Акт от 01.12.2016, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 01.12.2016 г. в името на народа пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Жанета Димитрова при секретаря анелия докузова при прокурора георги лазаров като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 508 по описа на съда за 2016 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от О.Н.С. чрез пълномощника му адвокат В.Б. от САК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ, с която са предявени следните обективно съединени искове:

- иск за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския военен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане;

- иск за сумата от 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския военен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2015 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство на 24.03.2008 г., като с постановление на Плевенската военноокръжна прокуратура от 02.09.2008 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 от НК, за престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за престъпление по чл.

201 вр. чл. 18 от НК. Твърди се, че по – късно повдигнатото обвинение е изменено, като му е повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 1 т. 1 вр. чл. 311 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 201 вр. чл. 18 от НК. Твърди се, че срещу ищеца е внесен обвинителен акт от Плевенска военна прокуратура, въз основа на който е образувано НОХД № 1/2009 г. по описа на Плевенски военен съд, както и че последният е постановил присъда, с която го е признал за виновен по повдигнатите обвинения, като му е наложил общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и конфискация на ½ и.ч. от притежаваното МПС. Твърди се, че е обжалвал присъдата и същата е била отменена, повдигнати са му нови обвинения за други престъпления, внасяни са нови обвинителни актове. Твърди се, че въз основа на внесен нов обвинителен акт от Плевенската военна прокуратура е образувано НОХД № 51/2011 г. по описа на Плевенския военен съд, както и че последният е постановил нова присъда, с която го е признал за виновен по повдигнатото ново обвинение. Твърди се, че ищецът отново е обжалвал присъдата, че Върховния касационен съд е върнал делото за ново разглеждане от Военно -апелативния съд, както и че с решение от 04.05.2015 г. по КНД № 1927/2014 г. на Върховния касационен съд е потвърдена оправдателната присъда на Военно-апелативния съд по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на същия съд.

Твърди се, че през периодът от седем години от 2008 г. до 2015 г., през който е бил следствен, обвиняем и подсъдим, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 120 000 лв. в резултат на действията и бездействията на служители на ответника във връзка с незаконните обвинения срещу него. Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение са били накърнени честта и достойнството му като гражданин и военнослужещ, заемащ до този момент длъжност на началник на военно формирование, името и авторитетът му като гражданин и офицер както в обществото, така и в българската армия, принуден бил да напусне българската армия и преживял голяма болка от това, тъй като е потомствен офицер, създаден му е непрекъснат дискомфорт от необходимостта да се явява на разпити и да организира защитата си както в досъдебната, така и в съдебната фаза на воденото наказателно производство, като съдебните заседания продължавали по няколко дни, претърпял е сериозни ограничения на гражданските му права, тъй като наказателното производство е продължило извън разумните срокове, извършвани са спрямо него редица претърсвания и обиски и др. процесуални действия, наложени са му обезпечителни мерки от съответната ТД на КУИППД чрез запори и възбрани върху имуществото му, които са вписани в съответната АВ и въз основа на тях е образувано изпълнително производство пред съдебен изпълнител, ограничено е правото му на придвижване като му е наложена забрана по чл. 68 от НПК да пътува в чужбина, бил лишен от възможност да си намери работа или да реализира доходи от имуществото си, влошило се здравословното му състояние, като в резултат на продължителната репресия спрямо него се е влошило психическото му здраве и въпреки провежданото лечение е с тежка депресия, неспокойство и страдание от безсъние.

Твърди се, че през периода от седем години от 2008 г. до 2015 г., в резултат на незаконното обвинение срещу него ищецът е претърпял и имуществени вреди размер на 7 200 лв., от които 5 000 лв. за възнаграждения на адвокати и 2 200 лв., представляващи разходи за пътувания, паркинг, нощувки и куриерски услуги.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от прокурор в СГП, в който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че относно претендираните разходи за имуществени вреди в размер на 2 200 лв. исковата молба е нередовна, тъй като не са разграничени по характер вредите, а е посочен само общия им брой. С отговора се прави възражение за местна неподсъдност на спора пред СГС. Ответникът не оспорва наличието на приключило с оправдателна присъда наказателно производство, но възразява, че искът е неоснователен, поради това, че с исковата молба не са представени писмени доказателства, които да обосновават основателността на предявения иск. Според ответника липсват доказателства относно връзката между воденото наказателно производство и твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, между незаконното обвинение и влошеното здравословно състояние на ищеца, между направените разходи за правна помощ, пътуване, нощувки и куриерски услуги и воденото наказателно производство.

Оспорва се Прокуратурата да носи отговорност за действията на КУИППД, като се посочва, че отговорността за тези действия е по чл. 2а от ЗОДОВ. Алтернативно ответникът поддържа, че размерът на иска за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението. Поддържа се, че действията на Прокуратурата във връзка с ищеца са законосъобразни, както и задължителни с оглед разпоредбата на чл. 127 от Конституцията на РБ и чл. 20 от НПК /отм./, сега чл. 23 от НПК. Позовава се на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС относно липсата на основание за ангажиране на отговорност на Прокуратурата.

В с.з. ищецът лично и чрез адвокат В.Б. от САК поддържа предявените искове. В изпълнение на указанията на съда ищецът уточнява, че претендира имуществени и неимуществени вреди за периода от 02.09.2008 г. до 04.05.2015 г., като имуществените вреди общо в размер на 2 200 лв. включват разходи за нощувки в размер на 800 лв., разходи за гориво и паркинг в размер на 990 лв., разходи за куриерски услуги в размер на 20 лв., разходи за автобусен превоз в размер на 130 лв. и разходи за жп превоз в размер на 260 лв.. Ищецът чрез процесуалният си представител поддържа по делото, че от събраните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза се установява, че същият е претърпял вреди в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, завършило с оправдателна присъда.

Според процесуалния представител на ищеца от доказателствата по делото се установява както продължителността на водения наказателен процес, така и влошеното му здравословно състояние чрез развитие на заболяване „пристъпно-предсмъртно мъждене на сърцето“, наложените извънредни обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца, които обосновават завишен размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се и направените по делото разноски по делото. В предоставения от съда срок ищецът не е депозирал писмени бележки по делото.

Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП -

Плевен Георги Лазаров изразява становище относно неоснователността и недоказаността на предявените искове и алтернативно относно завишения размер на претенцията за неимуществени вреди. В писмените бележки, депозирани по делото в указания от съда срок се посочва, че в настоящото производство не се представиха доказателства относно реално претърпени неимуществени вреди и пряка причинна връзка между настъпили вредни последици за ищеца и конкретното наказателно производство, по което е оправдан. Според ответника по делото не са събрани доказателства относно това, че ищецът е получил психическо заболяване в резултат на воденото наказателно производство срещу него, а напротив от представените по делото доказателства се установява, че това заболяване е съществувало в предходен на привличането на ищеца като обвиняем момент преди образуване на досъдебното производство. В писмените бележки се поддържа, че досъдебното производство е образувано на 24.03.2008 г., а ищецът е привлечен като обвиняем за първи път на 02.09.2008 г., като от анамнезата в амбулаторен лист № 338/15.04.2009 г. се посочва, че ищецът в продължение на година и половина е преживял продължителни тежки психотравми, от което следва, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е започнало през м. октомври 2007 г.. Поддържа се също, че вещото лице по назначената психиатрична експертиза е работило основно по медицинската документация, предоставена от ищеца и същото изцяло се доверява на отразеното в тези документи от лекарите и тяхната етичност. Според ответника по делото не са събрани доказателства относно това, че са били уронени авторитетът и доброто име на ищеца в обществото, а напротив от събраните гласни доказателства се установява, че свидетелите са продължили да търсят ищеца като близък човек и не са го считали за престъпник или човек, нарушил закона. Според ответника коментирането на делото в гр. Л. е нормална социална реакция на обществото, като по делото не се доказа негативна насоченост на тези коментари към личността на ищеца. Поддържа се, че твърденията за напускане на работа от страна на ищеца са недоказани по делото, тъй като липсват такива доказателства, а следва да се приеме, че се касае за взето решение от ищеца по субективни подбуди, които могат да бъдат различни като например очаквани съкращения в армията, невъзможност да се справя с отговорностите на военната служба, желание да се пенсионира по-рано и да получава доходи извън системата и др.. Според прокуратурата не са доказани твърденията на ищеца за връзка между смъртта на родителите му и воденото наказателно производство. Поддържа се, че досъдебното производство е продължило в разумен период, считано от образуването му до внасяне на първия обвинителен акт в съда като се има предвид обема му и не е налице неоснователно забавяне на разследването. Според прокуратурата това се отнася и до допълнителното разследване след отмяната на първата осъдителна присъда и връщане на делото на прокуратурата на 19.07.2010 г.. Поддържа се, че новият обвинителен акт е внесен в съда на 04.11.2011 г., като междувременно са извършени действия по събиране на допълнителни доказателства и действия по разделяне, обединяване на дела, уточняване на кръга на обвиняемите и квалификацията на извършените деяния. Заключава се, че досъдебното производство общо е продължило 1 година, 7 месеца и 1 ден, което е напълно разумен срок с оглед обективните трудности, изтъкнати по – горе. В писмените бележки се посочват хронологично извършените процесуални действия по делото имащи значение за настоящото дело, както следва: 23.04.2008 г. – образуване на ДП срещу неизвестен извършител, 02.09.2008 г. – привличане на С. като обвиняем, 18.12.2008 г. – изготвен обвинителен акт и внасянето му в съда, 19.03.2010 г. – постановена осъдителна присъда от Военен съд – Плевен, 19.07.2010 г. – присъдата е отменена от Военно-апелативния съд и делото е върнато на Военноокръжна прокуратура – Плевен, 04.11.2011 г. – изготвен и внесен нов обвинителен акт, 24.04.2013 г. – с присъда на ВС – Плевен С. е признат за виновен и му наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, 13.10.2014 г. – с присъда на ВтАС е отменена втората осъдителна присъда на ВС – Плевен, 04.05.2015 г. – с присъда на ВКС С. окончателно е признат за невиновен.