Определение № 3360 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 01.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20248003101597 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител В. Д. – директор на ТД – Бургас на Комисията, против определение № 99 от 27.02.2024 г. по ч. гр. д.

№ 64/2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение частната жалба на КОНПИ против определение № 260001 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на Окръжен съд – Бургас (ОС – Бургас), с което тя е осъдена да заплати държавна такса по приключилото производство в размер на 89 242. 83 лв.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че с решение № 9 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на ОС – Бургас, потвърдено с решение № 61 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 72/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50341/31.10.2023 г. по гр. д. № 3958/2021 г. по описа на IV г.о. на ВКС, е отхвърлен предявеният от КОНПИ иск против съпрузите Н. Ц. Т. и Ю. И. Т. за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не са установени законни източници на средствата, на обща стойност 2 231 070. 84 лева. Посочено е, че след връщане на делото окръжният (първоинстанционен) съд е констатирал, че е пропуснал да събере от ищеца 1 дължимата за производството държавна такса за произнасяне по иска и на основание чл. 77 ГПК е осъдил Комисията да внесе по сметката на съда държавна такса в размер на 89 242. 83 лева. Изложени са съображения, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и се плаща в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Отчетено е и обстоятелството, че държавната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Формиран е извод, че КОНПИ е публична държавна институция, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като е съобразено изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на Конституционния съд на Република България, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. В тази връзка е прието, че съгласно смисъла на цитираната разпоредба, държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания.

Втората съдебна инстанция е намерила, че в производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата, поради което доводът на жалбоподателя, че производството касае публично вземане е преценен като неоснователен. Горното е обосновано със съображения, че само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то занапред, едва след като съдебният акт се стабилизира, като отнетото от държавата имущество не придобива автоматично статут на публична държавна собственост. При тези обстоятелства решаващият състав е обосновал извод, че КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) и няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната се позовава на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК за достъп до касация и поставя следния въпрос: „Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗОНПИ?“.

Искането за достъп до касация е неоснователно.

Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е обуславящ изхода на делото и удовлетворява общия селективен критерий, но не и сочения допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По въпроса е създадена трайно установена и последователна съдебна практика на ВКС, според която в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ – отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ). При действието на тези разпоредби е формирана съдебна практика на ВКС, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или 2 производството е прекратено (в този смисъл приетото в определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г. на III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о.). В случая въззивният съд не се е отклонил от даденото по – горе правно разрешение, като е формирал извод, че КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Следва да се посочи още, че в разглежданата хипотеза предявеният от Комисията иск е отхвърлен и съответно изцяло намира приложение разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), действаща към датата на предявяване на иска и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт. Наличието на съдебна практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В заключение, жалбоподателят не е обосновал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за последица недопускане на въззивното определение до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 99 от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 64/2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3