Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 23.09.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 257/2025
Вид
Решение № 220
Подписан
23.09.2025
Състав
Даниел Борисов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 8, пар. 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Козлодуй, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440100257 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Г. Ч. - САК, с която са предявени искове както следва:

1. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, с ЕИК: 202376220 с който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер на 19.80 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. и

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кредит Гаранция" ЕООД, с ЕИК: 201281666 с който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер н а 160.20 лева, представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021 г. А. С. А. е сключил договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 50117382 с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, чрез кредитен посредник „Финтех Сървисиз" ЕАД, ЕИК: 200661612 /заличено към настоящия момент дружество, на което универсален правоприемник е дружеството „Кеш Кредит" ЕАД, с ЕИК:

205893155/. Заема в размер на 600.00 лева, която сума е усвоена чрез 1 заплащането й по личната банкова сметка на ищеца в „Първа Инвестиционна Банка" АД. В погасителен план към кредит № 50117382 било посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 600.00 лева за срок от 1 месеца, а размерът на сумата, която следва да върне А. С. А. е в размер на 619.80 лева, включваща усвоената главница и договорната лихва.

Отново на същия ден /21.12.2021 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 50117382 А. А. сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция" ЕООД, ЕИК: 201281666. В договора е уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, ако не бъде осигурен като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това.

В договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер на 160.20 лева.

Твърди се, че А. С. А. е погасил по предоставения договор за заем и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство сумата в общ размер на 780.00 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/.

С ИМ се твърди, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила, а именно – чл. 10, ал.1, чл 11,ал.1,т.7,т.9, т.10, т.11, т.20, вр. чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че нищожността на процесния договор за потребителски кредит, сключен между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и А. С. А., води до нищожност и на свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Кредит Гаранция" ЕООД и А. С. А., и Договор за поръчителство между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и „Кредит Гаранция" ЕООД.

В условията на евентуалност сочат, че ако съдът приеме договорите за валидни и действителни, то считат, че са нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, първия ответник „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД оспорва твърденията, че процесния договор е нищожен, на основанията посочени в ИМ. Предентират се разноски.

2

Втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД с отговора на исковата молба признава иска и моли за постановяване на съдебно решение при признаване на иска, като съда приложи чл. 237 ГПК.

В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. Ч. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, прави се искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория ответник.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците в проведените открити съдебни заседания не се явяват и не се представляват.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, с ЕИК: 202376220

Между страните не се спори, че между тях е сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г.

Безспорни обстоятелства между страните са, че на същата дата ищецът е усвоил главница в размер на 600,00 лв. и че задълженията по така посочения кредит са погасени от ищеца.

С определение № 574/13.06.2025г съдът е указал на първия ответник да представи всички налични документи свързани с договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г., като такива не са представени. С протоколно определение от 17.06.2025г съдът е указал на „Кеш Кредит“ ЕАД, последиците по чл. 161 ГПК

II. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.

23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кредит Гаранция" ЕООД, с ЕИК: 201281666.

От ответникът с отговора на ИМ се признава иска.

Ищеца в нарочна молба прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищеца по договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г. е изплатил сумата 619.80 лв., а по договор за поръчителство сключен с втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД – 160.20 лв. Посочено е, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по съгласно договора за кредит и свързания с него договор за поръчителство и изплатените суми за главница в размер на 600лв, договорена лихва 19.80 лв и поръчителство 160.20 лв., се установя, че ГПР многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

3

В с.з вещото представи договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021г., приложимите общи условия и договор за възлагане на поръчителство от 31.12.2021г.

Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че между същите е сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021г. Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит тип, отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

В тази връзка съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021г.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

4

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 48.40 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/ Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.40 %. Посочената фиксирана лихва от 0.11% на ден не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория ответник сума в размер на 160.20 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.