Определение № 104 от 30.07.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Свищов, 30.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20244150200126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от пострадалия М. Е. М. от град Свищов, с ЕГН ********** против постановление от 22.03.2024 г. на РП-Велико Търново, ТОСвищов за частично прекратяване и спиране на ДП № 275/2023 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (пр. преписка № 4552/2023 г. по описа на РП-Велико Търново).

Излага съображения за неправилност на постановлението на наблюдаващия прокурор в частта относно прекратяване на наказателното производство по отношение на деянията по чл.144, ал.3, вр.ал.1 и по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, като счита, че изводът за недоказаност на обвинението е необоснован. В тази връзка наблюдаващият прокурор бил дал повече вяра на защитната позиция на обвиняемия, без да анализира събраните по делото доказателства. Сочи, че не отговаря на истината обстоятелството, че пострадалия е развеждал обвиняемия в апартамента, а разположението на стаите в него последния е видял при разговорите с децата си по телефона, тъй като бившата съпруга на обвиняемия и децата им живеели от м. август 2023г. в апартамента на М.. На следващо място заявява, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното постановление, тъй като по взаимно изключващ се начин се възприемат изводи за доказаност обв. С. да е травмирал физически пострадалия и за недоказаност на обвинението за влизане в жилището му по инкриминирания начин. Неоснователно и необосновано бил игнориран от наблюдаващия прокурор фактът, че отварянето на входната врата след позвъняване не е съгласие за влизане. Без съмнение било, че жилището е чуждо за нападателя. Нормата на чл. 170 от НК защитавала неприкосновеността на жилището, като основно право на гражданите. Изпълнителното деяние - влизане без право в жилището на друго лице, т. е. без съгласие на пострадалия е сторено по непозволен начин, наказуем от закона - чрез употреба на сила, тъй като пострадалия бил грубо 1 изблъскан от прага на апартамента назад в коридора. Доказателство в тази посока били оставените кървави петна върху тениската му. Счита, че обвиняемия е осъществил и състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, тъй като обвиняемия не само се е заканил с убийство, но и тази закана е възбудила основателен страх у пострадалия за нейното реално осъществяване.

Счита, че по делото не са събрани всички необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина. Счита, че следва да бъде извършен повторен разпит на св. З.А., която да отговори на въпросите: живее ли заедно и откога в апартамента на пострадалия в град Свищов, явяващ се местопрестъпление по делото; живеят ли с тях двете й деца, родени от прекратения й с развод брак с обв. С.; след нанасянето им в апартамента, общуват ли те с баща си, включително чрез видеовръзка по приложение в телефон на едно от децата; при това общуване св. З.А. има ли впечатление дали детето или двете деца са показвали апартамента на обвиняемия; ако това е така, дали е било еднократен акт или е извършвано многократно и дали има такива „демонстрации“ на разположението на помещенията в апартамента преди 01.01.2024 г.

Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП -Велико Търново и да върне делото на прокуратурата за продължаване на производството по ДП №275/2023 г. по описа на РУМВР- Свищов, като делото бъде попълнено с относимите към предмета му доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 244, ал. 5 от НПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят се явява пострадало лице по смисъла на чл.74,ал.1 от НПК.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП № 275/2023 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (пр. преписка № 4552/2023 г. по описа на Районна прокуратура- Велико Търново), намира за установено следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от 13.07.2023 г. за това, че на 02.07.2023 г. в гр. Свищов, е отправена закана за убийство към М. Е. М. от гр.

Свищов и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК и за това, че на 02.07.2023 г. в гр. Свищов, през нощта /около 22.00 часа/ е влизано в чуждо жилище - апартамент **, находящ се на ул. *****, обитаван от М. Е. М. като е употребена за това сила - престъпление по чл. 170 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследването, като обвиняем по делото е привлечено лицето Д. Р. С. с ЕГН ********** , като видно от постановление за привличане на обвиняем от 09.11.2023 г. същият е привлечен за извършени деяния, а именно:

На 02.07.2023 г. в гр. Свищов, се е заканил с убийство на М. Е. М. от гр. Свищов като му казал „Тази вечер всичко свършва! Или аз или ти! Няма живот за двама ни! Майка ти ще еба! Сега ще те убия!“ и това заканване би 2 могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 т.1, вр. с ал. 1 предл. 1- во от НК и

На 02.07.2023 г. в гр. Свищов, влязъл в чуждо жилище - апартамент **, находящ се на ул. *****, собственост на М. Е. М. като употребил за това сила и като деянието е извършено нощем /малко след 22.00 часа/ престъпление по чл. 170 ал.2, предл. 1-во, вр. с ал.1 предл. 1-во от НК.

С атакуваното Постановление на РП-Велико Търново „Постановление за частично прекратяване и спиране на досъдебно производство“ наблюдаващия прокурор е прекратил частично воденото наказателно производство по ДП № 275/2023 г. по описа на РУ Свищов досежно престъпленията по чл. 144 ал. 3 т.1, вр. с ал. 1 предл. 1-во и чл. чл.

170 ал.2, предл. 1-во, вр. с ал.1 предл. 1-во от НК, за които на обв. С. е повдигнато обвинение и спрял наказателното производство в непрекратената част.

Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка:

Обв. Д. С. и св. З.А. сключили граждански брак през 2012 г. От брака имат две деца. През 2017 г. обв. С. започнал работа в Германия по трудов договор. С течение на времето отношенията между двамата се влошили и той започнал да подозира, че съпругата му има връзка с друг мъж. През м. април 2023 г. двамата се развели. След развода св. А. останала да живее заедно с децата в семейното жилище, находящо се на адрес гр. ****. Уговорката й с обв. С. била, че той може да ходи в жилището, за да вижда децата.

На 02.07.2024 г. обв. С. бил в България. На същата дата, вечерта, той разговарял със св. А. и тогава тя му казала, че „има човек до себе си“, че се казва М. и че живее в гр. Свищов. След това двамата отишли в жилището, на посочения по-горе адрес и там св. А. заявила, че има намерение да се премести да живее при новия мъж заедно с децата. Чувайки това, обв. С. се ядосал, качил се на прозореца на терасата и започнал да вика „Ще скоча! Ще скоча!“. След това ударил с ръка по стъклото на прозореца и по стъклото на терасната врата и ги счупил. Вследствие на това си порязал ръката и раната започнало да кърви. После започнал да плаче и излязъл от апартамента без да каже нищо. След това, около 22.00 часа, отишъл до дома на св. М. М., находящ се на адрес гр. ***** и позвънил на вратата. Отворил му св. М. М.. Според показанията на последния, тогава обв. С. започнал да му крещи „Тази вечер всичко свършва! Или аз, или ти! Няма живот за двама ни!“, след което го блъснал с ръце, в областта на гърдите. Твърди, че от удара е отстъпил няколко крачки назад и обв. С. влязъл в коридора на апартамента и започнал да го удря по лицето с юмруци. Св. М. М. казал, че ще извика полиция, тогава според показанията му, обвиняемият отговорил „Полицията не ме интересува! Викай колкото щещ! Майка ти ще еба! Ще те убия!“, продължавайки да го избутва навътре в жилището. Св. М. М. на свой ред го избутвал към входната врата.

Когато го изтикал в коридора, св. М. М. затворил вратата и от мобилния си телефон, в 22,12 часа се обадил на ЕЕН 112 и заявил, че непознат мъж е „нахлул“ в дома му и го ударил. От там го свързали с оперативния дежурен на РУ-МВР Свищов, на който св. М. М. заявил също, че непознат мъж е нахлул в 3 дома му и го ударил. После уточнил, че има връзка с жената на този мъж. Св.

М.М. се обадил по телефона и на баща си - св. Е.Р. и му казал „Тате, оня дойде у дома, влезна и се сдърпахме.“ Св. Р., който живее в съседния вход веднага отишъл в дома на св. М. М.. Малко след него, там отишла и майката на св. М., а след нея и брат му - св. Т. М.. С влизането вътре, св. Р. забелязал, че пътеката в коридора е събрана и разместена. Св. М. М. бил в кухнята. Св. Р. видял, че тениската му е скъсана, а по нея имало следи от кръв, както и че едното му око е посинено и до него имало драскотина. Св. М. М. му казал, че обвиняемият е позвънил на вратата и че веднага след като му отворил, той се нахвърлил върху него и го ударил. Допълнил, че веднага след това сграбчил обвиняемия и го изтикал навън към етажната площадка. Св. Р. видял също, че по плочките в коридора, на около три метра навътре от входната врата имало петна от кръв, за която св. М. М. казал, че е от ръцете на обвиняемия.

Междувременно обв. С. се върнал в жилището на св. А. и й казал „Бъди доволна от всичко. Аз отивам да се предам в полицията.“ След това отишъл в сградата на РУ Свищов и казал пред св. В.Н. /дежурен мл. автоконтрольор тогава/, че иска да се предаде. Заявил, че е ходил в апартамента, намиращ се на ул. *****, в който живее лице с прякор М.

/визирайки св. М. М./, че позвънил на вратата, св.М. М. отворил и са влезли във физическа саморазправа. Малко след това в сградата на РУ-Свищов пристигнал и св. М. М., по който имало видими следи от удари по лицето.

Заедно с него били св. Р. и св, Т. М.. Той видял обв. С. и заявил пред св. С.С., който бил тогава дежурен мл. инспектор, че имено това е лицето, което го е ударило. Уточнил, че обв. С. е влязъл в апартамента му и „започнал да го налага“. Тогава обв. С. заявил, че е отишъл в дома на св. Т.М., защото е разбрал, че има връзка с жена му, че е позвънил на вратата и че след като св.

М. М. му отворил, започнал да го бие, тъй като бил афектиран.

След това, обвиняемият отишъл във Филиала за спешна медицинска в гр. Свищов. По същото време там отишъл и св. М. М., заедно с баща си и с брат си. Там св. Р. попитал обвиняемия „Какви са тези глупости дето ги правиш?“, а последният му отговорил „Извинявай! Направих една глупост“.

В обясненията дадени при разпит в качеството на обвиняем, Р. С. е заявил, че е отишъл до дома на св. М. М., за да разговаря с него за отношението спрямо децата му, ако се преместят да живеят при него. Твърди, че след като позвънил на вратата, св.М.М. му отворил, казвайки му, че го очаква, тъй като св. А. го предупредила, че го е поканил вътре и че му е казал, че иска да разговарят като мъже, без скандали, тъй като нещата вече са ясни.

Твърди също, че св. М. М. го развел из апартамента, за да му покаже, че има удобства за децата и в обясненията си дава описание на апартамента. Не сочи да е имало агресия един спрямо друг и отрича да е отправял закани за саморазправа и насилие.

Наблюдаващият прокурор е извършил анализ на доказателствата като е приел, че обвинението за което привлечен С. е недоказано. Мотивите, с които приема недоказаност са, че по делото не е безспорно установено при какви обстоятелства обвиняемия се е озовал в апартамента на пострадалия - дали 4 след покана от негова страна, за да говорят, както твърди обвиняемия или след нахлуване вътре както твърди пострадалия. Счита, че тези противаречия между двамата не могат да бъдат отстранени чрез провеждане на очна ставка.

Това е така, тъй като всеки от тях има противоположна позиция в производството, респ. противоположни интереси, а липсват очевидци на случилото се. Прокурорът е кредитирал показанията на „всички останали свидетели изцяло като последователни и логически свързани помежду си“.