Решение № 985 от 02.11.2016, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 02.11.2016г. град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти октомври

2016г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

К.

Секретар

: М.К.

Прокурор

: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К. гр.дело

№ 1783 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

Искът е с правно основание чл.2 ал.1, т.3, т.4 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М.Г.Х. против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния Прокурор.

Ищецът

М. Г.Х. твърди, че на 12.11.2013г. е било образувано досъдебно производство

№1427/2013 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора, /преписка № 2757/2013 г. по описа на РП - Стара Загора/, по чл. 131 "а" предл.

"второ" във вр. с чл. 129 ал. I б.“а“ и б.“б“ от НК, което приключило на 30.04.2015 г. с внасяне на обвинителен акт срещу същия, за това, че на 14.05.2013г. в Стара Загора причинил на другиго - на И. М. К., средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство — извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131а предложение "второ" във вр. с чл. 129 ал. I вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК. Това деяние било извършено от него при условията на опасен рецидив. С постановление от 11.03.2014г. бил привлечен като обвиняем по това досъдебно производство. На 30.04.2014г. РП- Ст. Загора внесла обвинителен акт срещу него, в който го е обвинила в извършването на описаното престъпление. С присъда №138/05.09.2014г. по описа на СтРС същият бил признат за виновен и бил осъден на лишаване от свобода за срок от 8 години и 6 месеца, които да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. С Решение №24/18.02.2015г., Окръжен съд Стара Загора е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. С постановление от 18.05.2015г. РП Стара Загора отново го привлякла като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предложение първо във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като с постановление от 14.12.2015г. е прекратила наказателното производство, установявайки, че така извършеното от него деяние не представлява престъпление от общ характер.

За периода от 12.11.2013г. до 17.12.2015г. у него се породили негативни емоции, които засегнали авторитета и достойнството му, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта и други. Тези негативни състояния и емоции съставлявали нанесени му неимуществени вреди, които оценявал на сумата от

11 000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на РБ да му заплати сумата от 11 000 лева,представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му, преквалифицирано и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, както и осъждането му от съда въз основа на това обвинение за периода от 12.11.2013г. до 17.12.2015г., както и мораторна лихва, считано от 12.11.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното на 04.10.2016г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, поради което същият следва да се разглежда като предявен за сумата от 6 000 лева.

В дадения от съда срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника и същият е взел становище по иска.

Исковата молба е депозирана в PC - Стара

Загора от М.Г.Х. на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ. Предявена е искова претенция от Х. за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България във връзка с водено срещу него досъдебно производство №1427/2013 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора, /преписка № 2757/2013 г. по описа на РП - Стара Загора/, по чл. 131 "а" предл.

"второ" във вр. с чл. 129 ал. II във вр. с ал. I във вр. с чл. 29 ал.

I б. "а" и б. "б" във вр. с чл.

54 ал. I и ал. II от НК, което приключило на 30.04.2014г. с внасяне на обвинителен акт срещу Х. ***. С присъда № 138/05.09.2014 г. на PC - Стара Загора, Х. бил признат за виновен и на осн. чл.131

"а" предл. "второ" във вр. с чл.129 ал.II във вр. с ал.I във вр. с чл.29 ал.I б."а" и б."б" във вр. с чл.54 ал.I и ал.II от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от „закрит" тип.

Недоволен от постановения съдебен акт останал Х., обжалвал го в законоустановения срок и с решение от 18.02.2015г. ОС - Стара Загора отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на РП - Стара Загора с указания за допълнително разследване.

В изпълнение указанията на съда, на 18.05.2015г. разследващ полицай при 01 РУ - Стара Загора повдигнал и предявил обвинението срещу М.Г. затова, че на 14.05.2013г. в гр.Стара Загора причинил другиго - на И. М. К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство — извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.I т.12 предложение "първо" във вр. с чл.130 ал.I от НК.

По това обвинение Х. не се признал за виновен и отказал да дава обяснения. С постановление от 14.12.2015г. наказателното производство срещу Х. било прекратено на основание чл.24 ал.I т.1 предложение „второ" от НПК - поради това, че макар и извършено деянието не съставлявало престъпление от общ характер.

При повдигане и предявяване на обвиненията срещу Х. не е била вземана мярка за неотклонение, тъй като същият изтърпявал наказание „лишаване от свобода" в Затвора - Стара Загора.

При внасянето на обвинителния акт и при постановяването на първоинстанционната присъда №

138/05.09.2014г. на PC -

Стара Загора, като доказателство била приета и обсъждана съдебномедицинска експертиза по писмени данни, в която било вписано, че на пострадалия от престъплението била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.II във вр. с ал.1 от НК, а преди постановяване на съдебното решение от въззивната инстанция на

18.02.2015г. била назначена комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 6 - А/2015г. Същата заключила, че на пострадалия И. М. К. били причинени травматични увреждания довели до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК, и представлявали леки телесни повреди по смисъла на НК.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер поради следните съображения:

С посочената искова молба е предявена искова претенция от Х. за причинени неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ, като цената на иска възлиза на 11 000 лв. Посочената претенция е силно завишена и не е съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така също и с трайно уста­новената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от Съда по справедливост.

Претендираните суми за неимуществени вреди, ищеца е оценил на 11 000 (единадесет хиляди) лева, като претендираното обезщетение е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото нака­зателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве, и др.

Моля, да вземете под внимание, че в конкретния случай воденото нака­зателно производство срещу Х. е приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, и след прекратяването на делото ищеца не е променил обичайния си начин на живот и своето лично обкръжение.

Дори при най - добро желание, Х. не е могъл да промени местопребиваването си, тъй като изтърпявал доживотна присъда в затвора - Стара Загора преди и след образуването, воденето и приключването на наказателното дело.

Едва след получаването на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и изтичането на законоустановения срок на обжалване, прокурорският акт за прекратяване е придобил качеството на официален документ и е можел да поражда правни последици, (придобил е стабилитет), и това е станало в първите дни на месец януари 2016 г., като лихви за обезщетение на Х. не следва да се присъждат за предходен период.

Разследването по наказателното производство е проведено в разумни срокове. Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното злепоставяне пред обществото, близките, приятелите, колегите и роднините му.

В исковата молба се твърди, че са претърпени негативи от повдигнатото обвинение, като никъде не се почват конкретни негативни въздействия върху Х., които да са в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди - засегнат авторитет и достойнство, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта, или други, които да са пряк резултат на процесното обвинение.

Към настоящият отговор е приложено свидетелство за съдимост на Х., от което е видно, че той е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като най - тежката присъда е постановена с решение № 476/23.11.2004г. на ВКС - София за престъпление по чл.199 ал.II т.2 предложение първо във вр. с чл.198 ал.I от НК и е наложено наказание "доживотен затвор без замяна".

Предвид осъжданията, мястото което към момента Х. пребивава, средата и лицата с които съжителства, дават основание да се приеме, че воденото досъдебно производство не е повлияло на психо- физичното и емоционално състояние.

Липсват доказателства Прокуратурата на

Р България, (в частност ОП - или РП - Стара Загора), да е разпространявали информация около обвиненията срещу Х. или за воденото срещу него наказателно дело, с което да са злепоставили лицето.

Затова, като представител на

Прокуратурата на Р България оспорва изцяло исковата претенция по размер.

Претенцията на молителя е изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи, (включително тази на ЕСПЧ).

Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи икономическия растеж, стандарта на живот, всички средностатистически показателни на доходите, покупателните възможности в страната ни към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.

Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, в случая - на ищеца.