Определение № 1003 от 09.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. Благоевград, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500773 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх.№10014/11.06.2026г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище: гр.София, бул. “***“ №49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрк. Е.К., против Разпореждане № 2913 / 18.05.2026г., постановено по ч.гр.д. 1104/26 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “ПРОФИ КРЕДИТ ***” ЕООД срещу длъжника Ж. А. А., с ЕГН ********** за следните суми: сумата от 700,35 евро /седемстотин евро и тридесет и пет евроцента/ неплатена падежирала главница за периода от 25.05.2025 година до 25.03.2026 година по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014068590 от 12.12.2022г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Ж.

А. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2026 г. до изплащане на вземането; сумата от 256,59 евро /двеста петдесет и шест евро и петдесет и девет евроцента/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение, за периода от 25.05.2025 година до 25.03.2026 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.05.2026 г. до изплащане на вземането; сумата от 246,40 евро /двеста четиридесет и шест евро и четиридесет евроцента/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 16.02.2023 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 06.05.2026 г., както и сторените по делото разноски.

С частната жалба се оспорва разпореждането, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в посочените части. Жалбоподателят поддържа, тезата, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се, че действащата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК предоставя правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в 1 договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче изключва правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави.

Поради това заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното се сочи, че заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Сочи се, че също така заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

Обосновава се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, а уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като се изтъкват подробни аргументи за това. Поддържа се, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. При условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. Това е така и по аргумент от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. В заключение се твърди, че процесния договор не е недействителен и не противоречи на добрите нрави. Сочат се и подробни мотиви за дължимост и на законната лихва.

При тези възражения се обжалва разпореждането в посочената част и се иска отмяната му и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми и основания. Претендират се разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчвана на длъжника.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При служебна проверка съдът намира частната жалба за допустима и редовна - подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, както и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата, като в това производство не е обвързан от посочените в нея основания.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните

Производството по гр. д. № 1104/2026 г. по описа на Районен съд Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ ***” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С.Н.Н., Н. М. Л. и Я.К.Ч. - управители, чрез юрисконсулт Н. М. Л. срещу длъжника Ж. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Симеоновград, ул.

„***“ № 13, за заплащане на следните суми:-700,35 евро /седемстотин евро и тридесет и пет евроцента/ - неплатена падежирала главница за периода от 25.05.2025 година до 25.03.2026 година по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014068590 от 12.12.2022г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Ж. А. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2026 г. до изплащане на вземането;-256,59 евро /двеста петдесет и шест евро и петдесет и девет евроцента/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение, за периода от 25.05.2025 година до 25.03.2026 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.05.2026 г. до изплащане на вземането- 198,80 евро /сто деветдесет и осем евро и осемдесет евроцента/ - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, начислено за периода 25.05.2025 година до 25.03.2026 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.05.2026 г. до изплащане на вземането;-372,80 евро /триста седемдесет и две евро и осемдесет евроцента/ - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, начислено за периода 25.05.2025 година до 25.03.2026 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.05.2026 г. до изплащане на вземането;-255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.08.2025 година;-246,40 евро /двеста четиридесет и шест евро и четиридесет евроцента/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 16.02.2023 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 06.05.2026 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

От приложените пред РС към заявлението документи е видно, че страните са сключили Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014068590 от 12.12.2022г. Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане № 2708/08.05.2026 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 11426/13.05.2026г., че длъжникът е извършил плащания по договора в размер общо на 3255,09 евро, с които са погасени главница, лихви и заплатени такси по тарифата Договорът е при следните параметри: сума по кредита 3 500 лв., срок на кредита 36 месеца, размер на вноската – 170, 25 лв.; ГПР 49. 23 %; годишен лихвен процент 41%; и лихвен процент на ден – 0.11 %. Посочено е, че общата сума по кредита е 6128, 82 лв. Договорили са и възнаграждение за избрани и закупени пакети от допълнителни услуги съотв. Фаст и Флекси съотв. от 1400 лв. за първата и 2625 лв. за втората, при месечна вноска за двете възнаграждения от 111, 81 лв.

Посочено е, че общото задължение по кредита с пакетите от 3 допълнителни услуги възлиза на 10153, 82 лв., при общ размер на месечната вноска от 282, 06 лв. платима на 15-тия ден на месеца Видно от договора услугата Фаст се изразява в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, а услугата Флекси - в право на промяна на погасителния план.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Профи кредит ***” ЕООД, срещу длъжника Ж. А. А., въз основа на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014068590 от 12.12.2022г.

В мотивите е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съдът е приел, че такова нарушение е налице, тъй като е установил, че посоченият процент ГПР е само формален и не отговаря на действителния такъв. Прието е, че посочения ГПР от 49,23%, но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ . Според заповедният съд това е поставило потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора. Прието е, че възнагражденията за допълнителните услуги представляват разходи по кредита по смисъла на 2 пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Въззивият съд споделя изцяло изложените съображения на първоинстанционния съд поради обосноваността на приетите факти, спрямо които правилно е приложил закона, когато е отхвърлил исканията за издаване на заповед за изпълнение за главница и за лихви, предмет на въззивното производство. Наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпореждането в атакуваната част са неоснователни.

Следва да се посочи, че неоснователни са оплакванията в жалбата, че заповедният съд не може да извършва в това /заповедно/ производство проверка относно неравноправността на клаузите в потребителския договор.

Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК РС издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави – т. 2 или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това - т. 3. От разпоредбите следва, че съда в заповедното производство извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от която/които заявителят черпи права не превишава, а действа в съответствие с правомощията му, разписани в закона в чл. 411, ал. 2, т.2 и т.