Определение № 4183 от 26.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4183 гр. София, 26.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110170330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Предявени са искове от М. Х. Х. против „Би Ел Ей“ ЕООД за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, както и иск по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

С решение № 16837/18.10.2023г. предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни, а искът по чл.224 КТ е отхвърлен, поради настъпило прихващане в хода на процеса. С решението в тежест на страните са възложени и разноските по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Би Ел Ей“ ЕООД е осъден да заплати на М. Х. Х. сумата в размер на 698,50 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по предявения иск с правно основание чл.224 КТ, а на основание чл. 78, ал.

6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС сумата в общ размер на 374,20 лева за държавна такса и депозит за вещо лице.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника с искане решението относно разноските да бъде изменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в полза на съда, като счита, че доколкото исковете били отхвърлени и нямало осъдителен диспозитив, отговорността за разноски не следвало да се носи от ответника.

Молбата е връчена на ищеца, който изразява становище за неоснователност на същата.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбите искане и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа страна:

Подадената от ответника молба е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от лице с правен интерес и по делото е наличен списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете, а ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съответно има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

1

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ако предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото.

Ако искът бъде уважен, ответникът има право на разноски само ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ако обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си. Решаващият съд приема, че настоящият случай е аналогичен. Ответникът е дал повод за завеждане на делото - той е оспорил иска с правно основание чл.224 КТ, като е релевирал и евентуално възражение за прихващане. Макар предявеният иск да не се уважава, поради извършено съдебното прихващане, ответникът няма право на разноски, а такива се следват на ищеца. И това е така, тъй като основанието за отхвърлянето на претенцията в тази й част, не е отричане на правното твърдение на ищеца, а извършено прихващане с насрещно вземане на ответника.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че прихващането не се е осъществило с изричното извънсъдебно писмено съгласие на ищеца, доколкото в представената по делото заповед за уволнение се съдържа съгласие за прихващане единствено с трудовото възнаграждение на ищеца, не и с дължимото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Предвид на посоченото, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска и следва да понесе разноските относно иска, който би бил уважен, ако не беше релевирано възражението за прихващане.

Ето защо правилно съдът на основание 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 698,50 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.224 КТ, поради което молбата в тази й част се явява неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че такси и разноски по производството на делата не се внасят: от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, какъвто е и настоящия случай, следователно ищецът се явява освободен от внасянето на такси и разноски по производството.

При горепосоченото, доколкото съдът намира, че, въпреки че искът с правно основание чл.224 КТ е отхвърлен, поради настъпило в хода на процеса прихващане, то ответникът е дал повод за завеждането му, следователно същият следва да понесе разноските за държавна такса и депозит за вещо лице по иска с правно основание чл.224 КТ в общ размер на 374,20 лв., поради което молбата за изменение на разноските се явява неоснователна и в тази й част.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 315648/07.11.2023 г., с която се иска изменение на Решение № 16837/18.10.2023г., постановено по гр.д. № 70330/2022 г. по описа 2 на СРС, 141 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3