Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 14.08.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 295/2026
Вид
Решение № 314
Подписан
14.08.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1-10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
  • § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Велико Търново, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200295 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят „***“ ЕООД е обжалвал НП № ***/06.02.2026 г. на ***, с което за нарушение и на основание чл. 29, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на в размер на 12 782.30 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Заема се писмено становище за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Заема се писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № ***/17.12.2025 г. и НП № ***/06.02.2026 г. на *** съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и 1 редът за издаването им. Същите съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 26.11.2025 г. свидетелите С. Й. З. и К. Н. Г.

– *** в *** съвместно с контролни органи на *** извършили проверка в търговски обект – ***, находяща се в гр. ***, стопанисвана от „***“ ООД. При огледа на място проверяващите установили наличието на метален стелаж, върху който били поставени 8 бр. метални бутилки за битова газ пропан-бутан /LPG/, 2 бр. от които били празни, а 6 бр. пълни. Бутилките били облепени с термосвиваеми капсули с обозначение „***“ ЕООД – гр. ***, ***, нето тегло ***“ и били превозени и доставени в търговския обект от жалбоподателя „***“ ЕООД. Между „***“ ЕООД – гр. *** и „***“ ЕООД били сключени два договора. На *** г. бил сключен Договор за продажба и дистрибуция на бутилиран втечнен нефтен газ /ВНГ/ между „***“ ЕООД като доставчик и „***“ ЕООД като търговец. Договорът бил сключен за неопределен срок.

Съгласно този договор доставчикът се задължавал да доставя на търговеца бутилиран втечнен нефтен газ, а търговецът се задължавал да приема, съхранява и продава бутилиран този газ на крайни клиенти от свое име и за своя сметка. Уговорено било, че бутилките и оборудването остават собственост на доставчика; собствеността върху втечнения нефтен газ преминава към търговеца, който обаче нямал право да предоставя бутилките на трети лица без писмено съгласие на доставчика. Също на *** г. между „***“ ЕООД като продавач и „***“ ЕООД като купувач бил сключен и Договор за доставки на втечнен въглеводороден газ /ВВГ/ със срок на действие от една година, който можело да бъде продължен с още една година при непротивопоставяне на някоя от страните. Договорът се прекратявал с изтичането на срока му, освен ако не бъдел автоматично подновен. Всяка отделна доставка на бутилки с този газ се извършвала след заявка по телефона, конкретизирана по количество. Продавачът доставял пълни и прибирал празни бутилки. Собствеността върху бутилките и върху газа била същата като в предишния, по-горе описан договор. В задълженията на купувача не влизало продажба, а приемане на бутилките, заплащане на цената, грижа за бутилките и същият нямал право да пълни и да връща различни бутилки, като следвало да подпише и инструкция за безопасна работа.

В хода на проверката на проверяващите не били предоставени тези два договора. Проверяващите констатирали, че бутилките се предлагат за продажба на клиентите на ***та по търговски модел – срещу предаване на празна бутилка се получава пълна. В хода на тази първа проверка на място са били изискани и представени документи относно произхода и придобиването на бутилките в обекта, а именно: фактура № *** г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ООД за доставка на 80 кг пропан-бутан, съответно 8 броя бутилки; фискален бон от *** г. за платена от „***“ ООД услуга към „***“ ЕООД; протокол № *** г. за заприходяване на 8 броя бутилки с газ пропан-бутан; разпечатка от счетоводната система на обекта, отразяваща продажби на 2 продукт „Газ бутилка ***“; протокол за предоставен стелаж за предлагане на газови бутилки. По време на проверката били снети и писмени обяснения от А. Д. – организатор дейности на „***“ ООД, вследствие на които проверяващите били информирани, че на *** г., след телефонна заявка, направена от нея, с транспорт и шофьор на „***“ ЕООД са били доставени в обекта 8 броя *** метални бутилки, всяка пълна с *** LPG, за които е била заплатена в брой сумата 208 лв. Били изготвени и фотоснимки. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № *** г.

След тази първа проверка, установяваща фактическото движение на стоката, на *** г. в Министерството на икономиката и индустрията била извършена втора проверка – документална, насочена към установяване на регистрационния статус на жалбоподателя по ЗАРИДСНПНП. При тази документална проверка била извършена справка в публичния регистър по чл.

16, ал. 1 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/, както и в деловодната система на министерството. Установено било, че „***“ ЕООД не било вписано за нито една от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от ЗАРИДСНПНП и че дружеството не било подавало заявление за такава регистрация. За резултатите от документалната проверка бил съставен Констативен протокол № ***/*** г. В същото време „***“ ЕООД било вписано за дейности по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗАРИДСНПНП – „търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход“ и „дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/“.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № ***/17.12.2025 г., връчен на *** г., в който контролният орган, квалифицирал констатациите си като извършване на дейност от дружеството-жалбоподателя по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП без да е изпълнило задължението си за регистрация и било нарушило чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, с което бил реализиран състава на чл.

29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. В законовоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН – на *** г. жалбоподателят подал писмени възражения.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Приетото за установено и доказано мотивира съда да приеме, че дружеството-жалбоподател на *** г. в гр. *** е обективирало поведение, субсумиращо се под нормите на чл. 29, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. Материалният закон е приложен правилно. Това е така, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от ЗАРИДСНПНП подлежи на регистрация. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от ЗАРИДСНПНП се прави отделна регистрация. От доказателствената съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят не е регистриран за дейността по чл. 2, ал. 1, т.

3

6 от ЗАРИДСНПНП – „дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/“. Безспорно е също така, че на *** г. дружеството-жалбоподател е участвало фактически в преноса, доставянето и продажбата на 8 броя бутилки с втечнен нефтен газ до „***“ ООД.

Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗАРИДСНПНП „Дистрибуция на бутилирани втечнени нефтени газове“ е дейност по пренос, доставка и продажба на бутилки с втечнен нефтен газ /LPG/ до други търговци и крайни клиенти.“ Следователно, когато едно лице извършва именно тези три елемента – пренос, доставка и продажба на бутилки с втечнен нефтен газ до друг търговец или краен клиент, то осъществява дейността по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП и подлежи на регистрация.

В случая от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин именно такова поведение. От фактура № *** г., фискален бон от *** г., протокол за заприходяване на 8 броя бутилки с газ пропан-бутан, разпечатка от счетоводната система на обекта, от фотоснимките и от свидетелските показания, утвърждаващи включително и писмените обяснения на служител на ***та, се установява, че след телефонна заявка от страна на „***“ ООД жалбоподателят е организирал и осъществил доставянето на 8 броя бутилки, всяка пълна с *** LPG, до търговския обект в гр. ***.

Установено е също така, че бутилките са били реално предадени в обекта и са били продадени срещу заплащане. Следователно жалбоподателят не е извършил само продажба като абстрактен търговски акт, а цялостната фактическа дейност по пренос, доставка и продажба, която законът определя като дистрибуция. Тази конкретна дейност не попада в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно тази разпоредба не са предмет на закона „продажбите на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ от нерегистрирани по този закон лица, когато те се извършват съгласно договор с регистрирано лице по ал. 1, т. 6.“ Разпоредбата представлява изключение от общия регистрационен режим и поради това следва да бъде тълкувана стеснително. Използваният от законодателя израз е „продажбите на бутилки с втечнени нефтени газове“, а не „дистрибуцията на бутилки с втечнени нефтени газове“. Това разграничение не е случайно. В рамките на един и същ закон законодателят ясно е дефинирал дистрибуцията като съвкупност от три действия – пренос, доставка и продажба, а в изключението е посочил само продажбите. Следователно не е допустимо чрез тълкуване приложното поле на изключението да се разшири и върху преноса и доставката, тъй като това би означавало да се придаде на нормата съдържание, което тя не притежава.

Наличието на сключени на *** г. договори между „***“ ЕООД и дружеството-жалбоподател не променя този правен извод. Договорната обвързаност между нерегистрираното лице и регистрирано по закона лице има значение доколкото законът изрично допуска продажбите да се извършват по такъв модел, без те сами по себе си да бъдат предмет на закона. Но когато по делото е доказано, че нерегистрираното лице не само продава, а и фактически пренася и доставя бутилките до друг търговец, то вече осъществява 4 самостоятелно дейността по дистрибуция по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗАРИДСНПНП. Самото наличие на тези договори с регистрирано лице не дерогира регистрационния режим за такава дейност. Не може да бъде споделен и довод, че обстоятелството, че бутилките остават собственост на „***“ ЕООД обуславя обективна несъставомерност. Предмет на правна преценка в случая не е вещноправният режим на бутилките, а фактическото осъществяване на дейността по пренос, доставка и продажба на бутилки с втечнен нефтен газ. Собствеността върху бутилките няма отношение към това дали жалбоподателят е извършил фактическите действия, включени в легалната дефиниция на дистрибуцията. От значение е не кой е титуляр на собствеността върху металния съд, а кой е осъществил регулираната дейност по неговото движение в търговския оборот до друг търговец или краен клиент.

Несподелимо е тълкуване, че изразът „продажби на бутилки с втечнени нефтени газове“ следва да се тълкува разширително така, че да обхваща и съпътстващите продажбата действия по пренос и доставка. Подобно тълкуване би обезсмислило самостоятелната легална дефиниция на дистрибуцията и би създало възможност нерегистрирани лица да извършват цялостната дейност по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП само въз основа на договор с регистрирано лице, без да отговарят на специалните законови изисквания за регистрация. Това противоречи на целта на закона, който въвежда регистрационен и контролен режим именно за осъществяването на тази дейност. Следва да се отбележи и че по делото не е установено жалбоподателят да е действал единствено като посредник или представител на регистрираното лице при продажбата. Напротив, доказателствата установяват, че доставката е осъществена с негов транспорт и шофьор, фактурата е издадена от него, плащането е извършено на него, а стоката е предадена от него на друг търговец. Това поведение разкрива самостоятелно участие в търговския оборот като изпълнител на фактическите действия по дистрибуцията, а не само по продажбата по договорна схема с регистриран оператор.