Решение № 222 от 17.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Русе, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20264500500273 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Х. Н. Х. от *******, чрез процесуалния си представител адв. В.

В. от *** е обжалвал Решение № 120/23.07.2025 г., постановено пo гр. д. № 551/2024 г. пo описа на PC – Бяла, с което е осъден да заплати на „Л. и син“ ООД сумата 16 500 лв., равняващи се на 8 436,32 евро, представляващи обезщетение за периода от 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г. за лишаване на дружеството без правно основание от ползването на собствения му лек автомобил марка БМВ 118 Д, с рег. № Р6464АК, ведно със законната лихва от 08.07.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за недопустимост на съдебния акт, евентуално за неговата неправилност.

Иска се обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът „Л. и син“ ООД, от *******, представлявано от К. Н.

Л. – пълномощник на управителя на дружеството, чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от *** е депозирал по реда и в срока по чл.

263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения защо счита обжалвания съдебен акт за 1 допустим и правилен. Моли същият да бъде потвърден.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Л. и син“ ООД, който твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ 118 Д“ с рег. № Р6464АК, идентификационен номер WBAUG31050PU78948 и двигател № 204D485316387, който предоставил за управление на ответника Х. Н. Х. чрез пълномощно, което впоследствие оттеглил. С нотариална покана поканил ответника доброволно да му предаде владението и ключовете за лекия автомобил и поради липса на изпълнение подал жалба до прокуратурата. Въз основа на подадената жалба била образувана полицейска проверка, до приключването на която, автомобилът бил оставен за пазене от ответника с протокол за отговорно пазене.

Твърди, че било образувано ДП № 4569-ДО-25/2019 г. на РУ - Две могили, пр. пр. ТОБ - 1200/2018 г. на РП - Русе, ТО – Бяла, за противозаконно присвояване на лекия автомобил, което завършило с прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с Определение № 18/08.04.2021 г. по ЧНД № 90/2021 г. на РС - Бяла, потвърдено с Определение № 303/10.06.2021 г. по ЧНД № 384/2021 г. на ОС -Русе. Заявява, че с влязло в сила Решение № 219/07.11.2022 г. по гр. дело № 957/2021 г. на PC – Бяла, потвърдено с Решение № 135/26.04.2023 г. по в. гр. дело № 119/2023 г. на ОС - Русе и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1974/22.04.2024 г. по гр. дело № 3568/2023 г. на ВКС, е установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил и ответникът е осъден да предаде на ищцовото дружество владението и да отстъпи собствеността върху автомобила. Твърди, че със същото решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползата, от което е бил лишен като собственик, считано от 11.06.2021 г. до 18.08.2021 г. (датата на предявяване на иска пред PC - Бяла, в размер на 500 лв. месечно или общо 1 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до окончателното изплащане. Твърди още, че на основание влязлото в сила съдебно решение се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп. дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В. М. с peг. № 833, в рамките на което, поради липса на доброволно предаване 2 владението на автомобила, на 27.05.2024 г. с Протокол за извършено предаване на движимо имущество № 10124 съдебният изпълнител отнел от ответника и предал на ищеца владението на моторното превозно средство.

Въз основа на тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за периода от 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г. за ползата, от която е бил лишен като собственик на лек автомобил марка „БМВ 118 Д“ с рег. № Р6464АК, идентификационен номер WBAUG31050PU78948 и двигател № 204D485316387, в размер на по 500 лв. месечно или общо за периода 16 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

В отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция, а в условията на евентуалност го оспорва и по размер. Признава, че въз основа на подадена от ищеца жалба до РУ - Две могили към ОДМВР - Русе е била образувана полицейска проверка по преписка № 4569001583/12.11.2018 г., пр. пр. № 1200/2018 г. на РП - Русе, ТО – Бяла, за противозаконно присвояване на процесния лек автомобил, приключила с влязло в сила на 10.06.2021 г. Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Не оспорва, че по повод и въз основа на жалбата на ищеца, протеклото наказателно производство и постановлението на РП – Русе, ТО – Бяла, за неговото прекратяване, между страните е възникнал гражданскоправен спор относно собствеността върху процесния лек автомобил, разрешен с влизане в сила на решението по гр. дело № 957/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла; че с влязло в сила на 22.04.2024 г. решение по гр. дело № 957/2021 г. на РС - Бяла ищецът е признат за собственик на лек автомобил „БМВ 118 Д“ с регистрационен № Р6464АК и ответникът е осъден да му предаде владението на този автомобил и че на 27.05.2024 г. по изп. дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В. М. автомобилът е бил предаден от ответника на ищеца.

Оспорва през периода 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г. да се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца вследствие използването автомобила, като твърди, че в този период не е използвал и не си е служил с автомобила нито според неговото предназначение като моторно превозно средство, нито по какъвто и да било друг начин. Признава, че пълномощното, с което му е предоставено управлението на лекия автомобил, впоследствие е оттеглено от ищеца. Твърди, че след узнаване за оттеглянето му от 3 ищеца и оставянето на автомобила при него за отговорно пазене, паркирал автомобила в гараж в дома си в гр. Две могили, като полагал за него грижи на добър стопанин и заявява, че не го е използвал оттогава до предаването му на ЧСИ В. М. на 27.05.2024 г. Твърди и че през посочения период не е сключвал за автомобила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не е преминавал годишен технически преглед, не е заплащал местен данък за същия, не е закупувал винетка за движението му по републиканската пътна мрежа.

Твърди още, че с оглед възникналия между страните спор за собствеността на процесния автомобил и настъпилата обективна невъзможност да си служи с него предвид оттегленото упълномощаване, на 12.12.2018 г. закупил лек автомобил „Мазда УН“ с peг. № Р1119КМ за задоволяване на собствените и на семейството си транспортни нужди, както и че е използвал единствено този автомобил през целия исков период.

В условията на евентуалност възразява, че среднопазарният наем на лек автомобил от марката, модела, годината на производство и състоянието, аналогични на процесния автомобил, са многократно пониски от исковата сума от 500 лв. месечно, както и че месечната лизингова вноска за аналогичен автомобил при договор за лизинг със срок, равен на исковия период, също е многократно по-ниска от исковата сума от 500 лв. месечно.

В обжалваното решение районният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като е счел, че липсва правно основание обосноваващо продължилото през периода от 10.06.2021 г. до 27.05.2024 г. държане на процесния автомобил от ответника по делото, счел и че самият факт на неоснователно задържане на автомобила и невръщането му на собственика се явяват достатъчни за доказването на основанието на заявената претенция. По дело е прието заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е установило, че общия размер на средния пазарен наем на процесния автомобил за заявения в исковата молба период от 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г. е в общ размер на 16 633,33 лв. По тези съображения е счел иска за доказан по основание и размер и е постановил решението си в посочения смисъл.

При направената проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав констатира следното:

Производството пред районен съд, по което е постановено 4 обжалваното решение, е образувано по искова молба от "Л. и син" ООД против Х. Н. Х., като претенцията на ищеца е да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за ползата, от която е бил лишен като собственик на процесния автомобил за периода от 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г., поради обстоятелството, че е бил лишен от правото си да го ползва, поради ползването му от ответника без наличие на правно основание за това. Претенцията на ищеца е ясно определена по основание, изразяващо се в лишаване от възможност за ползване, както и по размер - среднопазарен месечен наем на автомобила за период от 33 месеца.

При така заявените обстоятелства от ищеца, съдът е приел, че правното основание на иска е по чл. 59 ЗЗД, като е разгледал подробно налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Приел е, че е доказано, че ищецът е собственик на процесния автомобил, че в процесния период вещта се е ползвала от ответника без правно основание, и че в резултат на това е настъпило обедняване на ищеца, изразяващо се в стойността на средномесечния пазарен наем, и че е налице обогатяване на ответника. По тези съображения е уважил предявения главен иск за признаване дължимостта на заявената парична сума като главница, както и акцесорния иск за мораторна лихва.

При така формулираните мотиви и диспозитив на съдебното решение, се налага изводът, че обжалваният съдебен акт е постановен по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като е налице пълно съвпадение между предявения иск и присъденото в диспозитива на обжалваното решение. По тези съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не е постановено по непредявен иск и доводите в тази насока са несъстоятелни.

По същество обжалваното решение се явява правилно, поради следното:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, от приетата автотехническа експертиза, която настоящата инстанция приема като компетентно изготвена и от обявените за безспорни факти, се установява, че владението на процесния автомобил, през заявения с претенцията период, се е упражнявало от страна на ответника Х. Х., който не е доказал по делото, че автомобилът се владее от него на валидно правно основание. Възражението на ответника, че през процесния период автомобилът не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска 5 отговорност“ на автомобилистите, и че не е преминал годишен технически преглед, поради бездействието на ищеца, се явяват неотносими към настоящия спор, тъй като не доказват наличие на технически и правни дефекти, възпрепятстващи неговото ползване.

За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД, трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия, като е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти. Връзката между обогатяването и обедняването е част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е налице, когато обогатяването и обедняването произтичат от общ факт или от обща група факти. Няма съмнение в съдебната практика, че в тежест на ищеца по иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е установяването на факта на неговото обедняване, на обогатяването на ответника и на общите факти, от които произтичат обогатяването и обедняването – връзката между тях.