Определение № 517 от 15.07.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. София , 14.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20211100601877 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от А.Я.О. срещу определение от 9.03.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧД № 1933/2021 г., с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 12.01.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3760/19 г. на СО СГП, прокурорска преписка № 11176/17 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се изразява несъгласие с формираните изводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в първоинстанционното определение за липса на извършено престъпление при първоначалното лечение на жалбоподателя. Поддържа се, че неправилно е кредитирано заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е дала неверни заключения и се прави искане да бъде назначена нова такава експертиза.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за 1 установено следното:

В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, както е посочено в тази разпоредба, на съдебен контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е проверка правилно и обосновано ли са упражнени правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК, като орган, който ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му провеждане.

Във въззивното производство, по жалба на легитимираните страни, се извършва нова проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението по чл. 246, ал. 1 от НПК.

Въззивният съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е издадено преди извършването на всички необходими действия по установяване на истината.

Основно значение за решаването на въпроса извършено ли е престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по отношение на жалбоподателя А.О. имат обстоятелствата, при които е проведено първоначалното му лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД. По еднопосочен начин заключенията и на двете назначени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи дават становище, че затрудненията в движенията на краката на О. са в резултат и на предприетото при същия престой в тази болница консервативно лечение на съответните счупвания, вместо оперативното лечение, при което рискът от неблагоприятни последици би бил по-малък. Макар и в хода на разследването да е събран значителен по обем доказателствен материал за изясняване на въпроса дали така проведеното лечение на жалбоподателя е направено при спазване на стандартите за добра медицинска практика, е налице необходимост и възможност от продължаване на разследването в тази насока.

На първо място, в хода на досъдебното производство не са извършени всички възможни процесуални действия за отстраняване на противоречията между показанията на жалбоподателя А.О. и на разпитаните като свидетели ангажираните в провеждането на лечението му в УМБАЛ „Света Анна“ АД 2 медици, относно това дали надлежно е бил информиран О. за това, че за качествено лечение на травмите на краката му е необходимо оперативно лечение за поставяне на импланти, чието заплащане не е включено в осигурена от НЗОК клинична пътека, а изисква закупуването им от пациента.

В показанията си, дадени при проведен разпит на 20.01.2020 г., жалбоподателят А.О. е изложил твърдения за това, че с негови близки – Ц.Р. и съпругата на Р., са били провеждани разговори от страна на медицинския екип, извършил ортопедичното лечение в УМБАЛ „Света Анна“, относно необходимостта от заплащане на необходимите импланти. Доколкото в показанията на медиците, извършили това лечение, такива обстоятелства не се твърдят, е било необходимо да бъдат установени и разпитани така сочените от жалбоподателя лица, чийто разпит, освен необходим за изясняване на противоречията, би установил и каква сума е била необходима за закупуване на съответните импланти и дали медиците са сочили някакви други алтернативи за лечението на О..

По досъдебното производство е останало неизяснено и дали надлежно е било документирано информирането от страна на лекарския екип на жалбоподателя А.О. на алтернативите за неговото ортопедично лечение, съответно и последиците от всеки един от вариантите за такова лечение – консервативно и оперативно. В тази насока е било необходимо изясняване с помощта на специални знания, чрез поставяне на съответни въпроси на вещи лица, на обстоятелствата дали сред медицинската документация, изготвена по време на първоначалното лечение на жалбоподателя А.О. в УМБАЛ „Света Анна“ АД е отразено информирането му от страна на медицинския екип на съответните алтернативи за лечението му, както и негов отказ за оперативно лечение с поставяне на импланти. Извършването на допълнително разследване в тази насока е било необходимо, доколкото в заключението на последната приобщена по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е прието, че е бил налице такъв отказ от страна на О., но не е посочено дали има документна следа в тази насока, като същевременно сред цитираната в същото заключение изследвана документация е налице и подписана от жалбоподателя декларация за информирано съгласие за провеждане на оперативно лечение спрямо него.

3

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по досъдебното производство е останало неизяснено и обстоятелството дали е било възможно провеждането на адекватно оперативно ортопедично лечение с поставяне на необходимите импланти на жалбоподателя А.О., въпреки твърдяната негова невъзможност да заплати такива. В тази насока е бил необходим допълнителен разпит на свид. С.С., с оглед на съобщените от него при разпита му от 31.01.2020 г. обстоятелства, че УМБАЛ „Света Анна“ АД е имала достъп до импланти, останали след закриването на Института за лечение на чужди граждани, които са били използвани за лечението на социално-слаби пациенти и каквито са били поставени и на жалподателя О. при последващ негов прием в същата болница по повод на влошаване на състоянието му. Така съобщените в показанията на свид. С.С. обстоятелства са налагали извършване на допълнителни действия по разследване за изясняване на въпроса защо същите наличности от останали импланти не са използвани при първоначалното лечение в болницата на жалбоподателя, ако е имало възможност това да бъде сторено.

На следващо място, настоящият въззивен съдебен състав намира, че по необоснован начин и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в потвърдилото го първоинстанционно определение, извод за липса на съставомерно поведение по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е направен въз основа на заключението на последната приобщена по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, според което проведеното ортопедично лечение на жалбоподателя при първоначалния му прием по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ може да се квалифицира като „по-добре от нищо“. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че така дадената квалификация на проведеното лечение „по-добре от нищо“ не може безрезервно да се приеме, като съответстваща на изискванията на чл. 80 и чл.

81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, които са задължавали оказваната медицинска помощ, по своето качество, да съответства на правилата за добра медицинска практика, която медицинска помощ да бъде осъществявана и при условията на своевременност, достатъчност и качество. Възприемането на стандарт за медицинска помощ „по-добре от нищо“ се явява в разрез с конкретните изисквания на цитираните разпоредби от Закона за здравето и в тази насока е налице необоснованост на постановлението за прекратяване на 4 наказателното производство и на потвърдилото го определение на първоинстанционния съд.

Доколкото така възприетият в заключението на последната по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза „стандарт“ за медицинска помощ „по-добре от нищо“ се явява нещо различно от стандартите, към които препращат разпоредбите на чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, са били налице основанията на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза, която, освен горепосочените обстоятелства относно това дали е документирано надлежно информирането на жалбоподателя относно алтернативите на лечение при първоначалния му прием в УМБАЛ „Света Анна“ АД, респективно негов отказ от оперативно лечение със закупени от него импланти, да установи и доколко проведеното в рамките на този прием ортопедично лечение на А.О. е било в съответствие с правилата за добра медицинска практика и съобразено с действащите към момента на провеждане на лечението медицински стандарти по ортопедия и травматология.

Налице е била необходимост и от извършване на личен преглед на жалпободателя от вещите лица, изготвящи съответната съдебномедицинска експертиза за установяване на актуалното му здравословно състояние. В този смисъл и такъв преглед следва да бъде извършен от вещите лица, на които следва да бъде възложено изготвяването на необходимата повторна съдебномедицинска експертиза. На същата експертиза следва да бъде поставена задача и да даде заключение доколко е било в съответствие с правилата за добра медицинска практика извършеното последващо лечение на жалбоподателя А.О. чрез поставяне на импланти на долните му крайници.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че по досъдебното производство не са били извършени всички необходими процесуални действия за изясняване на истината, като същевременно, по необоснован начин в постановлението за прекратяване на наказателното производство безкритично е възприето експертно заключение, според което оказана медицинска помощ, квалифицирана като „по-добре от нищо“, се явява съответстваща на правилата за добра медицинска практика и на 5 изискванията за своевременност, достатъчност и качество. Определението на първоинстанционния съд, с което същото постановление е потвърдено, следва да бъде отменено, вместо него да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора за продължаване на разследването.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 9.03.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧД № 1933/2021 г. и вместо него

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 12.01.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3760/19 г. на СО - СГП, прокурорска преписка № 11176/17 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК И ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на разследването при съобразяване с дадените в мотивната част на настоящето определение указания по приложението на закона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6