Решение № 1406 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110111180 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ЗАД „А.” срещу О. Т. Д., първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 691.24 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „А.“ в полза на О. В. по застрахователна полица „Индустриален Пожар“ № *, действаща в периода от 16.04.2016 г. до 15.04.2017 г., между ищеца и О. В., в резултат на настъпило на 02.03.2017 г. ПТП в гр. В., на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „А.. А. С.“ по вина на ответника, който като водач на л. а. марка „Р.“, модел „Е.“, ДК № * при тръгване на забранен „червен“ сигнал на светофарната уредба, навлиза в кръстовището и става причина за ПТП с л. а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. № *, който е потеглил на позволен „зелен“ сигнал на светофарната уредба, в резултат на което са нанесени материални щети по светофарната уредба и пътни знаци, собственост на О. В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 820.15 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.02.2019 г. до 16.02.2022 г., за които суми е издадена заповед № 1437/07.03.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2148/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

Твърди се в исковата молба, че на 02.03.2017 г. в гр. В. на кръстовището на бул.

„С.“ и бул. „А.. А. С.“ е настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на л. а. „Р.

Е.“, ДК № * тръгнал на забранителен „червен“ сигнал и навлязъл в кръстовището. В същото време в кръстовището е навлязъл и л. а. „Ф. Ф.“, рег. № *, потеглил на позволен „зелен“ сигнал на светофарната уредба. В кръстовището е настъпило процесното ПТП. Поддържа се, че от инцидента били нанесени материални щети по светофарната уредба и пътните знаци, 1 собственост на О. В., подробно описани в опис-заключение по щета № *. Сочи се, че на 26.05.2017 г. ищцовото дружество изплатило по банков път на „Е. п. с.“ ООД, което дружество било изпълнител съгласно договора за изработка от 06.07.2015 г., сключен между последния и О. В., стойността на ремонта в размер на 2 691.24 лева. Твърди се, че от протокола за ПТП се установявало, че водачът, управлявал увреждащия автомобил, към момента на произшествието нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Излага се, че с регресна покана било поискано от ответника да възстанови платеното, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Поддържа, че за посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.

Поради изложеното се моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В проведеното о.с.з. ищецът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът редовно призован за същото о.с.з., явява се лично и признава предявените искове по основание и размер.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2148 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 52ри съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 1437/07.03.2022 г. по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане № 24731 от 13.07.2022 г. съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си, за което последният е бил уведомен редовно на 22.07.2022 г., като искът е предявен на 17.08.2022 г. в срока по чл. 415 ГПК.

От представената от ищеца като писмено доказателство застрахователна полица № *, е видно, че е сключен застрахователен договор за застраховка „Индустриален пожар“ между ищеца и О. В. с предмет на застраховката – светофарни уредби – 84 броя; преградни и разделителни платна, панели и парапети – 8 544 бр.; предпазни и разделителни мантинели 42 км; стълбове за улично осветление 14 530 бр.; осветителни тела 33 580 бр.; кутии за улично осветление 14 350 бр.; кабелни линии 520 км; ел. табла и комутационни апаратури за улично осветление 620 бр.; ефективно осветление 64 обекта; ограничителни предпазни колчета 13 320 бр.; напречни неравности – тип „легнал полицай“ 169 бр.; напречни неравности – тип „спийд стол“ 940 бр.; указателни табели с имена на улиците и стълбове за поставянето им 456 бр.; пластмасови преградни елементи 250 бр.; пътни и указателни знаци 14 500 бр.; гумени ограничители 698 бр.; решетки за дъждоприемни шахти 5 967 бр. срещу застрахователна премия в размер на 80 598.53 лева. Видно е, че застраховката е с покритие от 16.04.2016 г. до 15.04.2017 г.

От приложение № 1 на л. 10 се констатира, че светофарната уредба на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „А. С.“ е предмет на застрахователната полица.

По делото е прието заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено до ищеца от О. В., в което е посочено, че на 02.03.2017 г. в гр. В. при движение на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „А. С.“ е реализирано ПТП, в резултат на което са нанесени щети на светофарната уредба, указателна табела и пътни знаци.

Приложен е и констативен протокол за ПТП, от който е видно, че ответникът като водач на л. а. марка „Р.“, модел „Е.“, рег. № *, за която няма сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, е участвал в ПТП на горепосоченото кръстовище на 02.03.2017 г. с друго 2

МПС, управлявано от С. Д. В.. От констативния протокол се установява още, че в резултат от събитието са причинени видими щети освен по двата автомобила и по светофарната уредба, указателна табела и пътни знаци.

Приложен е и съставен от ищеца констативен протокол-опис на щетите на процесната светофарна уредба и пътни знаци № *.

Видно е от ангажирания договор за извършване на СМР от 06.07.2015 г., че по възлагане на ищеца, изпълнителят „Е. п. с.“ ООД е поело задължението да извършва ремонт на светофарни уредби, преградни и разпределителни платна, панели и парапети, предпазни и разделителни мантинели, указателни табели, пътни знаци и т. н.

Представен е по делото и протокол за установяване завършването и за заплащане на сторените СМР от 18.05.2017 г., от който е видно, че стойността на сторените СМР-та по възстановяване на причинените на светофарната уредба щети възлиза на 2 242.70 лева без ДДС, за която сума е издадена фактура № 3000000094/18.05.2017 г. за сумата в размер на 2 691.24 лева с ДДС с доставчик „Е. п. с.“ ООД и получател ЗАД „А.“.

С доклад по щета № *, е определено обезщетението, което да бъде изплатено на застрахования, а именно 2 691.24 лева.

По делото е приложено и преводно нареждане за кредитен превод от 26.05.2017 г., с което се нарежда от сметката на ищеца да бъде преведена в полза на „Е. п. с.“ ООД сумата от 2 691.24 лева.

Приложена е и регресна покана, с която ищецът уведомява ответника за настъпилото увреждане и платеното обезщетение по застрахователния договор, като се сочи отговорността на ответника за нанесените на О. В. щети, имайки предвид, че съгласно КП за ПТП № 4672/06.03.2017 г. и постановление за прекратяване на наказателното производство по описа на РП-гр. Варна от 11.07.2017 г., същият с поведението си е станал причина за процесното ПТП, навлизайки в кръстовището на вече светнал червен сигнал на светофара.

Ищецът предявява претенцията си за сумата от 2 691.24 лева и сочи сметка, по която може да й бъде заплатена.

В хода на производството ответникът не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и нанесените в резултат на него в патримониума на О. В. щети.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Правната уредба, съдържаща се в чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, предвижда че с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на настъпването на застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на третото лице в твърдяния размер, наличието на валидно застрахователно правоотношение между 3 застрахователя и увреденото лице, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение в претендирания размер.

От събраните в хода на производството писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК и неоспорени от ответника, се установява по несъмнен начин настъпването на затрахователното събитие, а именно реализирането на ПТП и претърпените вреди от О. В. като собственик на увредената светофарна уредба, указателни табели и пътни знаци. Наличието на сочените вреди и възможността те да настъпят при механизма на ПТП, описан в писмените доказателства, не се оспорва от ответника, напротив същия признава предявените искове както по основание, така и по размер.

Установява се от представената застрахователна полица, че между ищцовото дружество и собственика на увредените вещи е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Доказа се по делото и заплащане от страна на застрахователя на обезщетение в общ размер от 2 691.24 лева, представляващо възстановителната стойност на светофарната уредба, указателните табели и пътни знаци.

За този размер са налице всички изискуеми предпоставки, т. е. искът за претендираната главница в размер на 2 691.24 лева е основателен и следва бъде уважен.

Основателността на иска досежно главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 17.02.2019 г. до 16.02.2022 г., за който няма спор, че възлиза на 820.15 лева и от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.02.2022 г., до окончателното удовлетворяване на вземането за главница.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса /70.23 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50.00 лева/ в общ размер от 120.23 лева, както и сторените в исково производство разноски в общ размер от 187.42 за заплатена държавна такса /87.42 лева/ и юрисконсултско възнагражение /100.00 лева/.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ: