Решение № 3185 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3185 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100508366 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.04.2022 год., постановено по гр.дело №25355/2021 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗД „Е.“ АД срещу И. М. Я. искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4 514.22 лв., представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“ на лек автомобил „БМВ 5“ с рег.№А **** МТ, за вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 23.06.2019 год. в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“, до бензиностанция „Лукойл“, посока ул.“Спортна“, причинено виновно от ответницата, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№А **** МК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2021 год. до окончателното й изплащане и сумата от 529.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.11.2019 год. до 06.01.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1393/2021 год. по описа на РС-Бургас и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 439.70 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 100.87 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата И. М. Я.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно СРС бил 1 възприел изводите на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза по отношение на съответствието между механизма на произшествието и твърдените повреди. Вещото лице не било дало компетентен и обоснован отговор на редица въпроси във връзка с местоположението предния десен парктроник, не било отчело обстоятелството, че нямало повреди по предния калник и фара и не дало обяснение какво е наложило подмяната на предния десен парктроник. В представения по делото протокол за ПТП било отразено, че пред управлявания от ответницата автомобил не е имало друго превозно средство, в който да е можело да се удари. От разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание било видно, че подмяната на пода на багажника и легена на резервната гума представлявала много сложна процедура. В калкулацията на щетите обаче не била включен цена за работа по тяхната подмяна. Следователно възможно било тези части въобще да не са били сменени. По делото нямало доказателства дали били сменени увредената части на автомобила. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата ЗД „Е.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че съвкупната преценка на събраните доказателства по делото обуславяла извод за основателността на претенциите. Вещото лице било защитили убедително заключението по съдебната автотехническа експертиза. В протокола за ПТП бил описан механизъм на настъпването му, според който пред управлявания от ответницата автомобил е имало друго превозно средство, като това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетеля А.Я.Ж.. В този смисъл налице била причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените /описаните/ вреди. Действителната стойност на нанесените вреди към момента на ПТП възлизала на 5 456.30 лв., която била по-висока от определеното от ищеца обезщетение. Правилно първоинстанционнят съд бил приел, че обстоятелството дали автомобилът е бил ремонтиран и възстановен след причинените му вреди е неотносимо към спора, доколкото застрахователят по договора за имуществено застраховане дължи застрахователно обезщетение, което да покрие стойността на ремонта на автомобила, необходим за възстановяването му в състоянието, в което е бил преди настъпване на застрахователното събитие. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

2

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу деликвента – чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, че на 14.05.2019 год. между ищеца, като застраховател и А.Я.Ж., като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане „Каско“, клауза А – Пълно каско и клауза F – златна карта, с обект лек автомобил „БМВ 5“ с рег.№А **** МТ /собственост на застрахования/ и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 18.05.2019 год. до 24.00 ч. на 17.05.2020 год. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от щети на собствено на застрахования имущество, причинени от ПТП /виж раздел ІІІ от Общите условия на ищеца/.

В срока на действие на договора – на 23.06.2019 год. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /верижна катастрофа/ в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“, до бензиностанция „Лукойл“, посока ул.“Спортна“, между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№А **** МК, управляван от ответницата, лек автомобил „Ауди“ с рег.№СН **** АР, лек автомобил „БМВ 5“ с рег.№А **** МТ /застрахования автомобил/, управляван от А.Я.Ж. и четвърти лек автомобил /неустановен/. На 22.07.2019 год. ищецът заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 4 504.22 лв. /видно от преводно нареждане от посочената дата/, за определянето на което направил разноски в размер на 10 лв.

Няма спор между страните и относно механизма на процесното ПТП, а и същият е установен въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля А.Я.Ж., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи си с останалите данни по делото, извънсъдебното признание на ответницата, обективирано в съставения протокол за ПТП, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният съд намира, че отговоря на истината и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което подлежи на кредитиране /чл. 202 ГПК/ – на 23.06.2019 год. лек автомобил „БМВ 5“ се е движел по горепосочения булевард в гр.Бургас, по който трафикът бил натоварен, в средната лента, като движещите се пред него автомобили били спрели на 3 червен сигнал на светофара и той също спрял. В този момент лекият автомобил, управляван от ответницата, се приближил към колоната от спрели автомобили и ударил намиращия се най-отзад лек автомобил „Ауди“, в резултат което последният се преместил напред и ударил намиращия се пред него лек автомобил „БМВ 5“, който от своя страна, премествайки се напред, ударил неизвестен четвърти автомобил.

Доказано е също така въз основа на събраните доказателства по делото настъпването на всички твърдени от ищеца вреди на лек автомобил „БМВ 5“, като е видно от заключението по съдебната автехническа експертиза, че били извършени два огледа на превозното средство, тъй като предвид естеството на повредите не било възможно установяването им в пълен обем при първоначален оглед, както и че всички щети, описани по вид и степен в съставения опис, съответстват на установения механизъм на ПТП.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че при извършения оглед на превозното средство е било констатирано, че следва да се подмени дифузерът, но такъв елемент не бил остойностен от застрахователя и вещото лице не било калкулирало стойността му. Установено е също така въз основа на разпита на вещото лице в проведеното на 03.12.2021 год. в първоинстанционното производство открито съдебно заседание, че предният десен парктроник се намира в предната част на бронята, като предните брони са конструирани по такъв начин, че да могат да поемат по-леки удари, като за тази цел зад самата броня има абсорбиращ елемент и е възможно при сблъсък, като процесния, калникът да не бъде увреден /ако бронята и намиращите се зад нея елементи успеят да абсорбират цялата енергия/.

Така установеният механизъм на произшествието, дава основание за извода, че действията на ответницата съставляват граждански деликт. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата, свързани с дистанцията – чл. 23, ал. 1 ЗдвП. Допуснатото от ответницата нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Следователно увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има срещу ответника вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество 4 може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.

От заключението по съдебната автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени с ДДС – с нови части, без отчитане на овехтяване, възлиза на 5 456.30 лв. /която сума е в по-висок от размер от претендираната от ищеца/, както и че ремонтът на пода на багажника и легена на резервната гума е по-тежък и специфичен – касае се за детайл със сложна обемна форма, като е необходимо разпробиване на точките на съединяване, заваряване на новия елемент, което налагало извършването на тенекеджийска /специфична/ работа.