Решение № 2300 от 13.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330119960 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът П. Г. Н. ЕГН **********, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. *********моли съда да бъде осъден ответника „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление ******** да му заплати сумата от 214,26 лева, представляваща получена без основание от ответника по сключен договор за потребителски кредит №********./ обективирана в чл.11 ал.1/ и предвиждаща заплащане на на неустойка в размер на 214,26 лева, като противорчеаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заемни средства в размер на 700 лева, при фиксиран лихвен процент от 44,50 % и годишен процент на разходите от 56,70 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на множество кумулативно предвидени критерии. Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, потребителят дължал неустойка.

Същата била разсрочена и се заплащала заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала и месечна вноска за неустойка. Ищецът посочва, че е усвоил изцяло заемния 1 ресурс, както и че е изплатил изцяло задълженията си по договора, включително и сумата за неустойка в размер на 214,26 лева. Счита обаче, че сумата за неустойка се явявала недължимо платена на ответника. В тази връзка се твърди, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се съображения, че неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулирала към погасителните вноски и оскъпявала кредита. По този начин недобросъвестно и в ущърб на потребителя кредиторът поставил неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба. Твърди се, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и същата е загубила присъщите си функции, като по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението.

Ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че клаузите от сключения между страните договор за потребителски кредит са съобразени с всички изисквания на ЗПК. Ответникът поддържа, че са спазени изискванията, както на чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в годишния процент на разходите. Изтъква, че кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай същата била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Предвид това, изначално било невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Поддържа се, че разходите, които са включени в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се твърди, че неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема, а именно – неустойката би била дължима след сключване на договора и само в случай, че не бъде предложено обезпечение на задължението. Сочи се, че към момента на сключване на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези. Освен това се посочва, че потребителят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация със Стандартния европейски формуляр. На следващо място се твърди, че не са накърнени добрите нрави. С оглед изложеното, ответникът поддържа, че е налице валидно правно основание за получаване, съответно задържане на плащанията по договора. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №******** г. сключен межу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК202531869, с който му е предоставена в заем сумата от 700,00 лева заем при фиксиран годишен лихвен процент на заема 44.5%, и при годишен процент на разходите по заема 56,7%.

Съгласно чл.5 ал.1 от договора за кредит, страните са договорили, че същия следва да бъде 2 обезпечен с поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на множество кумулативно предвидени критерии. Съгласно клаузата на чл. 11, ал.

1 от процесния договор, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, потребителят дължал неустойка.

Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с принципите на добрите нрави и заобикаляне на на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена в процесния договор, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение по чл.6 ал.2 от договора. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът намира, че е недействителна клаузата за неустойка, а платеното по нея от страна ищеца се явява платено без основание.

Ищецът иска връщане на недължимо платеното по тази клауза, като платено без основание.

Съдът е указал при разпределянето на доказателствената тежест на ищеца, че следва да установи плащането на претендираната сума.

3

Такива доказателства не са представени по делото.

С оглед на горното, съдът намира, че следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

По отншение на разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати направени по делото разноски от ответника.

Не са представени доказателства за правени такива, затова и съдът не ги присъжда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, предявен от П. Г. Н. ЕГН **********, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: ***********с който моли съда, да бъде осъден ответника „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. *************** да му заплати сумата от 214,26 лева, представляваща получена без основание от ответника по сключен договор за потребителски кредит №************* обективирана в чл.11 ал.1/ и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 214,26 лева, като противорчеаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4