Решение № 292 от 11.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Благоевград, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102676 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото гр.д. № 2676/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба на Е. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес :

****, чрез адв. Д. Г., вписан в АК - Ловеч с № ***, служебен адрес : гр. *** против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит № 1013087 от 05.02.2024 г., сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, както и да бъде признато за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 1013087 от 05.02.2024 г., сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Представени са към исковата молба писмени документи.

Твърди се, че на 05.02.2024 г. между Е. А. П., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № 1013087 (накратко „Договорът за заем“), в който са включени клаузи, които считам за нищожни, а именно : Клауза уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; - Клауза уреждаща разходи в тежест на доверителя ми за изпращане на съобщения, покани и уведомления по управлението на кредита. Твърди се, че договорът за заем е сключен при следните условия: 2 800,00 лева главница; 50% фиксиран лихвен процент; 62.97% годишен процент на разходите; 18 месечен срок за погасяване; 4 128,68 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Сочи се, че съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем довереникът ми е следвало в срок от 2 (два) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение 1 в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия : При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната.; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Сочи се, че в чл. 18 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 5 362,62 лв. Твърди се, че за ищеца е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема, като по този начин, в действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 4 218,68 лева, а значително по - голяма - в размер на 9 581,30 лева. Счита се, че клаузите уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение и начисляване на разходи за извънсъдебно събиране в тежест на потребителя са нищожни. Твърди се още, че е нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 6, ал. от Договора за заем, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Сочи се, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Посочва се, че кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Навежда се, че предвидената „неустойка” не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Сочи се, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

На следващо място се твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

Според ищеца не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. На отделно основание се счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита се, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Твърди се, че налице Нищожност на клаузата уреждаща разходи за извънсъдебно събиране на вземания. Счита се, че в 2 разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем - разходите за изпращане на съобщения, покани и уведомления, макар и да е наречена от кредитора „такса“, тя е обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка. Сочи се, че въпросната „неустойка“ противоречи на чл. 33 ЗПК според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Твърди се, че е налице явно заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил. Счита се, че в случая тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя е просто средство за обогатяване на кредитора и определено води до скрито оскъпяване на кредита.

Предвид горното се счита, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 3 ЗЗП.

С Разпореждане № 3527/27.11.2024 г. съдията - докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 29.07.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 06.01.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.

На първо място се твърди, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е депозирал пред БлРС напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо 2 договора. Твърди се, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Не се оспорва, че между страните са сключени общо 2 договора с клаузи като процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се е задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях. Твърди се, че са неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване на нищожност на клаузите от договора, уговарящи неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и извънсъдебно събиране на вземания. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 933685 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Сочи се, че клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Твърди се, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ се сочи, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Сочи се, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се 3 формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Посочва се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 63,06%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Сочи се, че неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор и същата представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Посочва се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.