Решение № 1446 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300501746 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл. 150 и чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. И. Г., ЕГН – **********, против Решение № 709/05.03.2022г., поправено с Решение № 1417/27.04.2022г. на осн. чл.247 от ГПК, по гр.д.№ 12410/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XVII гр.с., с което е признато за установено, че дължи в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК- *****, следните суми:

337,87 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. 31.10.2020г.; 36,55 лв. - мораторна лихва за периода от 02.07.2019г. 19.05.2021г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането за които е била издадена заповед № 4701/25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8229/2021г. по описа на ПРС; както и е осъден да заплати в полза на 1 дружеството общо сумата от 570 лв. - разноски по гр.д. № 12410/2021г. по описа на РС – Пловдив и за заповедното производство. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. *****, чрез юрк. П. П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд –Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против В. И. Г. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл.

129 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а съгласно чл. 150 от ЗЕ продава топлинна енергия на потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани в местен и национален ежедневник, както и на сайта на дружество. Изтъква, че качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за ответника произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за 1 доставка на топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Ищецът е заявил, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено дялово разпределение от дружество "Нелбо" ЕАД, което е разпределило за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация - главница в размер от 337,87 лв., върху която сума е начислена лихва за забава в претендирания размер. Посочва че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Към исковата молба са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация ****“ ЕАД на потребители в гр. ****, публикувани в местен ежедневник - вестник 2

„Марица“ - **** от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. Също така е приложена препис – извлечение от сметката на ответника за процесния период.

Ответникът В. И. Г., е депозирал Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва исковете. Поддържа, че няма сключен договор с ищеца поради което и няма качеството на потребител. На следващо място, акцентира, че имотът е необитаем от смъртта на неговата майка. Не е заявил доказателствени искания.

В хода на делото е приета и справка, включваща помесечните начисления на топлинна енергия в МВтч и левовата равностойност, начисленията по компоненти, както и общото количество топлинна енергия за периода с падеж на всяка една главница, размерът на обезщетението за забавено плащане върху всяко едно помесечно вземане, както и общият размер. Също така, с оглед оспорванията с писмения отговор, ищцовото дружество прилага Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г., сключен между „Топлофикация-****-Север“ ЕАД като праводател на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , от една страна, и Етажна собственост, от друга страна, с административен адрес: гр. **** , съгласно който Топлофикация се е задължила да продава топлинна енергия за отопление и топла вода за битови нужди франко абонатна станция с адрес: гр.

**** - жилищната сграда, в която се намира топлоснабдения имот на ответника. Представено е също Протоколно Решение на етажните собственици на жилищната сграда с административен адрес: гр. **** от 10.05.1994г., с което общо 60 живущи са упълномощили председателя на домсъвета З. П., който да сключи договор за присъединяване на жилищната сграда към Топлофикация като в Протокола под номер 41 фигурира собственик Н. А. Г. с ЕГН - ********** – родственик по права линия на ответника, който изрично е изявил воля и желание да ползва услугите на Топлофикация.

По искане на ищцовото дружество са допуснати и приети СТЕ, изготвена от в.л. инж. В. Ш. и ССЕ, изготвена от в.л.Й. П..

Районният съд, за да уважи изцяло исковете излага основни съображения, че приложения по делото договор за покупко-продажба е валиден и обвързващ за правоприемника му „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява 3 при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. На следващо място, цялата жилищна сграда е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца съгласно договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г., за който договор Н. А. Г. е дал изричното си съгласие да бъде сключен, поради което и възражението на ответника, че не е сключван договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно справка за доставена топлинна енергия за процесния период са били издадени фактури са начислена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битова и гореща вода както следва за сградна инсталация 138,72 МВтч, за битова и гореща вода 83,07 МВтч, и за отопление 77,12 МВтч, които данни са установени и разпределени от толинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД като в имота на ответника има 2 бр. отоплителни тела с индивидуални разпределителни устройства за ежемесечен визуален отчет като за отчитане на устройствата е осигуряван достъп и тези устройства са с нулеви показания, което е установено от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза с вещо лице В. Ш..

Отоплението е начислено от потребената топлинна енергия от отоплително тяло тип „щранг-лира“ с мощност от 700W, която не е снабдена с уред за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия.

Установено e oт вещото лице още, че има монтирано 1 бр. водомерно устройство за топла вода като начисленията са по отчетни стойности при осигурен реален отчет за реално потребено количество.

За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 вр с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от 3 Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ, което е отразено в справка за доставена топлинна енергия за процесния период и начисленото от ищеца. Начин ът на разпределение на топлинната енергия съответства на специалната методика уредена в Наредба 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Основните възражения на жалбоподателя са, че не е сключвал договор с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, както и това, че имотът е необитаем от много години. От приетите по делото писмени доказателства Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г. , сключен между „Топлофикация-****-Север“ ЕАД като праводател на „ЕВН България 4

Топлофикация“ ЕАД, и Етажна собственост, с административен адрес: гр.

****, Протоколно Решение на етажните собственици на жилищната сграда с административен адрес: гр. **** от 10.05.1994г. , подписано от общо 60 живущи за упълномощаване на председателя на домсъвета З. П., да сключи договор за присъединяване на жилищната сграда към Топлофикация, като в Протокола под номер 41 фигурира собственик Н. А. Г. с ЕГН - ********** – родственик на ответника, се установява че имотът е топлоснабден по силата на подписан договор.

Съгласно приетата СТЕ на в.л. инж. Ш. - в процесиня имот има налични 2 бр. отоплителни тела – тип радиатор, които са присъединени към топлопреносната мрежа в блока.

Следва да се обърне внимание на констатацията на вещото лице, че отоплението е начислено от потребената топлинна енергия заради налична в имота щранг- лира с мощност 700 W, като същата не е снабдена с уред за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия. Затова потребената от нея ТЕ е начислявана по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В съдебно заседание на 22.02.2022г. вещото лице инж.Ш. е потвърдил, че има два радиатора в имота, но за тях има нулеви показания. Щранг-лирата, която води към отоплителните тела, е без уред и има отчет за максимална мощност.

От приетата ССЕ с в.л. П. се достига до извод, че правилно са осчетоводени начислените суми по партидата на ответника. Към експертизата е приложена и онагледяваща таблица с детайлно посочване на всички изчисления.

Обстоятелството, че имотът е необитаем е неотносимо за спора, тъй като, както се уточни, начисленията са заради щранг- лирата, преминаваща през него.

Във въззивната инстанция се приложиха за сведение като съдебна практика – Решение № 872/30.05.2021г. на Окръжен съд –Пловдив по гр.д.№ 262/2012г., Решение № 1047/18.03.2013г. на Районен съд – Пловдив по гр.д.№ 14119/2012г., Решение № 81/08.01.2018г. на Районен съд – Пловдив по гр.д.№ 13716/2017г., по които жалбоподателят В. И. Г. е бил ответна страна по искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по отношение на процесния имот и съдебните актове са в негова полза. Въззивният съд констатира, че тези решения не само са за други периоди и са неотносими към процесния спор, но и видно е от изложените в тях съображения, че основните причини за отхвърляне на исковете, предявени от дружеството, са от различно естество – установени неправилни технически изчисления относно количеството топлоенергия, неприлагане на счетоводни документи относно формирането на дължимата сума, неангажиране на счетоводна експертиза, неприлагане на договор за продажба на топлинна енергия за отопление и топла вода за битови нужди за жилищна сграда на адрес- гр. *****.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат В. И. Г. ще бъде осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.