Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1527/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
22.01.2026
В сила
27.02.2026
Състав
Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100901527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 93082/04.08.2025 г. /подадена по пощата на 01.08.2025 г./ от АЛИПЛАСТ Сп. з о. о. – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Р. **********с номер по националния съдебен регистър /KRS/ 0000119312 срещу „ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД, с ЕИК 175275569.

Предявени за разглеждане са следните осъдителни искове при условията на обективно кумулативно съединяване:

1./ иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер от общо 70 407,79 евро /с левова равностойност от 137 705,67 лв./, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2025 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане – представляваща остатък или пълен размер на незаплатена продажна цена за поръчани и доставени стоки /алуминиеви системи, материали и консумативи/, съгласно издадени 18 броя фактури за периода от 25.09.2023 г. до 15.11.2024 г. по сключени договори за търговска продажба на стоки;

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 11 979,51 лв. - обезщетение за забава върху главно вземане /137 705,67 лв./, което е начислено за периода от 25.09.2024 г. до 01.08.2025 г.

В исковата молба от ищецът се твърди, че основният му предмет на търговска дейност е свързан с продажбата на алуминиеви профили, системи за прозорци и врати, плъзгащи елементи, покривни системи, аксесоари, материали за алуминиеви системи и пр. Предлагайки на пазара такива изделия сочи, че е установил трайни търговски отношения с ответника, като последния е встъпил в множество продажби на артикули от асортимента на ищеца. Пояснява се, че страните са водили търговската си 1 кореспонденция по имейл, като пак по този комуникационен канал били правени съответните заявки за доставка на стоки и уточнения на техните спецификации. Така в периода 2023 г. – 2024 г. били направени 12 поръчки, като във връзка с тяхното изпълнение от ищеца се издали 20 фактури, две от които коригиращи. Общата стойност на доставените и фактурирани от ищеца към ответника изделия по тези 12 поръчки се сочи да възлиза на сумата от 70 407,79 евро. Тези стоки са били доставени от Р. Полша до базата на ответника в гр. Божурище и са му предадени. Твърди се, че във всяка от фактурите е установен падеж за плащане на стойността й, като въпреки настъпването му от ответника-купувач не са предприети действия по плащане. При проведените разговори за доброволно уреждане на формирания дълг, от ответника било посочено, че задържа плащанията, защото е в положение на финансово затруднение, което е обусловено от това, че голям негов клиент е изпаднал в невъзможност да обслужва задълженията си, като от това е потърпевш и той. Липсата на своевременно плащане на фактурираните и доставени стоки е накарало ищеца да изпрати и официална писмена покана до ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД с настояване да пристъпи към погашение на задълженията си с поставяне на ясен и последен срок за това. Тази покана била връчена на 15.04.2025 г.

Независимо от така направени опит за провокиране на изпълнение, такова не последвало. Това налагало упражняване на искова защита за присъждане на дължимите суми за продажна цена и натрупана заради закъснение в плащането й лихва за забава.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, като пълномощникът му – адвокат Р. е посочил, че дружеството изцяло оспорва предявените срещу него искове. Позовава се на това, че сред приложените към исковата молба доказателства няма такива, които да разкриват твърденията на ищеца, че между него и ответника били установени трайни търговски отношения, като в резултат на тях са били фактурирани и извършени доставки на определени количества стоки. Отрича се такива уговорки да са били постигани между ищец и ответник.

Допълва се и това, че поканата за доброволно изпълнение адресирана до ответника е подписана от адвокат – Д., за когото не било възможно да се прецени, дали разполага с нужната представителна власт за да представлява интересите на длъжника. Същото важало и за действието по подаване на ИМ, като се настоява, че тя е нередовна с произтичащите от това последици. В обобщение се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски за защита на интересите на ответника.

С молба от 05.11.2025 г. ищеца е осведомил съда, че няма да се възползва от процесуалното си право по чл. 372 ГПК, тъй като липсват допълнителните твърдения относно субективните му материални права заявени с първоначално подадената искова молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

В подкрепа на твърденията на ищеца за сключени с ответното дружество договори за продажба на стоки /алуминиеви профили, системи за прозорци и врати, плъзгащи елементи и други/ са представени от него и приети като писмени доказателства по делото са 20 броя данъчни фактури /две от тях са коригиращи/. Те са издадени в периода от 25.09.2023 г. до 15.11.2024 г., а общата стойност на фактурираните с тях стоки възлиза на стойност от 77 445,60 евро. Техен издател е дружеството-ищец, а получател-ответника. Във фактурите няма посочен падеж за плащане, както и подписи на доставчик и получател на стоките предмет на 2 фактурираната доставка.

Ангажирани са и общо осем броя CMR товарителници издадени в периода от 12.01.2024 г. до 21.11.2024 г., като те свидетелстват за възложен и извършен превоз на стоки от гр. Люблин, Полша до гр. Божурище, България. Изпращач съгласно тези превозни документи е ищеца, а получател – ответника. В тяхното съдържание има вписване на вида превозвана стока, нейното тегло и наименование на превозвача, както и дата на получаване на стоката по всеки един изпълнен превоз от място на натоварване до място на разтоварване. Във всяка една товарителница има положени печати и подписи на изпращач, получател и превозвач.

Сред доказателствата по делото са приети и справки-извлечения с отразяване на данни за ежедневните движения /постъпления и нареждания/ на парични суми от банкови сметки с титуляр - „ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ

КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД открити и поддържани в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Същите съдържат данни за платежни операции реализирали се в периода от 01.01.2023 г. до 20.11.2025 г.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице – М. А., което съдът кредитира и съобразява при формиране на изводите си относно спорните материални права заявени от ищеца и изследвани по делото.

Заключението установява, че общата стойност на задълженията по издадените 18 броя фактури от ищеца към ответника, с отчитане на корекциите на стойностите по две от тези фактури с впоследствие издадени две коригиращи фактури възлиза на сумата от 70 407,79 евро. При проверка на счетоводните регистри на ответника - „ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД и в частност движението по партидата отнасяща се до контрагент – АЛИПЛАСТ, в това число от прегледа на водените от ответника дневници за покупки и подавани от него към НАП ежемесечни справки-декларации по ЗДДС са мотивирали вещото лице да формира извод, че по отношение на коментираните 18 броя фактури счетоводството на ответника не е било водено редовно. Пропуските се състоят в това, че е налице неосчетоводяване на няколко представени по делото фактури за доставки, които са издадени от АЛИПЛАСТ и имат за получател - „ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД, съответно не е налице отразяване на издадени от АЛИПЛАСТ фактури във водените при ответника дневници за покупки, както и невключването им в подаваните ежемесечни справки-декларации по ЗДДС. Проверката е показала, че пет от издадените от ищеца фактури /фактура № 2401528 от 12.01.2024 г. на стойност от 1325,88 евро; фактура № 2590482 от 12.02.2024 г. на стойност от 1060,70 евро; фактура № 2416331 от 11.04.2024 г. на стойност от 6 781,39 евро с претендиран неплатен остатък от 2 324,28 евро; фактура № 2417582 от 19.04.2024 г. на стойност от 109,98 евро; фактура № 2417583 от 19.04.2024 г. на стойност от 152,10 евро; фактура № 24545332 от 21.11.2024 г. на стойност от 2 219,72 евро /, както и една от издадените от ищеца коригиращи фактури - фактура № 2590482 от 12.02.2024 г. на стойност от 1060,70 евро не са били включени в издадените от „ФЕМАГ – АЛУМИНИЕВИ И МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ“ ЕООД дневници за покупките водени за съответните периоди. Констатирано е, че общия размер на начисления ДДС върху фактурираните суми във включените в дневниците за покупки и справки-декларации по ДДС фактури възлиза на сумата от 23 444,99 лв. Допълнено е, че според счетоводните записи при ответното дружество няма данни за извършени от него погашения на сумите по осчетоводените 13 броя фактури. Даден е отговор и на размера на обезщетението за забава в плащането на всяка една от фактурираните с 18 броя фактури суми за доставени стоки, като този размер е изчислен при съобразяване установения падеж за плащане по всяка една фактура и крайната дата посочена от ищеца в ИМ – 01.08.2025 г. Общият размер на изчисленото обезщетение за забава възлиза на сумата от 12 648,61 3 лв., като по всяка фактура има посочен отделен размер на дължимата лихва за закъснение на фактурираното с нея парично задължение. Вещото лице е анализирало и осъществените изобщо плащания от ответника в полза на ищеца в периода от началото на 2023 г. до датата на изготвяне на експертното заключение, като е посочено че същите възлизат на сумата от общо 77 615,01 евро, като те са посочени в Таблица 4 /колони 1,3 и 4/, съставляваща приложение 1 към експертното заключение. Касае се до погашения на стойности по фактури, които са издавани в посочения период от ищеца към ответника, но са различни от тези, по които ищеца предявява претенции в настоящото производство с твърдения за липса на частично или пълно плащане на фактурирани суми по цени за извършени доставки на стоки.

В процесуалния етап по изслушване на вещото лице по изготвеното от нея заключение тя е разяснила, че цитирания от нея договор за прехвърляне в дълг от 23.01.2025 г. не е представен по делото, а и е осигурен от счетоводната фирма, която обслужва счетоводството на ответника. Касае се за договор под формата на тристранно споразумение, което е подписано от двете страни по делото и едно трето дружество, като последното поема задължението да плати чужд дълг – този на ответника в полза на ищеца, а именно сумата в размер на 25 637,32 евро. Въз основа на този договор, вещото лице е констатирала, че в счетоводството на ответника е извършено частично отписване на задължения по фактури издадени от ищеца /част от тези, по които са формирани исковите претенции/, като тези отписвания възлизат на сума от 25 637,32 евро. Подчертава се, че вещото лице не е видяла никакъв документ, от чието съдържание а може да се направи извод, че от фирмата поела дълга на ответника към ищеца има реализирано реално плащане по този дълг към ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 327 ТЗ.

Предмет на разглеждане в производството са вземания на ищеца за заплащане на дължимата цена по договори за продажба на асортимент от стоки от сегмента на алуминиевите системи – профили, системи за врати и прозорци, плъзгащи елементи и прочие артикули подробно индивидуализирани в издадените от ищеца и приложени към ИМ 18 броя фактури. Основателността на претенцията за заплащане на процесните вземания е предпоставена от наличието на договорни отношения между страните по делото, по силата на които ищецът се е задължил да прехвърли в полза на ответното дружество съответните видове и количества стоки, а последното се е обвързало с насрещното задължение да му заплати определена – взаимно договорена продажна цена за тях.