Определение № 626 от 09.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Ловеч, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500314 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. И. Д. от гр.Ловеч, чрез адв.С. Н*** И.-АК-Велико Търново, срещу Решение № 41/03.02.2023г.,пост.по гр.д.№ 129/2022г. на РС-Ловеч. Обжалва го в частта,с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 10 000лв.Счита,че е неправилно и моли да се отмени. Излага,че макар да е възприел правилно фактическата обстановка, съдът не е преценил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е определил размер,който на отговаря на критериите за справедливост,определяйки й обезщетение от 3700лв.Излага подробни мотиви за необходимостта от присъждане на по-висок размер,с оглед на конкретните преки и непосредствени страдания,причинени на ищеца.Твърди,че настъпилите тежки увреждания на здраветофизическото и психическо,не биха се излекували с времето,имат постоянен характер,поради което определеното обезщетение е крайно несправедливо.Сочи,че не са съобразени от съда негативните изживявания,изразяващи се в постоянни негативни мисли,притеснения,повишена склонност към тревожност, сприхавост,станала изнервена и неспокойна.Не са отчетени показанията на свидетелите за причинените й множество затруднения в ежедневието. При тези аргументи счита,че е дължимо обезщетението в пълния претендиран размер от 10 000лв.

Моли да се отмени решението в тази част и искът за неимуществени вреди се уважи изцяло,като се присъдят и направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „БУЛ ИНС“АД с ЕИК ***, със седалища и адрес на управление в гр.С**,бул.“Д** Б**“№87,чрез адв.М.Г..Счита,че е неоснователна,а решението правилно в обжалваната част. Развива,че при преценката за размера на дължимото обезщетение съдът е спазил принципа на чл.52 от ЗЗД,като е отчел,че реалните болки и страдания.Позовава се на съдебна практика.

Моли да се потвърди решението в тази част и се присъдят направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Ц. И. Д. е подала и частна жалба срещу решението,в частта,с която съдът е приел,че искът за присъждане на законна лихва от уведомяване на застрахователя до подаване на исковата молба е недопустим. Обжалва го по реда на чл.274 и сл.от ГПК,с оглед дадените от съда указания в този смисъл. Счита,че е неправилно и моли да се отмени. Възразява,че първоинстанционният 1 съд, приемайки я за отделен иск, не е дал указания за необходимост от довнасяне на държавна такса за тази претенция.Поискал е застрахователят да представи доказателства за установяване на датата на уведомяването му,но въпреки,че са дадени от съда, не са изпълнени от ответната страна.

Ищецът е представила отговора на застрахователя на предявената от нея претенция. Счита,че е приложимо правилото на чл.429,ал.3,изр.ІІ от КЗ,вр.с чл.380 от КЗ. Моли да се отмени решението в тази част и се присъди законна лихва от уведомяване на застрахователя от увреденото лица.

Не е подаден отговор на частната жалба от „БУЛ ИНС“АД.

По допустимостта.

Съдът намира,че въззивната и частната жалби са редовни и допустими,като подадени от страна с правен интерес, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Редовен е и отговорът от въззиваемия.

Въззивният състав намира,че първо следва да се произнесе по частната жалба срещу решението,в частта,с която е прието,че претенцията за лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от настъпване на застрахователното събитие- 06.08.2021г. до подаване на исковата молба26.01.2022г., е недопустима,тъй като ищецът не е посочил точния й размер и не е внесъл държавна такса върху тази претенция. В тази част съдeбният акт има характер на определение.Тъй като съдът е постановил прекратяване на делото без да се произнася по същество, настоящият състав не би могъл да пристъпи към разглеждане на въззивната жалба,с предмет приетото от съда по съществото на спора.

Въззивният състав не споделя приетото от първоинстанционния.

Неправилно е прието,че претенцията за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД следва да бъде определена от ищеца като размер и период още с исковата молба. Касае се за лихва на забава,която е обусловена от главната претенция,предмет на разглеждане в производството. Размерът й не може да бъде определен от ищеца при предявяване на исковата молба,защото все още не е известна основата,върху която ще се начисли. Не е известен и периодът,за който следва да се изчисли,тъй като той зависи от приетото от съда по главната претенция по въпросите налице ли е забава и от кога-от една страна,а от друга и от момента на плащане от задълженото лице. Не се касае за отделна самостоятелна претенция,а за законна последица от уважаване на главната,с която е пряко обусловена. След като съдът е приел главния иск за основателен,съдът е следвало да се произнесе и по дължимостта/или не на лихвата за забава, като отговори и на възражението на ответника за наличие на т.н.“кредиторова забава“. Съдът дължи произнасяне по съществуването на вземането за мораторна лихва, а изчислението на размера й е евентуално в компетентността на съдебния изпълнител при липса на доброволно плащане).

На следващо място съставът не споделя квалифицирането на тази претенция като недопустима. Предпоставките за недопустимост не са налице (надлежни страни,допустим период на предявяване и т.н.),а сочените пропуски в определяне на размер не са приложими към този вид претенции,които имат компенсаторен характер и са изцяло обусловени от произнасянето по главната по отношение на определящите елементи като базова сума и период на дължимост на лихвата.

По изложените съображения въззивният състав намира,че следва да се отмени Решение №41/03.02.2023г.,пост.по гр.д.№129/2023г.на РС-Ловеч,в частта,с която е прието,че претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение по чл.432 от КЗ за времето от 06.08.2021г. до 26.01.2022г.,е недопустима и е прекратено производството по делото, която има характер на определение,като неправилно и делото се върне на РС-Ловеч за произнасяне по съществото на тази претенция. След това делото трябва да се върне на ОС-Ловеч за произнасяне по въззивната жалба на Ц. И. Д..

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №41/03.02.2023г.,пост.по гр.д.№129/2023г.на РС-Ловеч, В 2

ЧАСТТА, с която е прието,че претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение по чл.432 от КЗ за времето от 06.08.2021г. до 26.01.2022г.,е недопустима и е прекратено производството по делото, която има характер на определение, като неправилно и ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за произнасяне по същество на тази претенция.

След произнасяне на РС-Ловеч делото да се върне на ОС-Ловеч за разглеждане на въззивната жалба на Ц. И. Д..

При повторно постъпване делото да се образува под нов номер и разпредели на първоначалния докладчик на основание чл.80,ал.10 от ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3