Определение № 14651 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14651 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241100514639 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 238768/22.07.2024г., подадена от длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт. против заповед за изпълнение на парично задължение № 21623 от 11.07.2024г., издадена по ч.гр.дело № 39630/2024г. по описа на СРС, 125 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над размера от 200,00 лева.

В частната жалба са изложени доводи, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, предвид фактическата и правната сложност на заповедното производство. Поддържа, че изчислен по реда на чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева, но този размер отново бил прекомерен. В тази връзка жалбоподателят сочи, че посочените в тази наредба размери нямало как да се приложат след даденото тълкуване на СЕС с решение по дело С-438/22. Като критерии следвало да се вземат предвид вида на спора, интереса, извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. В случая заповедното производство не се характеризирало с каквато и да било сложност, като действията на процесуалния представител на заявителя се изразявали в посочване на фактите, от които произтича вземането, в утвърдено по образец заявление, съдържащо и указания за попълване. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено в частта за разноските за присъдения размер над 200 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор по частната жалба от заявителката в заповедното производство – Е.И.Г., действаща чрез адвокат К. В. от САК, в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение от 500 лева не е прекомерен, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, намира следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д. № 39630/2024г. по описа на СРС, 125 състав, е образувано по заявление на малолетната Е.И.Г., действаща чрез своя законен представител И.В.Н. и представлявана от адвокат К. В. от САК, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 173,82 лева – обезщетение за забава за периода от 27.08.2022г. до 11.06.2024г., изчислено върху главница от 400 евро /обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за отменен полет W64322 1 от летище Париж, Бове-Тиле до летище София от 22.07.2022г./, която главница е била заплатена на 11.06.2024г., както и направените разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между Е.И.Г., действаща чрез законния си представител И.Н., а Адвокатско дружество „В. и партньори“, като от него се установява, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /254 евро/, платимо по банков път. Представено е извлечение от банкова сметка, видно от което адвокатското възнаграждение в било заплатено на дата 24.06.2024г.

С обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение № 21623 от 11.07.2024г., издадена по ч.гр.дело № 39630/2024г. по описа на СРС, 125 състав, е разпоредено длъжникът „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК 200830927, да заплати на заявителя Е.И.Г., действаща чрез своя законен представител И.В.Н., сумата от 173,82 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 27.8.2022г. до 11.6.2024г. върху главница от 400 евро /с левова равностойност от 782,33 лева/, платено на 11.6.2024г. от длъжника обезщетение за отменен полет W64322 по направление Париж, Боре - Тиле - летище София за 22.7.2022г., който полет е бил отменен, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.

Заповедта е връчена на длъжника на дата 15.07.2024г. На 04.09.2024г. е постъпило възражение по чл.414а от ГПК, с което длъжникът е заявил, че на 21.08.2024г. е заплатил на заявителя мораторна лихва в размер на 173,82 лева, държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Към възражението са представени доказателства за извършеното плащане.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, какъвто е и настоящия случай. В законоустановения едномесечен срок от получаване на заповедта за изпълнение не е постъпило възражение по чл.414 от ГПК. Възражението по чл.414а от ГПК е подадено след изтичането на срока – заповедта е връчена на 15.07.2024г., при което едномесечният срок изтича на дата 15.08.2024г., докато възражението е подадено на 04.09.2024г. При това положение не са налице хипотезите по т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/14 г. на ОСГТК на ВКС, при които частната жалба не подлежи на администриране и разглеждане, като в същото решение е посочено, че частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако в срока не е подадено възражение.

По същество съдът намира следното:

По силата на общите разпоредбите на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет – така чл.78, ал.5 ГПК.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с което се приема, че при извършване преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на 2 адвокатските възнаграждения /така и определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството.

Съдът счита, че заповедното производство не се характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото в неговия ход не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, като извършените от процесуалния представител на заявителя действия на този етап от процеса се свеждат единствено до попълване на заявление по образец, в което се индивидуализира претендираното вземане.

Материалният интерес е нисък – 173,82 лева, а освен това по правнорелевантните факти относно заявеното вземане е налице константна съдебна практика, вкл. и на СЕС. С оглед на това съдът приема, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева е прекомерен и не кореспондира на фактическата и правната сложност на развилото се производство, като същият следва да бъде намален до размера от 200 лева.

Съобразно изложеното заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 21623 от 11.07.2024г., издадена по ч.гр.дело № 39630/2024г. по описа на СРС, 125 състав, следва да бъде отменена в частта на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата в размер над 200,00 лева до размера от 500,00 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 21623 от 11.07.2024г., издадена по ч.гр.дело № 39630/2024г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, с която е разпоредено длъжникът „Уиз Еър Унгария Црт. чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, ЕИК 200830927, да заплати на заявителя Е.И.Г., ЕГН **********, малолетна, представлявана от законен представител И.В.Н., адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лева до сумата от 500,00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3