Решение № 104 от 21.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. В., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20261300500261 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на П. Л. П. чрез ад.

В. В. против Решение №543 от 20.10.2025г. по гр.д. №2341 по описа за 2024г. на ВРС ,с което искът по чл.422 ГПК е уважен .Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го отмени като му присъди разноски за всички дела по съдебното производство до момента.

Твърди,че Допълнителното споразумение,на което се позовава ищцата, не е обвързващ документ и неизпълнението му не влече никакви последици за страните.Сочи също,че на втори ред от същото споразумение е посочено,че то се отнася за договор за наем на земеделска земя,поради което не може да се приеме,че с него се поемат задължения за изплащане на кредит.Според жалбоподателя договореното плащане заедно на задължение по кредита не означава по равно от всяка страна,а е жест на добра воля и всеки може да внесе каквато сума реши.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба С. В. С. чрез адв. Д.Д. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение и им присъди разноски за настоящата 1 инстанция.

Изтъква,че основателността на претенцията е доказана с установените факти по делото,включително и ССЕ.Не споделя становището на жалбоподателя за доброволния характер на споразумението и смята,че от него е ясна волята на страните,а именно-изплащане на договор за кредит от двете страни по равно.

Установена е и първопричината за сключване на такова споразумение,а именно-прехвърляне от нейна страна на имота на двете деца на страните и учредяване право на ползване на П. Л. П..

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.

От данните по делото съдът установи следното от фактическа страна:

По ч.гр.д. № 1244/2024 г. по описа на Районен съд – В., е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по подадено заявление от С.

В. С. за сума в размер на 1 941,75лв. и разноски по производството ,дължими от П. Л. П..След подадено възражение от длъжника. в законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск

Пред ВРС е предявен иск от С.В. С., с ЕГН ********** против П. Л. П., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД.

Установено е пред първата инстанция,че ищцата е закупила два самостоятелни недвижими имота с НА №166,т.II,рег.№2000,д.№218 от 09.04.2014г. на нотариус Т.А.,съставляващи жилище-апартамент и гараж,находящи се в гр. В.,ул.“*** с кредитни средства,отпуснати й от „***“ АД по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г. За обезпечение по кредита била учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията - В. с дв. вх. рег. № 1537/09.04.2014 г. върху двата самостоятелни обекта в сградата.

С Нотариален акт № 123, том V, рег. № 7604, дело № 604 от 09.09.2022 г., вписан в Служба по вписванията - В. с вх. рег.№ 4222 от 12.09.2022г., ищцата прехвърлила безвъзмездно горепосочените имоти на децата на страните - Д. П.ов Л. и М. П.ова Л.а,като било запазено правото на 2 ползване върху двата имота на ответника П. Л. П..

Преди сделката между С. В. С. и П. Л. П. било подписано Допълнително споразумение от 09.09.2022г. с нотариално заверени подписи, с което двамата се договорили „…да продължават да плащат заедно ипотеката към „***“ АД…“ за обезпечаване на задължението по Договора за банков ипотечен кредит от 08.04.2014 г.

Установено е също, че страните по делото С. В. С. и П. Л.

П. са живели на съпружески начала от 2009 г. до м. януари 2022 г. /а според жалбоподателя до м.януари 2021г./ След придобиване на жилището с адм. адрес: гр. В., ул. „*** от ищцата, същото се е ползвало от страните по делото и двете им малолетни деца за целия период от 2014 г. до раздялата им, когато С.

С. е преотстъпила ползването на апартамента на П. Л. П. и е заживяла на квартира.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило, че за периода от 01.07.2023 г. до 06.08.2024 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата С. В. С. са внесени общо 6275.50 лева, от които 5300.00 лева от ищцата и 975.00 лева от ответника П. Л. П..

При така установената намира от правна страна следното: фактическа обстановка съдът

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.В облигационното право е възприет общият принцип, че неизпълнението на един договор се основава на клаузите на този договор и на преценката дали неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.

Жалбоподателят /ответник в първата инстанция/ е навел възражение, че думата „заедно“, използвана в сключеното мужду страните Споразумение от 09.09.2022г. не означава автоматично плащане на половината от вноската по кредита.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и намира възражението за неоснователно. Съгласно общите принципи на облигационното право, след като страните са се договорили да заплащат заедно ипотеката,учредена в полза на „***“ АД, при условие, че изрично в споразумението не е посочена частта от вноската, която ще заплаща всяка от 3 страните, то съдът приема, че същите са договорили да заплащат вноските по ипотечния кредит по равно.

Установено е от съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 01.07.2023 г. До 06.08.2024 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата С. В. С. са внесени общо 6275.50 лева, от които 5300.00 лева от ищцата и 975.00 лева от ответника П. Л. П..

Настоящият съдебен състав не споделя твърдението във въззивната жалба,че това споразумение има само декларативен характер и не обвързва страните по него с търсене и получаване на съдебна защита.Напротив –налице е договор между страни,сключен пред нотариус с нотариална заверка на подписите,което удостоверява,че те са положени от С.

В. С. и П. Л. П..В този смисъл сключеното споразумение на 09.09.2022г. удостоверява,че страните действително са уговорили условията посочени в него.Обстоятелството,че е сключено доброволно извънсъдебно споразумение не освобождава нито една от страните от изпълнение и при констатирано и доказано пред съда неизпълнение от една от страните,то тя дължи на другата страна договореното изпълнение.

Относно наведеното във въззивната жалба оплакване,че на втори ред от процесното споразумение е посочено „…страните по договор за наем на земеделска земя“ съдът намира същото за неоснователно. В Допълнителното споразумение от 09.09.2022г. ясно и категорично е очертан предмета на споразумението като е посочено,че С. В. С. и П. Л. П. ще продължат да плащат заедно ипотеката към „***“ АД,учредена върху подробно описаните недвижими имоти.

Що се отнася до първопричината за сключване на процесното споразумение,то тя се установява от фактите по делото,които не са оспорени от страните. С. В. С. е дарила на малолетните деца на страните собствените си недвижими имоти и П. Л. П. е запазил правото си на ползване на имотите,а С. В. С. е напуснала жилището.За нея остава задължението да изплаща ипотеката върху имотите,поради което преди да изповяда сделката за дарение е сключено Допълнително споразумение между С. В. С. и П. Л. П. да заплащат заедно остатъка от задължението по ипотечния кредит.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искът да бъде признато за установено, че П. Л. П. дължи на С. В. С. сума в общ размер на 4

1941.75 лева – главница, дължима съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение от 09.09.2022 г. се явява основателен и правилно е уважен от ВРС.

Ответникът дължи заплащане и на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното издължаване.

П. Л. П. е предявил насрещни искове срещу С. В. С., като е искал от съда да осъди С. В. С. да му заплати , следните суми:

Сумата от 150.00 лева, като частичен иск от 3000.00 лева, представляващи платени без основание вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №572/0029/27117210 от 08.04.2014 г. за периода 02.09.2019 г. - 09.09.2022 г., както и

Сумата от 625.54 лева, представляваща платени без основание данък сгради и такси битови отпадъци за имот в гр. В., ул. „***“ по представени два броя касови ордери.

ВРС е отхвърлил насрещните искове, предявени от П. Л. П. като е приел, че ответницата по тях не се е обогатила по никакъв начин .

Във въззивната жалба не се правят оплаквания относно тази част от решението на ВРС,поради което въззивната инстанция не дължи обсъждане и произнасяне, доколкото тя е сезирана единствено от посоченото във въззивната жалба.

С оглед изхода на делото жалбоподателят П. Л. П. следва да заплати на ответницата по жалба С. В. С. разноски за настоящото производство,но тъй като няма данни такива да са направени не следва да се присъждат.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №543 от 20.10.2025г. по гр.д.

№2341 по описа за 2024г. на РС-В..

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6