Определение № 474 от 24.07.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. М., 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500324 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образуавно по частна жалба на А. Б. К. против определение № 742/22.05.2025 г. по гр.д. № 635/2025 г. на Районен съд - М., с което производството по делото е било прекратено и делото изпратено за разглеждане на Софийския районен съд по подсъдност.

Жалбоподателката А. Б. К. твърди в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и делото да се върне на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че е предявила иск с правно основание чл. 200 от КТ, който съгласно чл. 114 от ГПК е допустимо да се предяви пред съда по мястото на обичайно полагане на труд. Действително ответното дружество е със седалище в гр. София, но ищцата е упражнявала трудовите си функции в поделение на дружеството в гр. М., поради което МРС е местно компетентен да разгледа иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Наведени са и доводи за липса на представителна власт на адв. С., представител на „Е.“ ООД, както и за нарушени процесуални права на ищцата, защото не й е изпратен препис от отговора на исковата молба, съдържащ възражението за местна подсъдност.

Ответникът по частната жалба „Е.“ ООД чрез адв. Ст. С. оспорва частната жаба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа становище, че от обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи извод, че спорът е трудов, за да се приложи специалната изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК.

Ищцата не твърди заболяването й да е професионално, поради което не може и да претендира обезщетение за вреди от нездравословни условия на труд. Искът не може да се квалифицира и по чл. 45 от ЗЗД при положение, че е налице договорно отношение между страните по делото. От това следва, че е неприложима и нормата на 1 чл. 115 от ГПК: подсъдност по местоизвършване на деликта.

МОС обсъди доводите на страните и приема за установено следното:

Пред Районен съд – М. е бил предявен иск от А. К. против „Е.“ ООД за присъждане на обезщетение от 3000 лв за неимуществени вреди: болки и страдания, понесени от нея във връзка с лечението на карцином на щитовидната жлеза. Ищцата твърди, че в периода от март 2023 г. до март 2025 г. работила в ответното дружество, но при нездравословни условия на труд, които са провокирали отключването на заболяването. Работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 127 от КТ да осигури здравословни условия на труд и безопасна работна среда, затова дължи обезщетение за вредите на основание чл. 45 от ЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като е изтъкнал, че дружеството е със седалище в гр. София.

С обжалваното определение № 742/22.05.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството, защото е приел, че делото съгласно чл. 105 от ГПК е подсъдно на съда по седалището на ответника – Софийски районен съд.

МОС намира определението за незаконосъобразно, затова го отменя.

Исковата молба на А. К. е неясна и съдържа вътрешно противоречие. От една страна се позовава на наличие на трудов договор, от друга претендира обезщетение за вреди на извъндоговорно основание – деликт. В частната жалба пък се появява твърдение за вреди от професионално заболяване, като този иск се квалифицира по чл.

200 от КТ.

Било е необходимо оставяне на исковата молба без движение, за да се изясни какъв иск е предявен и едва тогава да се извърши преценка за местна подсъдност.

Макар исковата молба да е непрецизна, то от наведените в нея факти може да се направи извод, че се касае до трудов спор – налице е претенция, основаваща се на трудовоправната връзка между А. К. и „Е.“ ООД, като се навеждат твърдения за неизпълнение на задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Всеки спор между работник и работодател относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения се квалифицира като трудов съгласно чл. 357 от КТ. В случая спорът се свежда до изпълнение на задължение по трудово правоотношение от страна на работодателя, затова и спорът е трудов.

Относно трудовите спорове ГПК въвежда изключение от общото правило за местна подсъдност исковете да се разглеждат по местоживеенето, респ. седалището на ответника. В чл. 114 от ГПК е предвидена изборна подсъдност по трудови спрове, като по волята на работника те могат да се разглеждат и от съда по местоизпълнение на трудовата функция, когато това място е различно от седалището на работодателя.

2

Настящият случай е точно такъв: работодателят е дружество със седалище в гр.

София, а ищцата е сключила трудов договор за заемане на длъжността бояджия с място на работа ОП-М., Цех Пресов. Мястото, където К. обичайно е полагала труд, е гр. М., затова е допустимо искът да се предяви пред РС – М..

МОС отменя обжалваното определение и връща делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като намира за необходимо да укаже, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК: нужно е оставянето й без движение с указания до ищцата да посочи на какво основание претендира присъждане на обезщетение: за вреди от професионално заболяване, за виновно неизпълнение на задължения по трудов договор от страна на работодателя или поддържа наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД с конкретното им посочване.

В частната жалба е наведен и довод за процесуално нарушение, допуснато от МРС във връзка с произнА.нето по подсъдността: съдът не бил изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцата и не й дал възможност да вземе становище по възражението за подсъдност. Не е налице такова нарушение и правата на ищцата не са засегнати. Съдът няма задължение да изпраща препис от отговора преди да постанови определението по чл. 140, ал. 1 от ГПК. Едва с определението за насрочване и проекта за доклад той изпраща на ищеца препис от отговора на исковата молба. Правата си ищцата може да защити чрез частна жалба срещу определението относно местната подсъдност, ако намира, че са нарушени.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за липса на представителан власт на лицето, представлявало „Е.“ ООД при подаване на отговор на исковата молба. Този отговор е подаден от адв. С., който се легитимира като процесуален представител на работодателя с пълномощно, подписано на 15 януари 2021 г. от М.Р.-.Б.. Справка по партидата на дружеството в Търговския регистър показва, че към датата на упълномощаването това лице е било управител на „Е.“ ООД, следователно представителната власт е надлежно учредена. Последващата смяна на управителя не лишава адв. С. от представителна власт докато пълномощното не бъде оттеглено от новия управител.

В частната жалба е въведен и довод, че производството по трудов испорове е безплатно, а ищцата е била задължена да внесе държавна такса. МОС не е компетентен да постанови връщане на държавната такса. Това искане ще следва да се разгледа от МРС след като ищцата конкретизира твърденията си и формулира ясен петитум, въз основа на който да се даде правна квалификация на иска и едва тогава ще се преценидали спорът е трудов, следователно производството е безплатно или е иск по общия ред и таксата е дължима.

При така изложените изводи МОС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 742/22.05.2025 г. по гр. д. № 635/2025 г. на Районен съд – М. и ВРЪЩА делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. М., 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500324 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образуавно по частна жалба на А. Б. К. против определение № 742/22.05.2025 г. по гр.д. № 635/2025 г. на Районен съд - М., с което производството по делото е било прекратено и делото изпратено за разглеждане на Софийския районен съд по подсъдност.

Жалбоподателката А. Б. К. твърди в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и делото да се върне на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че е предявила иск с правно основание чл. 200 от КТ, който съгласно чл. 114 от ГПК е допустимо да се предяви пред съда по мястото на обичайно полагане на труд. Действително ответното дружество е със седалище в гр. София, но ищцата е упражнявала трудовите си функции в поделение на дружеството в гр. М., поради което МРС е местно компетентен да разгледа иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Наведени са и доводи за липса на представителна власт на адв. С., представител на „Е.“ ООД, както и за нарушени процесуални права на ищцата, защото не й е изпратен препис от отговора на исковата молба, съдържащ възражението за местна подсъдност.

Ответникът по частната жалба „Е.“ ООД чрез адв. Ст. С. оспорва частната жаба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа становище, че от обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи извод, че спорът е трудов, за да се приложи специалната изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК.

Ищцата не твърди заболяването й да е професионално, поради което не може и да претендира обезщетение за вреди от нездравословни условия на труд. Искът не може да се квалифицира и по чл. 45 от ЗЗД при положение, че е налице договорно отношение между страните по делото. От това следва, че е неприложима и нормата на 1 чл. 115 от ГПК: подсъдност по местоизвършване на деликта.

МОС обсъди доводите на страните и приема за установено следното:

Пред Районен съд – М. е бил предявен иск от А. К. против „Е.“ ООД за присъждане на обезщетение от 3000 лв за неимуществени вреди: болки и страдания, понесени от нея във връзка с лечението на карцином на щитовидната жлеза. Ищцата твърди, че в периода от март 2023 г. до март 2025 г. работила в ответното дружество, но при нездравословни условия на труд, които са провокирали отключването на заболяването. Работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 127 от КТ да осигури здравословни условия на труд и безопасна работна среда, затова дължи обезщетение за вредите на основание чл. 45 от ЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като е изтъкнал, че дружеството е със седалище в гр. София.

С обжалваното определение № 742/22.05.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството, защото е приел, че делото съгласно чл. 105 от ГПК е подсъдно на съда по седалището на ответника – Софийски районен съд.

МОС намира определението за незаконосъобразно, затова го отменя.

Исковата молба на А. К. е неясна и съдържа вътрешно противоречие. От една страна се позовава на наличие на трудов договор, от друга претендира обезщетение за вреди на извъндоговорно основание – деликт. В частната жалба пък се появява твърдение за вреди от професионално заболяване, като този иск се квалифицира по чл.

200 от КТ.

Било е необходимо оставяне на исковата молба без движение, за да се изясни какъв иск е предявен и едва тогава да се извърши преценка за местна подсъдност.