Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 10.01.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1937/2022
Вид
Решение № 5
Подписан
10.01.2024
В сила
06.02.2024
Състав
Петя Димитрова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ботевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810101937 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- * “А.” АД, гр. София твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, като предвид подадено от длъжника възражение, съдът им е указал възможността да предявят иск за вземанията си. Твърди, че с комбинирана застрахователна полица No * от 19.02.2016 г. * “А.” е сключил договор за имуществена застраховка “Каско на МПС и Злополука” на лек автомобил “Ауди А 8”, ДК No *, със срок на действие от 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г. Излага, че на 15.02.2017 г., около 19.00 ч., на главен път 2-17, в близост до гр. Ботевград, в района на ПИК /писта за излитане и кацане/, лек автомобил с марка “Ауди А 8”, ДК No *, при движение в посока от гр. Враца към гр. София, при интензивен трафик, е участвал в пътнотранспортно произшествие с внезапно предприелия пресичане в нарушение на правилата за движение пешеходец Р. Р. Б.. Същият е пресичал в тъмната част на денонощието на място, което не е обозначено с пътна маркировка за тази цел и не са изградени съоръжения за преминаване през пътното платно, като не се е съобразил и със скоростта на движещите се в участъка МПС. За ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица от 16.02.2017 г. Нанесени са неимуществени вреди на пешеходеца, както и имуществени на лекия автомобил “Ауди А 8”, ДК No *. С влязло в сила решение по гр.д. No 11949/2018 г. по описа на I - 23 състав, Софийски градски съд определя наличието на съвина между пешеходеца Р. Б. и водача на лекия автомобил “Ауди А 8” - П.Ц.А., при съотношение 50% на 50% относно описаното ПТП.

1

Излага, че по подадено уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско на МПС” с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за нанесени на лекия автомобил “Ауди А 8”, ДК No *, е заведена преписка по щета No *. С плащане на 01.09.2017 г., з*, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка “Каско на МПС”, Клауза “П” - Пълно Каско, е изплатило обезщетение в размер на 23 902.18 лв., в това число и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева за поправяне на имуществените вреди на пострадалия автомобил по образуваната в дружеството щета No * и на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на увреденото лице против причинителя на вредата относно 50% от изплатеното за лекия автомобил застрахователно обезщетение, или общо 11956.09 лв. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 11956.09 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 2743.48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, като претендира и направените разноски по делото. Претендира разноски.

Ответникът- Р. Р. Б. от гр. Ботевград в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В съдебно заседание ответникът заявява, че признава иска, като дължи претендираните суми. Сочи, че не е заплатил сумите, тъй като няма пари.

В съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на решение при признание на иска, като претендира и присъждане на разноски на направените в заповедното и в исковото производство разноски. Предвид това съдът на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение е прекратил съдебното дирене.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, намира следното:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования по договор за имуществено застраховане срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже следните обстоятелства: наличието на валиден договор за имуществено застраховане с увредения, настъпило застрахователно събитие в рамките на покритите рискове, извършено от ответника неправомерно деяние, в резултат на което са причинени вредите, а именно причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от застрахованото лице, и извършено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца- застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.

Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава исковете, като ищецът е направил 2 искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Предвид това и на основание чл. 237, ал. 1 съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието, като исковете бъдат изцяло уважени и бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 1256/2022 г. по описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата-главница от 11 956.09 лв., представляваща 50% от изплатеното застрахователно обезщетение по щета No * по договор за застраховка “Каско на МПС и Злополука ”, застрахователна полица No *, за причинени щети при ПТП от 15 .02.2017 г. , и сумата от 2 743.48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер на 394.00 лв., от които 294.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 294.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 344.00 лв.

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.

410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на Застрахователно акционерно дружество “А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, към Р. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: * , за които е издадена Заповед No 929 от 08.08.2022 г. за изпълнение на парично *ължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1256/2022 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 11 956.09 лв. /единадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща 50% от изплатено застрахователно обезщетение по щета No * по договор за застраховка “Каско на МПС и Злополука”, застрахователна полица No * , за причинени щети при ПТП от 15.02.2017 г., и сумата от 2 743.48 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2022 3 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: * , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Застрахователно акционерно дружество “А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, сумата от 394.00 лв. /триста деветдесет и четири лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 344.00 лв. /триста четиридесет и четири лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1256/2022 г. по описа на РС-Ботевград.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4