Решение № 492 от 24.10.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Монтана, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630100621 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1-во и 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Ищцата М. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, **** е предявила срещу ответниците: ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***** и ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, **** обективно и субективно съединени искове с петитум:

1. Да бъде признато за установено по отношение на ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД, ЕИК: ****, че сключеният между страните договор за паричен заем № 4613822/12.10.2022 г. е нищожен на някое от посочените в исковата молба основания и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на **** лв., която сума представлява платена без основание сума по договора, посочен по-горе;

2. Да бъде признато за установено по отношение на ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ****, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № 4613822/12.10.2022 г. е нищожен на някое от посочените в исковата молба основания и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 1 172,32 лв., която сума представлява платена без основание сума по договора, посочен по-горе.

1

3. В условията на евентуалност- да бъде признато за установено,че чл.4 от Договор за паричен заем № 4613822/12.10.2022 г. е нищожен на твърдените основания.

Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАДв.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

Ищцата твърди, че двете дружества-ответници: ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД и,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД са свързани лица- гарантът ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД е с капитал, собственост на дружеството- заемодател ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД и реално възнагражденията и по заема и по гаранцията отиват в един и същ капитал.

Поради това счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство било пряко свързано с договора за паричен заем и представлявало разход по него.

На първо място се твърди от ищцата, че процесният договор за паричен заем е нищожен, тъй като: в ГПР не били включени всички разходи по заемане е включена таксата за възнаграждение за гарант от 1465,40 лв., което води до пълна недействителност на процесния договор за заем. Това е недействителност на договора съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.1 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния ГПР, дадена била заблуждаваща и невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал.1 от ЗЗП.

На второ място се твърди и, че договорът за предоставяне на гаранция № 4613822 е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като с него се нарушавал принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации.

В процесния случай, съгласно чл. 2, ал.2 от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължало не на гаранта ,,ФАЙНЕНШЪЛБЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, а на

,,ИЗИ

АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД-дружеството ,,майка‘‘ и заемодател, което на практика водело единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. Двата договора били взаимно свързани, за което се излагат пространни съображения. Сключването на договора за гаранция точно с този гарант било задължителна предпоставка за сключване на договора за заем, което в крайна сметка довело до значително ощетяване на икономически по-слабата страна- заемател с увеличение в размер на вноската за гарант от 1 465,40 лв. при главница в договора за заем от 2 000 лв. или повече от половината от заетата сума. С оглед на всичко изложено и договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок са постъпили писмени отговори от двамата ответници. Исковете се оспорват, като процесуално допустими, но неоснователни, за което се излагат пространни фактически и правни 2 съображения, поради което следва да бъдат отхвърлени в цялост. Оспорва се да са налице основания за недействителност на договорите, посочени в исковата молба. Претендират се деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от

ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.

Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен.

Съображенията на районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Видно от приложените писмени доказателства е следното:

Не е спорно по делото, че между страните са налице твърдяните в исковата молба правоотношения по Договор за паричен заем № 4613822/12.10.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция със същия номер и от същата дата, при посочените в исковата молба параметри.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищцата М. е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:

1. Две физически лица-поръчители, които да отговарят на определени изисквания;

2. Банкова гаранция с бенефициер-Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане задълженията по настоящия договор;

3. Одобрено от Заемодателя дружество- Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно със сключването на договора за заем ищецът сключил и Договор за предоставяне на гаранция № 4613822 с посоченото от Заемодателя дружество

,,ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД,

ЕИК:

****, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1 465,40 лв., платимо на 20 вноски, всяка по 73,27 лв. платими към погасителните вноски по договора за заем.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по 3 просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора, което е вписано като 41,70 % не отговаря на реалните разходи по кредитазаписано е, че ГПР е съставено от размера на заемната сума и на възнаградителната лихва. В ГПР обаче не е включен размерът на месечните вноски от 73,27 лв. по Договора за предоставяне на гаранция, което води до неяснота относно действително дължимите суми по договора за заем, а също представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘. С включения разход реалният размер на ГПР значително надвишава от пет пъти размера на законната лихва. Предвид изложеното е нарушена забрана на чл.19, ал.4 от ЗПК, на което основание заемният договор се явява недействителен. Нарушено е в значителна степен правилото на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да бъде сключен при ясни условия и параметри за потребителя.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че Договор за паричен заем № 4613822/12.102.2022 г. следва да бъде обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че ищецът неправилно е използвал термина за нищожност на договора за паричен заем, тъй като и предвид твърденията в исковата молба се излагат доводи за неговата недействителност по реда на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС;

Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..

Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства за облагодетелстване на друг”.

Съдът намира, че процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, тъй като: На първо място, съзнателно са поставени пред ищеца изключително трудно изпълними изисквания за предоставяне на обезпечение по заема чрез физически лица или банкова гаранция, при което за него не е останала възможност да избира, а му е посочено от ищеца дружество-гарант по договора, което съдът намира за нелоялна търговска практика и възползване от господстващо икономическо положение спрямо по-слабата икономически страна. На следващо място, възнаграждението по договора от 1 465,40 лв. е в необосновано голям размер и срещу него липсва насрещна престация от гаранта. Изискването на добрите нрави в договорните правоотношения е 4 наличието на еквивалентност на насрещните престации. Явното несъответсвие на престациите по безспорен начин накърнява добрите нрави.

На следващо място, съгласно чл. 2, ал.3 от Договора, възнаграждението по него се дължи не на гаранта ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, а на кредитора по договора за паричен заем- ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ‘‘АД, което по безспорен начин говори за свързаността на двете дружества и предвид, че възнаграждението се дължи на равни вноски заедно с вноските по договора за паричен заем, безспорно по този начин се цели единствено увеличаване на вземанията към ищеца по заемното правоотношение.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че Договор за предоставяне на гаранция №4613822/12.10.2022 г., сключен между страните по делото, като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, следва да бъде обявен за нищожен.

Относно исковете за неоснователно обогатяване:

Неоснователното обогатяване представлява неправомерно разместване на материални блага от един патримониум в друг, при което едно лице неоснователно се обогатява за сметка на друго лице, което неправомерно обеднява. Първият състав на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, касае разместването на блага при изначална липса на основание. В Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС относно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД върховните съдии споделят, че същият изисква предаване, съответно получаване, на нещо, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществото на едно лице в това на друго- например случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.

Предвид недействителността на горепосочените договори за паричен заем и за гаранция, то и платеното по тях е без основание и подлежи на възстановяване от неправомерно обогатилия се. Видно е от приложените по делото писмени доказателства, както и не е спорно, че както сумите по договора за заем, така и сумата по договора за предоставяне на гаранция са платени от ищцата на ответните дружества. Сумите са платени по недействителни договори-без правно основание по смисъла на чл.

55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, поради което подлежат на възстановяване от ответниците.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че така предявените осъдителни искове, като основателни и доказани, също следва да бъдат уважени от съда в цялост.

По разноските: