Решение № 14433 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14433 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110106603 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, М. В. Г., ЕГН ********** и З. В. С., ЕГН **********, и двете с адрес: /адрес/, всички наследници на починалата М. Д. Г., с която предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и наследниците на М. Д. Г., в качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 166840. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците като наследници на починалия наследодател не заплатили дължимата за това цена в размер на 2 090,72 лв. главницата, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., законна лихва за забава в размер на 393,20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 13, 44 лв., главница, мораторна лихва за забава в размер на 3,83 лева за периода от 30.08.2019 г. до 20.01.2022г. по отношение на ответниците, както следва: от Н. Д. Гочев - 2/4 част от горепосочените суми, а именно: 1 045,36 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 196,60 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 6,72 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; от М. В. Г. се претендират 1/4 ч а с т - 522,68 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 98,30 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 3,36 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за 1 периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; от З. В. С. се претендира 1/4 част 522,68 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 98,30 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 3,36 лв. главница, представляваща цена на извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответниците като наследници на починалия наследодател да заплатят на ищеца сума в размер на 2 090,72 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., сума в размер на 393,20 лв.- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г., сума в размер на 13,44 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., както и сума в размер на 3,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 20.01.2022г., ведно и законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът Н. Д. Г. е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК. Твърди, че не е бил потребител и ползвател на топлоенергия. Оспорва ищцовото дружеството да е доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на български държавен стандарт за топлопреносната мрежа към исковия период.

Твърди, че не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът М. В. Г. е подала в срок отговор на исковата молба. В него тя оспорва да е собственик на процесния имот. Счита, че не дължи исканите от ищеца суми. Оспорва валидността на облигационния договор между нея и ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Оспорва процесният имот да е бил топлоснабдяван. Оспорва претенцията за обезщетение за забава. Оспорва през процесния период ищецът да е доставял топлинна енергия, както и същата да е ползвана от нея.

В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника З. В. С.. Със същия оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, както и да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Счита, че дружеството не е изпълнило задължението си да монтира годен измервателен уред. Оспорва сумите за топлинна енергия да са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение. Счита, че липсват доказателства за правото й на собственост върху имота.

Поддържа, че измервателните уреди са негодни, тъй като не били сертифицирани по БДС и ISO. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 169, том VII, дело № 1369/77 г., от който се установява, че на 19.12.1977 г. М. Д. Г. е призната за собственик на следния недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в /адрес/.

Представена е молба-декларация от 18.07.2000 г., подадена от М. Д. Г. до ищцовото дружество /фирма/, с което е отправено изявление за откриване на индивидуална партида за процесния имот апартамент № 18, находящ се в /адрес/.

От представеното удостоверение с изх. № РИЛ22-ВК08-423/04.04.2022 г., издадено от Столична община, р-н И. се установява, че М. Д. Г. е починала на 25.10.2021 г. като е оставила наследници по закон сина си Н. Д. Г. и внуците си на основание чл.10,ал.1 ЗН по право на заместване – М. В. Г. и З. В. С..

От представените по делото удостоверение с изх. № ДИ-7000-61-1/17.07.2012 г., 2 издадено от Столична община, р-н И. се установява, че ж.к. е преименуван на ж.к..

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда, където срещу процесния апартамент са изписани имената М. Д. Г..

От Договор № 2802/07.08.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: /адрес/, е възложено на /фирма/ да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № 94/01.11.2007 г., ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. София, /адрес/ се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище е имало монтирани 2 бр. отоплителни тела, 2 бр. топлоразпределители и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 212 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от /фирма/. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 2165,81 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период са извършени плащания в размер на 129,65 лв., с което е погасена частично дължимата сума за главница по обща фактура за периода 2018/2019 г., както и плащания в размер на 25,83 лв., с което е погасена главница за дялово разпределение в размер на 24,10 лв. и мораторна лихва в размер на 1,73 лв. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2049,62 лв., от които 2036,18 лв. за топлинна енергия и 13,44 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г. в общ размер на 379,49 лв., от които 376,86 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 2,63 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените парични задължения.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК 3 съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.