Решение № 14552 от 24.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16097/2023
- Вид
- Решение № 14552
- Подписан
- 24.07.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14552 гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110116097 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „....“ ЕАД срещу Т. Б. С., И. Г. П., М.
И. Ж.. и Д. И. П., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при разделност на дълга, при квоти, съответно 9/12 части за Т. Б. С. и по 1/12 част за останалите ответници, обща сума в размер на 2462,84 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. .., аб.№ ..., през периода от 1.05.2020г. до 30.04.2022г., обща сума в размер на 70,37 лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, обща сума в размер на 251,98 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2021г. до 23.03.2023г., и обща сума в размер на 12,89 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 16.07.2020г. до 23.03.2023г.
В исковата молба ищецът излага, че Т. Б. С. и Е. Д. П. - наследодател на И. Г. П., М. И. Ж.. и Д. И. П., в качеството им на съсобственици на топлоснабдения имот през процесния период са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че за имота е била доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно Общите условия от 2016г. е платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението.
Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е била начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са 1 били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата Т. Б. С. заявява, че не оспорва по основание и размер исковите претенции.
Посочва, че е сключила споразумение с ищеца за разсрочено плащане на дължимите суми.
Ответниците М. И. Ж.. и Д. И. П. също са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с идентично съдържание. Излагат становище за неоснователност на предявените искове спрямо тях при твърдения, че от 8.10.2002г. наследодателят им Е. Д. П. не притежава вещни права върху топлоснабдения имот.
Поддържат, че през исковия период едноличен собственик на имота е ответницата Т.
Б. С., която е единствено легитимирана да отговаря за непогасените задължения към ищеца.
От страна на ответника И. Г. П. не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното първо съдебно заседание ответникът П. се явява лично, като се присъединява към направените от ответниците М. Ж.. и Д. П. оспорвания на предявените искове.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през исковия период; 2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена; 3/ предоставяне на услугата дялово разпределение, вземането за чиято цена в начисления размер е възникнало в неговия патримониум; и 4/ неизпълнение насрещното задължение на ответниците за заплащане стойността на потреблението и услугата дялово разпределение.
Основният спор по делото е концентриран върху съществуването на договорното правоотношение, част от съдържанието на което са претендираните от ищеца вземания.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната 2 цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 93 в гр. ., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за него при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... Като доказателство е приет Нотариален акт № 7, том I, рег.
№ ., нот.дело № 7/1984г. на I-ви нотариус при СРС, с който ... С., ... и Е. Д. С. са признати за собственици на процесния имот, даден им като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.). Видно от представен протокол от съдебно заседание от 18.03.1985г. по гр.д.№ 3619/1985г. по описа на СРС, 39 с-в, имотът е бил предмет на съдебна делба по предявен от ... С., съпруга й .. и Е. Д.
С. (с фамилия от брака П.) иск срещу ..., като делбата е приключила с одобрена от делбения съд спогодба, съгласно която имотът е поставен в общ дял на съделителите ...
С., .. и ..., при квоти ½ ид.ч. за ... С. и .. и ½ ид.ч. за .... От представени удостоверения за наследници се установява, че .. е починал през 1994г., а ... С. – през 2002г., като след смъртта си са оставили за наследници по закон Е. Д. П. (дъщеря), ... (син) и . (син), които на основание наследственото правоприемство са получили всеки по 1/3 част от притежаваната от родителите им ½ ид.ч. от имота (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). Представен е и Нотариален акт № 098, том II, рег.№ ., нот.дело № 249/2002г. на Мила И., пом.нотариус при ..., нотариус с рег.№ 032 на НК, видно от който по силата на договор за покупкопродажба от 8.10.2002г. Е. Д. П. и . са се разпоредили всеки със своята 1/6 ид.ч. от 3 имота в полза на ..., с което последният е станал едноличен собственик. По данни от прието удостоверение за наследници на ... се установява, че същият е починал през 2006г., като негов единствен наследник по закон е ответницата Т. Б. С., в чийто патримониум на основание наследяването е преминало придобитото от починалия право на собственост върху имота. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобИ.е на собствеността Т. Б. С. да се е разпоредила с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица. Поради това, с оглед липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота, съдът приема, че в рамките на исковия период Т. Б. С. е била собственик на имота, необремен с права на трети лица, обстоятелство, което и тя самата признава в проведеното първо съдебно заседание. Следователно съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ Т. Б. С. се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали тя и фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали имотът е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата Т. Б. С. не твърди и не ангажира доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през исковия период на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между ищеца и ответницата Т. Б. С., което предпоставя ангажиране отговорността й за неизпълнени договорни задължения. По отношение на останалите трима ответници И.
Г. П., М. И. Ж.. и Д. И. П. се установява, че не са придобили вещни права върху процесния имот, нито отговарят за задължения за консумативни разходи по ползването му на основание наследствено правоприемство, предвид данните, че Е. Д. П., която 4 видно от представено удостоверение за наследници е техен наследодател, починала през 2022г., се е разпоредила приживе, още през 2002г. с притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от имота. Поради това предявените срещу тези ответници главни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне поради недоказаност на облигационна връзка, възникнала с техния наследодател, респ. с тях самите, като елемент от правопораждащия фактически състав, а с оглед акцесорния им характер следва да се отхвърлят и исковете за мораторна лихва спрямо тях.
Ответницата Т. Б. С. не спори, че в рамките на исковия период ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „Бруната“ ООД, като стойността на потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал.