Решение № 822 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202166 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 5 8д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН: **********, срещу Електронен фиш № 8506028149 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Жалбоподателят твърди да е изтекъл двугодишен срок от датата на извършване на нарушението, което да има за последица погасяване на правомощието на държавата да ангажира административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение. Посочва, че за тези доводи се позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена от С. И. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. По делото е представена разписка за връчване на екземпляр от атакувания електронен фиш на жалбоподателя на 01.04.2025г., поради което жалбата, подадена на 08.04.2025г., се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. И. С. бил собственик на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****. Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 1 450 кг.

На 02.01.2023 г. в 20,27 часа в община Марица, по път II-64 на км 45+850 в посока нарастващ километър, който участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа, било установено движение на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****, без за превозното средство да е заплатена таксата за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса, по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

За това МПС имало последно заплатена винетна такса, която била валидна за периода от 06.10.2021 г. до 06.10.2022 г., а следващата заплатена такса била с начален период на валидност 13.02.2023 г. Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № **** по път II-64, км 45+850 в посока нарастващ километър, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна винетка. За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя С. бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8506028149.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От доклада по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя статични изображения във вид на снимки се установява, че на дата 02.01.2023 г. в 20,27 часа лек автомобил с рег. № **** се е движил по път II-64 на км 45+850 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10681. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.

От справка от АИС-Регистрация за МПС с рег. № **** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Рено Клио“, с технически допустима максимална маса 1 450 кг и с 2 оси, а негов собственик е жалбоподателят С. И. С.. От справка за заплатени винетни такси за МПС с рег. № **** се установява, че за превозното средство е имало заплатена годишна такса с период на валидност от 06.10.2021 г. до 06.10.2022 г., а следващата винетна такса е с период на валидност от 13.02.2023 г. до 13.02.2024 г.

2

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Възражението, което се прави с жалбата, съдът намира за изцяло неоснователно. Твърди се да е настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административнонаказателно преследване и налагане на наказание на дееца с позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Предвидените в тази норма срокове са за образуване на административнонаказателно производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), поради което правилото е неприложимо в настоящото производство. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са предвидени за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления. Тези актове не са част от специалното производство по издаване на електронен фиш. При него не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете.

Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш. Приложими в настоящото производство са сроковете на обикновената и абсолютната преследвателна давност, които са с продължителност съответно от 3 години и от 4 години и 6 месеца. В случая тези срокове не са изтекли, тъй като с образуването на съдебното производство по обжалване на електронния фиш обикновената преследвателна давност е прекъсната.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 02.01.2023 г. в 20:27 часа на км 45+850 от път II-64 в посока нарастващ километър, било установено движение на МПС с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 1 450 кг, без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса. От приложената по преписката справка за заплатени винетни такси за процесния автомобил с рег. № **** се доказва, че срокът на валидност на последната заплатена такса преди датата на деянието е изтекъл в 00:00 часа на 06.10.2022 г., а след този момент следващата заплатена такса е с начален период на валидност от 18:11 часа на 13.02.2023 г. Следователно към дата 02.01.2023 г., когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от устройство с № 10681 от Електронната система за събиране на пътни такси, за превозното средство е нямало заплатена винетна такса. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от своя собственик.

От приетата като писмено доказателство справка за собственост на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № **** се установява, че негов собственик е именно жалбоподателят С.. Не са ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да представи декларация с данни за друго лице като фактически водач на автомобила, 3 поради което жалбоподателят е годен субект на нарушението. Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба.

Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради непропорционалност на наложеното наказание. Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разС.ие без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к.а.н.д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд – Пловдив , съгласно което: „Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен…“.

Цитираните съображения изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав. Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от 4

ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 на СЕС (т. 48 и сл.). Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт – така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к.а.н.д. № 2473/2024 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 3950 от 28.04.2025 г. по к.а.н.д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 541 от 16.01.2025 г. по к.а.н.д. № 2406/2024 г. по описа на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 4547 от 19.05.2025 г. по к.а.н.д. № 844/2025 г. по описа на XIX състав на Административен съд Пловдив; Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к.а.н.д. № 143/2025 г. по описа на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.