Решение № 100 от 27.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Горна Оряховица, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200079 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. О. К. е останал недоволен и чрез защитника адв. П.С. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 210268-001604/05.01.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочва, че е поискал да даде кръв за изследване, но полицейските служители не му оказали съдействие. Не можел да се придвижи до посоченото в талона за медицинско изследване болнично заведение, тъй като към момента на издаване на талона нямало обществен транспорт. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Посочва допълнително, че в акта за установяване на административното нарушение са нанасяни поправки, без да е отбелязано кое лице ги е нанесло. В 1 талона за медицинско изследване не бил вписан часът на съставянето му.

Определеният в талона краен срок за явяване на жалбоподателя за даване на кръвна проба не бил съобразен с възможността му да се придвижи до посоченото в талона болнично заведение предвид времето и мястото на извършване на проверката. Полицейските служители не съдействали на жалбоподателя да се придвижи до болничното заведение за даване на кръвна проба, каквото желание изразил, въпреки че след проверката потеглили за гр.

Горна Оряховица. По този начин било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Моли съда да отмени наказателното постановление.

НАЧАЛНИКЪТ НА СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. О. К. е от с. К., общ. С.. На 26.10.2021 г. вечерта К. отишъл на гости в с. Р., общ. З., където пил бира. Малко след 23:00 часа на посочената дата се качил зад волана на лекия автомобил БМВ 316 с рег. № ***, с който пристигнал в с. Р., и потеглил за дома си в с. К.. В автомобила пътувал сам. Около 23:45 часа в с. Д., в района на кръстовището на ул. „Н.“ и ул. „П.“, управляваният от жалбоподателя бил спрян за проверка от свидетелите М. Й. М. и ИЛ. Т. Р. – служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението.

Полицейските служители усетили, че водачът мирише на алкохол, поради което пристъпили към изпробването му за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабр. № ***. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от К. въздух от 0,56 промила.

Свидетелят М. Й. М. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 527269, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. К.

2 подписал съставения против него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

Жалбоподателят заявил, че желае да даде кръвна проба за изследване.

Свидетелят М. издал и връчил на К. срещу подпис талон за медицинско изследване, в който определил срок от 50 минути от връчването на талона за явяване на водача във ФСМП – Горна Оряховица за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. Жалбоподателят подписал разписката за връчване на талона. Позвънил по мобилния телефон на свой приятел да дойде и да го вземе със свой автомобил, но последният не приел обаждането. Полицейските служители си тръгнали с патрулния автомобил, а К. останал на мястото на проверката и прекарал нощта в купето на автомобила.

От показанията на свидетеля С. В. М. – кмет на кметство Д., се установява, че автобусите за обществен превоз на пътници от и до село Д. изпълняват редовни курсове от 6:50 часа до 17:20 часа, като през останалото време на денонощието в селото няма обществен транспорт.

На 05.01.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от М. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 26.01.2022 г. На 04.02.2022 г. подадената от защитника адв. С. жалба против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

От протокола на л. 11 от делото се установява, че използваното при процесната проверка техническо средство е преминало успешно последваща метрологична проверка на 13.09.2021 г. със срок на валидност 6 месеца.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя А.

О. К., показанията на свидетелите М. Й. М., ИЛ. Т. Р. и С. В. С. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените 3 съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от заповедта на л. 13 – 14) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от заповедта на л. 13 – 14 и заповедта на л. 19) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването за нанесени задрасквания и поправки в акта, които не са подписани от актосъставителя. От значение за преценката на редовността на акта са само неподписаните задрасквания и поправки, нанесени след връчването на екземпляр от акта на жалбоподателя. Само в този случай би могло да се приеме, че е нарушено процесуалното изискване за предявяване на акта, тъй като частта от съдържанието му, изразена чрез нанесените задрасквания и поправки след връчване на екземпляра от акта, би останала неизвестна за жалбоподателя. Доказването на такова нарушение зависи изцяло от волята на жалбоподателя, на когото е връчен срещу подпис екземпляр от акта и който би могъл да представи пред съда връчения му екземпляр и така да докаже твърдението си, че задраскванията и поправките са нанесени след връчването на този екземпляр от акта. Доколкото жалбоподателят не представя връчения му екземпляр от акта, съдът няма основание да приеме, че задраскванията и поправките са нанесени след връчването и по този начин са останали неизвестни за него. Следва да се има предвид също така, че в процесния случай по изложените по-долу мотиви извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина 4 са установени по несъмнен начин, поради което дори да се приеме за доказана, обсъжданата нередовност в акта не се отразява на законосъобразността на наказателното постановление съгласно правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Не съставлява нарушение на процесуалните правила непосочването на часа на съставяне на талона за медицинско изследване. В приложимата за процесната проверка Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) не е включена разпоредба за вписване на часа на съставяне на талона. От значение за проверката съгласно наредбата са часът на изпробването с техническото средство и часът на връчване на талона, от който тече срокът за явяване в лечебното заведение, като във връчения на жалбоподателя талон тези два часа са вписани. Защитникът неоснователно поддържа, че изискването за посочване на часа на съставяне на талона следва от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 129, ал. 1 от НПК. Посоченият довод не държи сметка за това, че разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН урежда субсидиарно приложение на НПК не по всички неуредени в ЗАНН въпроси, а само по изчерпателно посочените в разпоредбата, към които не могат да бъдат отнесени изискванията за формата и съдържанието на талона за медицинско изследване, издаван по реда на цитираната по-горе наредба.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата полицейските органи съпровождат изпробваното с техническото средство лице до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. В процесния случай с техническото средство е установена концентрация на алкохол от 0,56 на хиляда, поради което полицейските органи не са били длъжни да съпровождат жалбоподателя до посоченото в талона лечебно заведение, в което е следвало да се извърши изследването и вземането на кръвната проба.

При това положение обстоятелството, че свидетелите М. и Р. не са закарали жалбоподателя до ФСМП – Горна Оряховица, не е нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова.

От обясненията на жалбоподателя и от показанията на свидетелите М. и 5

Р. се установява, че по време на проверката К. се опитал да се обади по мобилния си телефон на свой познат, който да го закара до гр. Горна Оряховица, но не осъществил разговора, тъй като познатият му не приел обаждането. С оглед така установеното обстоятелство, че жалбоподателят е имал в себе си работещ мобилен телефон, не може да се приеме довода на защитата, че е бил в обективна невъзможност да се придвижи до ФСМП – Горна Оряховица, където да бъде прегледан и да му бъде взета кръвна проба за изследване. Следва да се приеме точно обратното. Въпреки безспорно установената липса на обществен транспорт по времето и на мястото на връчване на талона К. е имал възможност да използва мобилния си телефон, за да се обади на други свои познати или да си поръча такси и по този начин да се придвижи до указаното в талона лечебно заведение, без да нарушава забраната да управлява автомобила си с установената по показанията на техническото средство концентрация на алкохол. По изложените мотиви съдът не приема оплакването за допуснато в хода на проверката нарушение на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в неосигуряване на възможност да представи доказателства от значение за предмета на административнонаказателното производство.

Доводите, че посоченият в талона срок за явяване на жалбоподателя в лечебното заведение не е определен в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 и чл. 6, ал. 7 от наредбата би имал значение само в случай, че жалбоподателят се беше явил във ФСМП – Горна Оряховица след изтичане на определения от контролния орган срок от 50 минути, но преди изтичането на максимално допустимия според наредбата срок от 120 минути. Само в този случай би имало място за преценка дали просрочието е резултат от виновно поведение на проверяваното лице или се дължи на неправилната преценка на контролния орган при определяне на срока. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение нито до изтичането на определения от контролния орган срок, нито до изтичането на максимално допустимия срок от 120 минути от връчване на талона. Поради това обсъжданото оплакване е без значение за преценката относно процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.