Определение № 930 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500935 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредирект“ ЕООД, действащо чрез адв. М. срещу определение №2750/19.09.2025 г., постановено по гр.д.

№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №964/25.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като са присъдени разноски по всеки от предявените искове, един от които при условията на евентуалност. Освен това, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г.

Моли да се отмени определение №2750/19.09.2025 г. и вместо него да се постанови друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност – да се намали значително техния размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Н. Д. чрез адв.М., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№1533/2025 г. на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от Н. С. Д., ЕГН ********** срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, съединен при условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 от договора, задължаваща ищеца да заплати неустойка. Предявен е и иск по чл.55 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден 1 ответника да заплати сумата от 14 лв., заплатена без основание /в изпълнение на нищожния договор/. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С решение №964/25.07.2025 г. по гр.д.№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е уважен предявеният главен иск от ищеца Н. Д. срещу "Кредирект" ЕООД, като процесният договор е обявен за недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Уважен е и предявеният осъдителен иск по чл.55 ЗЗД.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 408,40 лв.

С молба от 21.08.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, предвид липсата на индивидуализация на договора за правна помощ, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е подробни мотиви за дължимост на адвокатското възнаграждение в определения размер.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

В случая не е спорно, че ищецът е бил представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл.38 от ЗА, поради което и на основание ал.2 от този текст на закона той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда.

На гърба на лист 6 от първоинстанционното производство се намира именно договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон. Подписан е от страните – ищцецът Д. и адв. М., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на искови производства. Вярно е иначе, че той не може да служи като доказателство за сторени разноски по настоящото дело между страните, доколкото с него е договорена безплатна правна помощ при условията на чл.38 от ЗА. Именно поради това на предоставилият безвъзмездно адвокатска защита адв.М. се следва възнаграждение, определено от съда.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената 2 работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Именно по този ред районният съд е определил сумата от 1 408,40 лв., представляваща общо възнаграждение по чл.38 от ЗА по трите предявени иска.

Основателно е обаче оплакването на частния жалбоподател, че по предявения евентуален иск не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като съображенията са следните:

Пред сезирания съд са били предявени три иска срещу ответника, два от които в условията на евентуалност: за признаване на установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит №**** от 21.12.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; при условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че уговорената в чл.18 от сключения между страните договор за потребителски кредит, клауза за неустойка, е нищожна. Предявен е и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД.

С решението си РС – Пазарджик е уважил главния иск, като евентуалният такъв не е бил разгледан. Поради това именно приложими са били разрешенията на съдебната практика, според които когато ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск, като в полза на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение за един иск, а не за всеки иска поотделно. Това разрешение е приложимо и досежно възнагражденията по чл.38 от ЗА и е изведено от правилото, че когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове дължимата държавна такса е една, респ. едно следва да бъде и адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и налице съдебна практика, която приема, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан (в т.см. определение №99/10.06.2019 г. по ч.гр.д.

№1132/2019 г. на ВКС, I г.о. и др.).

Доколкото делото не се отличава със значителна правна или фактическа сложност – въпросите за недействителността на потребителския кредит са изяснени с многобройна съдебна практика, производството е приключено в едно съдебно заседание, след събиране на писмени доказателства, след 3 преценка на действително осъществената защита от оказалия безплатна адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство адвокат, настоящия състав на въззивния съд намира, че присъденото в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА следва да се намали до сумата от 800 лв., общо за двата уважени иска. Без да се подценява адвокатския труд, който безспорно е висококвалифициран и добрата работа на адвоката е едно от съществените условия за доброто правосъдие, но и в контекста на вече посоченото, че делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, налице е установена съдебна практика в т.см., като положените усилия от пълномощника на ищеца не се отличават със значителен обем.

По изложените по-горе съображения частната жалба се възприема за основателна, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което постановеното решение бъде изменено в частта за разноските, с което в полза на адв.М. е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 408,40 лв., като неговия размер се редуцира до сумата от 800 лв.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2750/19.09.2025 г., постановено по гр.д.

№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №964/25.07.2025 г., постановено по гр.д.

№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, които "Кредитект“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат С. М. от 1 408,40 лв. на 800 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500935 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредирект“ ЕООД, действащо чрез адв. М. срещу определение №2750/19.09.2025 г., постановено по гр.д.

№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №964/25.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като са присъдени разноски по всеки от предявените искове, един от които при условията на евентуалност. Освен това, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г.

Моли да се отмени определение №2750/19.09.2025 г. и вместо него да се постанови друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност – да се намали значително техния размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Н. Д. чрез адв.М., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№1533/2025 г. на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от Н. С. Д., ЕГН ********** срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, съединен при условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 от договора, задължаваща ищеца да заплати неустойка. Предявен е и иск по чл.55 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден 1 ответника да заплати сумата от 14 лв., заплатена без основание /в изпълнение на нищожния договор/. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С решение №964/25.07.2025 г. по гр.д.№1533/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е уважен предявеният главен иск от ищеца Н. Д. срещу "Кредирект" ЕООД, като процесният договор е обявен за недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Уважен е и предявеният осъдителен иск по чл.55 ЗЗД.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 408,40 лв.

С молба от 21.08.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, предвид липсата на индивидуализация на договора за правна помощ, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените.