б. с рег. № *към КЧСИ въз основа на процесния изпълнителен лист от 13.06.2011 г.

С молба от 20.09.2011г. до ЧСИ Б. взискателят Т.С. ЕАД е поискал освен проучване на имуществото - и налагане на запори върху банковите сметки на длъжника М., на нейни МПС, както и възбрани върху притежавани от нея недвижими имоти.

На 21.09.2011г. от страна на ЧСИ Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А. М. с изх. № *. На същата дата са били изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банковите сметки на А.М. до няколко банки (А.Б. Б-я АД, получено на 27.09.2011г., Б.З.-И АД, получено на 27.09.2011г., ИНГ Б. Н.В - клон *, получено на 27.09.2011г., ПИБ АД, получено на 28.09.2011г., ЦКБ АД, получено на 27.09.2011г., Б.-а.к.б. АД, получено на 27.09.2011г.,ЧПБ Т.АД, получено на 27.09.2011г., БНП П.С.А.клон *, получено на 27.09.2011г., Т. Б. АД, получено на 27.09.2011г., Т.-Д.З. Б.к. *, получено на 27.09.2011г., П.Б. АД, получено на 27.09.2011г., С. АД, получено на 28.09.2011г., ТБ И. АД, получено на 27.09.2011г., Б.П.Б. АД, 3 получено на 27.09.2011г., МКБ Ю. АД, получено на 27.09.2011г., Е.Б.ЕАД, получено на 27.09.2011г., КТБ АД, получено на 27.09.2011г., Ю.И Е.Д.Б.АД, получено на 28.09.2011г., А.Б.-клон Б., получено на 27.09.2011г., У.К.Б.АД, получено на 27.09.2011г., С.Н.А.-клон *, получено на 27.09.2011г., ОББ АД, получено на 30.09.2011г., О. б. АД, получено на 27.09.2011г., Б.б. за р., получено на 28.09.2011г., Р.ЕАД, получено на 27.09.2011г., Р.И.б.-клон Б., получено на 29.09.2011г.).

На 26.09.2011г. било изпратено запорно съобщение до Ч.* ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по ИД – М. което , видно от приложената обратна разписка по горецитираното ИД от 2011г., е получено от третото лице-работодател на 06.10.2011г.

С молба от 03.06.2016г., депозирана от жалбоподателяпо настоящото дело до ЧСИ А.Б., е поискано конституиране на Е.М. ЕООД като взискател по изпълнителното дело с оглед сключения договор за прехвърляне на вземането (цесия), предмет на ИД, от 29.03.2016г. С цитираната молба е извършено и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 01.07.2016г., връчено на 12.07.2016г. на работодателя на длъжника - Ч.* ЕООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М..

На същата дата - 01.07.2016г., до длъжника е изпратена и призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи за 03.08.2016г., която е получена от М. на 12.07.2016г.

С молба от 13.06.2017г. от страна на новия взискател по ИД от 2011г. Е.М. ЕООД, е поискано извършване на проучване на имуществото на длъжника М., както и налагане на запори върху трудовите й възнаграждения и/или пенсиите й.

На 02.10.2018г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до Б.ДСК ЕАД за налагане на запор върху разкритите в тази банка сметки на името на А. М..

Същото е получено на 04.10.2018г.

С молба от 02.10.2023г. взискателят е поискал изпълнителното дело при ЧСИ Б. да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.2 ГПК и да бъде върнат оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 09.10.2023г. на ЧСИ А.Б. ИД 20118500400401 е прекратено.

С молба от 18.11.2023г., депозирана до ЧСИ М.И. с р-н на действие ОС М. ответникът по настоящото дело е поискал да бъде образувано изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист от 13.06.2011г. срещу длъжника А. М.. Освен това е поискано извършване на справки касателно нейното имущество, както и налагане на запор на новооткрити на нейно име банкови сметки.

На 26.01.2024г. е изпратено съобщение до ищеца по делото за образуване на ИД 20237480402303 при ЧСИ М.И., получено от М. на 14.02.2024г.

На същата дата - 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до ТБАБ ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника по делото. Такова 4 съобщение е изпратено и до Ю.Б.АД на посочената дата.

Също на 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на М. - Ч.* ЕООД, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото е получено на 01.02.2024г.

По първоинстанционното дело е издадена обезпечителна заповед от 02.04.2024г., вследствие на което на 04.04.2024г. цитираното ИД е спряно с постановление на ЧСИ М.И..

С молба от 29.07.2024г. взискателят по изпълнителното дело е поискал проучване на имуществото и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника по делото.

Видно от приложения по ИД от 2023г. препис от изпълнителен лист (гръб) погасена е сума в размер на 87,18 лв. на 27.03.2024г.

По така изложената фактическа обстановка не се спори.Основният спор по делото между страните е свързан с настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, а именно дали е изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане и по- конкретно кой е началният момент от който тече нов давностен срок след прекъсването му с предприетите по принудителното изпълнение действия.

От приложените и анализирани по-горе доказателства се установява, че ИД от 2011г. по описа на ЧСИ А.Б. е образувано на 20.09.2011г. На следващия ден са изпратени запорни съобщения до изредените по-горе банки, а на 26.09.2011г. е изпратено запорно съобщение до третото лице- работодател Ч.* ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е получено от работодателя на 06.10.2011г. С тези действия петгодишната давност за вземането по ИЛ от 13.06.2011г. е прекъсната няколко месеца след влизане в сила на заповедта за изпълнение.