Решение № 3028 от 14.05.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, …………..2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11363 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от П.Н.В. против „Застрахователна компания “У.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че бил собственик на л.а „Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******, за който бил сключен договор за застраховка „Каско“ и издадена застрахователна полица №13187170392 със срок на дйствие 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г. На 08.09.2014г. автомобилът бил откраднат, за което обстоятелство ищецът уведомил застрахователя, който образувал застрахователна щета № 13111870470. Ответното дружество отказало да изплати обезщетение по щетата, като мотивирало отказа си с твърдението, че са нарушени т.6.5.17, б.“г“ и т.11.1.4 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“, тъй като ключовете и дистанционното за сигнално-охранителната система и/или оригиналните документи – свидетелство за регистрация част I и/или част II били оставени вътре в автомобила. Ищецът поддържа становището, че отказът бил формален и необоснован. Свидетелството за регистрация на МПС – част I и част II, както и ключовете не се намирали в автомобила по време на извършване на кражбата, а били откраднати извън него. Дори и да се намирали в купето на автомобила, това не било основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение, тъй като не представлявало нрушение, което да е значително, с оглед интереса на застрахователя, по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ/отм/. Дължимото от ответника обезщетение ищецът определя на 48 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 48 000 лв., както и обезщетение за забава в размер на 14 400.40 лв. за периода 23.09.2014г. - 05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва да е настъпил покрит риск – противозаконно отнемане на МПС от владението на ищеца; твърди, че е налице изключен риск по т.6.3, т.6.5.17, „г“, д“ е“ от ОУ, вр. т.11.1.4 и т.11.5.2 от ОУ, който дава основание да се приложи чл.211, т.2 от КЗ/отм/ и да се откаже изплащане на обезщетение, тъй като ищецът не предал на застрахователя всички комплекти ключове и дистанционни устройства, декларирани при сключване на застрахователния договор, както и не представил оригиналните документи на превозното средство – свидетелство за регистрация – част I и част II; поддържа становището, че в автомобила по време на твърдяната кражба се намирали ключът за автомобила, както и свидетелството за регистрация част I, с което ищецът улеснил противоправното отнемане на автомобила и възпрепятствал своевременното му откриване. Счита, че неизпълнението на тези задължения е съществено, с оглед интереса на застрахователя, поради което не дължи обезщетение. В случай, че съдът приеме, че следва да бъде присъдено обезщетение, то ответникът се позовава на чл.207, ал.2 от КЗ/отм/ за намаляване размера на обезщетението, тъй като ищецът проявил груба небрежност, като не заключил автомобила и оставил в него малкия и големия талон на МПС, както и др. документи. По време на кражбата контактният ключ бил вътре в автомобила, вероятно поставен на самото табло, а ищецът не бил в състояние да осъществи пряк надзор върху МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като се позовава на договор за покупко - продажба на автомобила от 13.03.2014г., според който същият бил закупен за 10 000 лв. Твърди, че е налице надзастраховане на автомобила по смисъла на чл.204, ал.1 от КЗ/отм/.

Оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен, поради неоснователност на главния иск. На следващо място твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като ищецът не представил доказателства да е изпълнил задължението си за дерегистрация на автомобила. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законната лихва, тъй като изминали повече от три години от настъпване на събитието. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че за л.а

„Мерцедес Бенц S“ с рег. № ******* е съществувал договор за застраховка „Каско“ за периода 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г.

На 08.09.2014 г. е подаден сигнал от ищеца, че автомобилът е откраднат, за което са издадени удостоверния

№ 2314/12.12.2014г. и № 23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, както и постановление от 11.11.2014 г. по ДП № 14030/2014г. на Районна прокуратура - Варна за спиране на наказателното производство, тъй като извършителят не е открит, които документи

В. е представил на застрахователя с искане да му се изплати обезщетение. По уведомлението на ищеца е образувана застрахователна щета 131118 70470/08.09.2014г., по която ответникът с писмо от 23.12.2014г. е отказал да изплати обезщетение, като се е позовал на т.6.5.17,б.“г“,“д“ и „е“ и т.11.1.4 от Общите условия към договор за застраховка „Каско на МПС“.

По делото са изслушани показанията на св.А. за установяване на обстоятелствата, при които е извършена кражбата, които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите. В хода на делото са назначени основна и повторна автотехнически експертизи за установяване пазарната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Според експертизата, изготвена от вещото лице М., пазарната стойност на процесния автомобил към датата на кражбата е 42 000 лв., а според повторната експертиза, изготвена от вещото лице Е., пазарната стойност на процесния автомобил към датата на кражбата е 43 260 лв. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/отм/. За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да е сключен застрахователен договор или правата по този договор да са прехвърлени на ищеца; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срок от 15 дни. Страните не спорят, че за процесния лек автомобил към 08.09.2014г. е в сила застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 13187170392 със срок на покритие 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г., което се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица/л.25-26/ и от договор за покупко- продажба на автомобила от 13.03.2014 г./л.73/.

Спорен въпрос е дали е настъпил застрахователен риск – „кражба на МПС“.

Видно от удостоверение № 2314/12.12.2014г. и №

23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР - Варна ищецът е уведомил полицията, че на 08.09.2014 г., около 14.00 часа, в гр.Варна, на бул. „Сливница“, в непосредствена близост до кръстовището с ул.“Патриарх Евтимий“ неизвестно лице е извършило кражба на л.а „Мерцедес

S 320“ с рег. № *******.

За извършената кражба на автомобила ищецът е уведомил застрахователя с уведомление – декларация за щета по застраховка “Каско“ на 08.09.2014г., по което е образувана щета 131118 70470.

В Общите условия към застраховка „Каско на МПС“ са определени документите, чрез които се установява настъпване на покрит риск “кражба на МПС“. Съгласно т.12.3.8 от ОУ, при предявявяне на претенция за застрахователно обезщетение застрахованият е длъжен да представи пред застрахователя при кражба на МПС служебна бележка от РПУ на МВР и постановление за спиране на наказателното производство от прокуратурата.

Видно от застрлахователната щета ищецът е представил пред застрахователя удостоверения № 2314/12.12.2014г. и № 23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР – Варна и постановление от 11.11.2014 г. по ДП № 14030/2014г. на РП - Варна за спиране на наказателното производство, поради което съдът приема за доказано по делото, че е настъпил покрит риск по т.5.1.2, б.“а“ от ОУ - „кражба“ на процесното МПС.

Спорен въпрос е дали е налице изключен риск по т.6.3, т.6.5.17, „г“, д“, е“ от ОУ, вр. т.11.1.4 и т.11.5.2 от ОУ.

Съгласно т.6.3 от ОУ, застраховката не покрива, респ. застрахователят не заплаща обезщетения за щети в резултат на груба небрежност.

Според т.6.5.17 б.“г“ от

ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахованото МПС е оставено незаключено, незатворено, с ключ на стартера, с изключена неизправна или демонтирана сигнално-охранителна система/освен ако това е невъзможно, поради особености в конструкцията му/, с ключове, дистанционно за сигнално-охранителната система и/или оригинални документи на превозното средство, оставени вътре./напр. свидетелство за регистрация част I и част II/.

Съгласно т.6.5.17 б.“д“ от

ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахованото лице не е предприело мерки за предотвратяване на кражбата на застрахованото МПС, в съответствие със задълженията си, определени в общите условия.

Съгласно т.6.5.17 б.“е“ от

ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща обезщетение, ако на застрахователя не са предадени в момента на установяване на кражбата на превозното средство всички комплекти ключове и дистанционни, декларирани от застрахованото лице или застраховащия при сключване на застраховката, както и оригиналните документи на превозното средство/свидетелство за регистрация част I и част II /.

Според т.11.1.4 от ОУ, в срока на застраховката застрахованият е длъжен да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за неговата регистрация (част I и/или част II, когато свидетелството е от две части), и/или ключа му/дистанционни за сигнално- охранителна система, заключващото му устройство.

Съгласно т.11.5.2 от ОУ, в срока на застраховката застрахованият е длъжен да вземе всички необходими мерки за спасяване, предотвратяване, ограничаване и/или намаляване на вредите на застрахованото МПС.

За установяване на конкретните обстоятелства, при които е осъществена кражбата, по искане на ищеца е разпитан свидетелят А., представени са удостоверния № 2314/12.12.2014г. и № 23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, постановление от 11.11.2014 г. по ДП № 14030/2014г. на РП - Варна за спиране на наказателното производство и е приета застрахователната щета №131118 70470/08.09.2014 г., образувана от ответното дружество.

В своите показания св.А. – очевидец на кражбата, заявява, че на 08.09.2014г. се е намирал пред един от магазините на ищеца на бул.“Сливница“ в гр.Варна. Твърди, че го чакал заедно с жена му, за да отидат да пият кафе. Ищецът пристигнал някъде по обяд с автомобил „Мерцедес“, S класа, бял на цвят. Свидетелят видял, че В. заключил автомобил, чул как колата „изпиукала“ и страничните огледала се прибрали. Прозорците на автомобила били свалени. Ищецът носел в ръцете си портфейл и чантичка. Прибрал портфейла и ключовете от автомобила в чантичката и влязъл в магазина. Казал на свидетеля и на жена си да го изчакат. Те останали отвън и продължили да си говорят. След 5 - 10 минути ищецът излязъл, но един от служителите му го спрял да говорят. После той казал на жена си да влезе в офиса и да му вземе чантичката, за да тръгват. Ищецът и неговият служител останали около магазина, говорели нещо с гръб към автомобила, който се намирал на 5-6 метра. Жената на ищеца влязла в магазина, свидетелят останал отвън, говорел по телефона и не гледал към автомобила. В един момент чул как колата потеглила нанякъде с „мръсна газ“ и си помислил, че ищецът е тръгнал. Обърнал се надясно и го видял зад гърба си. Не знаел кой е запалил автомобила и как е тръгнал.