Решение № 591 от 25.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Г.О., 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120100331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: село П., община Г.О., ул. ***, чрез пълномощник – адв. Н. М. М. от АК - Я., твърди в исковата си молба, че на 20.07.2023г. ищцата е сключила с ответника „Фератум България” ЕООД договор за потребителски кредит № 1274871, по силата на който е получила в собственост сумата от 2000.00л в., при фиксиран лихвен процент от 23.00% и ГПР в размер на 49.11%, при срок на кредита от 12 месечна вноски. Сочи, че на 15.08.2024г. е сключен анекс към договора, чрез който се увеличава заемната сума с 800.00 лв.

Заявява, че съгласно чл.6 от договора ищцата е следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „МУЛТИТУД БАНК p.I.c", с цел да бъде обезпечен сключеният договор за кредит. Твърди, че по сключения договор за гаранция и сключения анекс, заемателят следва да заплати сумата от 2680 лева, подробно описано в чл.1.6 от договора за гаранция. Сочи, че данни за седалището и адреса на управление на втория ответник са поместени в сайта на „Фератум България" ЕООД, по-конкретно в секция „Принципите на M. B. за обработка на лични данни на своите клиенти (Политика за поверителност)“, а дружеството е със седалище и адрес на управление: Malta Registry of Companies code C 56251 with address ST Business Centre 120, The Strand, Gzira, GZR 1027, Malta; тел. ***; електронна поща [email protected].

Заявява, че съдът следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът следи служебно. Счита договор № 1274871 от 20.07.2023г. за потребителски кредит, сключен с 1

„Фератум България" ЕООД, за нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК във вр. чл.1,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Заявява, че в случая в договор № 1274871 от 20.07.2023г. за предоставяне на потребителски кредит е посочен лихвен процент 23.00%, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди, че погасителеният план не отговаря на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК, а доколкото в договор № 1274871/20.07.2023г. е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1 от ЗПК, т.к. договорът не съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Сочи, че според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че таксата за гарант е следвало да се включи в ГПР. Сочи също, че според разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, като съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Заявява, че в процесния договор като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 2460.00 лв., включваща отпуснатия кредит и 460.00 лв. лихва, при лихвен процент 23.00%; посочено е, че ГПР е 49.11%, но не е ясно същият от какво се формира; в общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 2680.00 лв., визирана в чл.6 от договора. Счита, че с включването на сума ГПР ще се промени многократно и тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Предвид горното, сочи, че визираните в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Твърди, че така чл.6 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищцата, е необходимо да сключи договор за поръчителство. Заявява, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат 2 последният. Счита, че посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Наред с това сочи, че клаузата на чл.6 от договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП; същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните; посочената клауза е неравноправна и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146,ал.2 от ЗЗП.

Заявява, че клаузата на чл.6 от договора е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. Отбелязва, че съгласно чл.26,ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Твърди, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Предвид на това, счита, че в случая не е приложима нормата на чл.26,ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение, счита че сключеният между страните договор № 1274871 за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2023г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК поради противоречие със закона.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от П. Г. С. против „Фератум България" ЕООД, че сключеният между тях договор 1274871 за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2023г. е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от П. Г. С. против против „МУЛТИТУД БАНК p.l.c", че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата П. Г. С., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Чрез процесуалния си представител – адв. Н. М. от АК-Я., депозира писмена молба, с която прави искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените съдебни разноски.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. ***, представлявано от управителите Д.Н. и И.В., чрез пълномощниците си – адв. П. Ц. и адв. З. Ч., двамата от САК, депозира писмен отговор.

Счита, че така предявеният иск срещу „Фератум България" ЕООД е процесуално допустим.

Счита, че не са налице основания за допускането на разглеждане на съвместни искове 3 срещу различни страни - ответници. Сочи, че основанието, от което произтича качеството на кредитор на „Фератум България“ ЕООД е договорът за потребителски кредит, а качеството на гарант на втория ответник е възникнало на основание договора между него и длъжника, който е съвсем различен и независим договор от този за потребителски кредит. Ето защо счита, че в случая не могат да бъдат другари по делото кредиторът „Фератум България" ЕООД и дружеството гарант по съвсем различен договор - „Мултитуд Банк p.l.c." М., и искът срещу гаранта е недопустим и производството срещу него следва да бъде прекратено.

Моли съда предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорва всички наведени от страна на ищеца твърдения относно валидността на клаузите от процесния договор за потребителски кредит. Оспорва като изцяло неоснователни и недоказани и твърденията на ищеца за наличие на пороци по договора, в това число за липсваща задължителна информация - ГПР и обща сума, дължима от потребителя, както и за сочен лихвен процент на ден. Не приема тезата на ищеца, че евентуалното неправилно изчисляване на ГПР, който е посочен в договора за кредит, е равнозначно на липса на задължителен елемент от съдържанието на договора за кредит, обосноваваща неговата недействителност съгласно чл.22 вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди, че превишаването на годишния процент на разходите (ГПР) над законоустановения размер по чл.19,ал.4 от ЗПК има за последица нищожност на клаузите, които превишават установената горна граница на ГПР - арг. чл.19,ал.5 от ЗПК, а не недействителност на целия договор за кредит.

Посочва, че стандартният договор за предоставяне на потребителски кредит не се съдържа задължение за потребителя да заплати такса за предоставяне на гаранция, а само и единствено главницата на кредита и дължимите лихви и евентуално, в случай на неизпълнение - неустойка. В тази връзка сочи, че в договора за предоставяне на потребителски кредит е предвидено единствено учредяването на обезпечение за изпълнението на задълженията на потребителя, по избран от последния способ - чрез поръчител, а ако кредитополучателят няма възможност да осигури поръчител или ако посоченият поръчител не бъде одобрен след проверка на институцията, кредитоискателят да има възможност да ползва като услуга гаранция, която се предоставя от търговско дружество. Твърди, че за него е налице обоснован интерес и нужда от обезпечаване на задълженията на кредитополучателите, с оглед минимизиране на риска от неизпълнение и непогасяване на кредита. Посочва, че според чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит, договорът за обезпечението се сключва като отделно правоотношение след одобряване на кредита, тоест е налице отделен договор за гаранция, който се сключва в момент, следващ сключването на договора за потребителски кредит.

Твърди, че в процесния случай потребителят се е възползвал от предложението на този ответник и е избрал да се възползва от услугите, предлагани от „Мултитуд Банк p.l.c.", като потребителят и избраният от него гарант са сключили индивидуален договор за гаранция, с предмет обезпечаване изпълнението на задълженията на потребителя по сключен договор с „Фератум България" ЕООД.