Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 925 от 14.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3079/2023
Вид
Решение № 925
Подписан
14.02.2025
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20231100103079 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] П. Ж. е заявил в искова молба от 14.03.2023 г., че на 23.10.2022 г. е участвал в ПТП, предизвикано от И. И.ов, чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗК „Л. И.“ АД. От ПТП П. Ж. е получил:

- закрито счупване на тялото на бедрената кост;

- множествени счупвания на метакарпални кости на левата ръка;

- сътресение на мозъка. П. Ж. е заплатил 2 150,00 лева за лечението си.

[2] На 24.11.2022 г. П. Ж. е поискал от Л. И. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, но Л. И. не го е направил. Затова П. Ж. моли съда да осъди Л. И. да му заплати:

1

- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 150,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; молбата за изменение на иска, л. 156, и определението за допускане изменението на иска, л. 166-гръб).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Л. И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не И. И.ов е причинил ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. П. Ж. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже:

- е навлязъл в лентата за насрещно движение;

- не е контролирал постоянно мотоциклета, който е управлявал;

- управлявал е мотоциклета с несъобразена скорост спрямо пътните условия и превишена скорост;

- започнал е маневра без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението;

- не е подал сигнал за извършване на маневрата;

- движил се е в непосредствена близост до друго превозно средство;

- не е бил с предпазна каска. Ето защо Л. И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 59-62).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че П. Ж. е бил роден на ******* г. Той е работил като полицай; бил е в добро физическо и психическо състояние; ходил е на фитнес почти през ден; обичал е да управлява мотор (показанията на свидетелите Ц. и Ж., л. 160-163).

2

[5] На 23.10.2022 г. свидетелят Ц.в и П. Ж. са карали заедно мотори.

Първо те са пътували до заведение Пещерата в Искърското дефиле, но след като там не е имало място, са тръгнали към гр. Враца. Те са се движили по път II-16, като П. Ж. е бил с каска, ръкавици, обувки и панталон, специално пригодени за мотор (показанията на свидетеля Ц.в, л. 160-161).

[6] Около 13:40 часа в лентата за насрещно движение, с посока от гр.

Мездра за село Елисейна И. И.ов е управлявал мотоциклет „Априлия“ с 94 км/ч при 80 км/ч максимално разрешена скорост за този участък. И. И.ов е навлязъл в ляв за него завой, който е бил десен за П. Ж.. При движението в завоя И. И.ов е навлязъл в лентата за движение на П. Ж. и между тях е настъпил удар, който не е бил предотвратим за П. Ж. (споразумението по наказателното дело, л. 128; заключението на вещото лице инж. Т., л. 149-154).

[7] От удара П. Ж. е получил:

- двуфрагментно счупване в горния край на лявата бедрена кост;

- счупване на началните фаланги с разместване на фрагментите на четвърти и пети пръсти на дланта на лявата ръка;

- контузии в областта на лява коленна става, дясна коленна става и палеца на дясно ходило с охлузвания на кожата (споразумението, л. 128-131; заключението на вещото лице д-р С., л. 133-141). Не се спори, че към този момент ГО на И. И.ов е била застрахована при ответника Л. И. Със споразумение, влязло в сила, И. И.ов се е признал за виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, връзка с чл. 342, ал. 1 от НК (споразумението, л. 128-131).

[8] П. Ж. е бил опериран в Медицински институт-МВР, където е било открито наместено счупването на лявото бедро и са били фиксирани фрагментите от счупването с метална остеосинтеза – интрамедуларен пирон и винтове. Счупванията на пръстите на лявата ръка също са били оперирани, фрагментите са били наместени и фиксирани с К-игли. Поради обездвижването на три пръста на лявата ръка П. Ж. не е могъл да използва патерици, докато е заздравяло счупването на пръстите на ръката (заключението на вещото лице д-р С. и показанията му, л. 133-141 и л. 163166).

3

[9] Около един месец П. Ж. не е можел да се обслужва и за него се е грижил баща му, който е дошъл в София от Ямбол, където е живеел. След това баща му е продължил да го придържа, когато се е придвижвал (показанията на свидетеля Ж., л. 162).

[10] На 24.11.2022 г. П. Ж. е поискал от Л. И. да му изплати обезщетение за вредите от уврежданията. Не се спори, че Л. И. не го е направил

[11] През декември 2022 г. П. Ж. е провел рехабилитация. На 07.03.2023 г. лекарите са установили, че не е било зараснало счупването на лявото бедро и, за да го ускорят, на 16.03.2023 г. отново са оперирали бедрото на П. Ж., като са отстранили фиксиращите винтове само в долния край на интрамедуларния пирон (заключението на вещото лице д-р С., л. 133-141).

Бащата на П. Ж. е бил с него и му е помагал до март 2023 г. (показанията на свидетеля Ж., л. 162). През май и юни 2023 г. П. Ж. отново е провел рехабилитация (заключението на вещото лице д-р С., л. 133-141). Той е бил в болничен до 18.10.2023 г., почти една година, колкото е продължил и възстановителният период (пак там; болничните листа, л. 27-31 и л. 89-95).

[12] Към 01.10.2024 г. П. Ж. е имал нарушен захват на лявата ръка, като четвърти и пети пръст са изоставали. Той е имал и ограничен до 45 градуса обем на движението в ставите на тези пръсти при нормален обем от 90 градуса (заключението на вещото лице д-р С. л. 133-141).

[13] Уврежданията на П. Ж. са по-тежки от тези предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 043-2023-II Т. О. по т. д. 2 474/2021 г. Те са малко по-леки от тези предмет на обезщетяване на решение на ВКС 1832024-III Г. О. по гр. д. 1701/2023 г. По скала от едно до пет, където едно е оценка за най-леко подобно увреждане, а пет е оценка за най-тежко подобно увреждане оценките биха били: две по първото цитирано решение на ВКС; три за процесния случай; четири за второто цитиране решение на ВКС (показанията на д-р С., л. 163-166).

4

[14] П. Ж. е заплатил 2 925,00 лева за лечението си (платежните документи, л. 33 и л. 97-100; заключението на вещото лице д-р С., л. 133-141).

Той не е направил разноски по делото, а е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски (определението на ВКС, л. 74-81 от делото на ВКС). П. Ж. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 5). Л. И. е заплатил: 400,00 лева за вещо лице (л. 118); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 117). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 400,00 лева възнаграждение на вещо лице (пар. 20 от определението от 29.07.2024 г., л.

102-106; ордера, л. 142).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15] П. Ж. е предявил два иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Единият е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а другият е за заплащането на обезщетение за имуществени вреди.

1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

[16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.