Определение № 190 от 27.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Росица Ант. Тончева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600243 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е обосноваността и законосъобразността на определение от 05.07.2023 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №826/2023 година, с което молбата на осъдения Р. В. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД №4788/2017 година по описа на Районен съд-Варна, е оставена без уважение.

Частната жалба съдържа оспорващи правилността на съдебния акт аргументи както по фактите, така и по правото. С предложена от защитника интерпретация на доказателствената основа се поддържа необоснованост на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на субективната кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а с други доводи - за изградено честно отношение към труда у осъдения, за изчерпване на прогресивната система при изпълнение на наказанието, за превалиране на поощренията над инцидентното дисциплинарно наказание, пък се подкрепя въззивното оплакване за неправилно приложение на закона. Припомняйки и принципни положение от ППлВС-7-1975, от актове на Съвета на Европа и от решения на ЕСПЧ, адв.Т. мотивира искане към настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение и прилагане института на чл.70 от НК по отношение на доверителя му Р. В..

По делото е налично мотивирано писмено становище от началника на Затвора-Варна за отсъствие на достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице, с искане към настоящата инстанция за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в 1 частната жалба, становището и материалите по делото, приема за установено следното:

Съдебното производство в първата инстанция е образувано по инициатива на осъдения Р. В., който в саморъчна молба заявил интерес от условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, подкрепяйки искането си с данни за положен труд в МЛС и за множество поощрения. Окръжният съд разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Прецизно контролираната инстанция установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено му с влязла в сила на 07.12.2020 година присъда по НОХД №4788/2017г. по описа на РС-Варна. Видно от писмена справка (ЧНД, л.30) и към датата на съдебното производство в първата инстанция, и към текущия процесуален момент, В. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, с което по категоричен начин се обосновава обективната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, която не се явява и спорна по делото.

При обследване на втория критерий по чл.70 от НК – настъпило предсрочно поправяне на осъдения, окръжният съд се е позовал на данни в досието на молителя за наложено дисциплинарно наказание в началото на юни 2023 година, правейки извод, че при подобно поведение индивидуалната цел по чл.36 от НК не може да се счита за постигната.

Обмисляйки обосноваността на взетото решение, въззивният състав направи обстоен преглед на писмените доказателства по делото, които очертават следните фактически положения:

Р. В. е двукратно осъждан за престъпления от общ характер с присъди по НОХД №4515/2015г. и по НОХД №4788/2017г. Престъплението по второто наказателно производство е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД №4515/2015г., което довело до приложение на чл.68 от НК. В. е задържан в МЛС на 08.12.2020 година за изпълнение на приведеното наказание от три години лишаване от свобода, а от 25.03.2023 година търпи присъдата по НОХД №4788/2017г. При постъпване на лицето в ЗатвораВарна е изготвен първоначален доклад, от който се установява, че:

1)осъденият е запознат с ПВР, 2)при него са диагностицирани три проблемни зони - отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, 3)изпълнението на наказанието е планирано с насока към повишаване на социалната компетентност, на правното съзнание и на рефлексията относно намерения и последствия от постъпките му.

През текущи доклади въззивният състав установява известен напредък у осъдения в осъзнаване и приемане на вината за правонарушението, повишаващо се ниво на разбиране за вредата от употреба на наркотични вещества и наченат процес на дългосрочни цели с перспектива 2 към бъдеща ресоциализация. На фона на текуща пенитенциарна корекция, се развива и дейността по приложение на прогресивната система при изпълнение на наказанието, проследима през заповеди за поощрения (№№469/30.08.2022г., 1015/02.12.2021г., 799/20.09.2021г., 496/23.04.2021г., 81/21.02.2022г.,

444/15.04.2022г.,

770/19.08.2022г.,

1178/06.12.2022г.,

56/21.02.2023г. и 304/31.03.2023г.) и заповеди за промяна на режима (№№1029/03.12.2021г., 601/02.06.2022г. и 268/14.03.2023г.) – понастоящем осъденият е в условията на лек режим. Безспорно за предмета на доказване е и обстоятелството, че В. полага труд в МЛС – първо доброволен, а от 18.10.2022 година е изведен на работа във външен обект на фирма „Пътстрой“-Варна. Именно на работното си място на 20.05.2023 година осъденият консумирал алкохол, завръщайки се в МЛС с концентрация на такъв от 1.95 промила. За това дисциплинарно нарушение на ПВР той е наказан с лишаване от право на месечен домашен отпуск за един месец (заповед №318/01.06.2023г.).

При очертаната фактическа основа и въззивният състав намира, че не са налице достатъчно и убедителни данни процесът на поправяне на лишения от свобода да е приключил преди изтърпяване на наказанието по НОХД №4788/2017г. През оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че от задържането му в МЛС спрямо него се прилага целенасочена социалновъзпитателна работа за разграждане на престъпния мотивационен модел и изграждане на нов комплекс от умения за мислене и волеви механизми, насочени към спазване на закона. Както е известно, тази оценка определя въпросите, свързани със способностите и мотивацията за промяна у лишения от свобода, както и други фактори, които могат да повлияят върху персоналната реакция към определена форма на въздействие. Именно в ролята на такъв целенасочен инструмент, оценъчната дейност по чл.155 от ЗИНЗС е регламентирана от чл.439, ал.2 от НПК като част от комплекса писмени доказателства, през които се проследява изпълнението на присъдата.

Стъпвайки на тези положения, включително проследявайки и индивидуалния план за изпълнение на наказанието през писмени доказателства по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС, въззивният състав прави извод, че процесът на поправяне на осъдения не е приключил, а е текущ. Набелязва се плавно снижаване на индивидуалните рискове, но целите по чл.154, ал.2, т.3 от ЗИНЗС за повишаване на социалната компетентност, на правното съзнание и на рефлексията относно намерения и последствия от постъпките у осъдения не са постигнати. Споменавайки рисковете от рецидив и вреди, въззивният състав дължи разяснението, че оценката по чл.55, ал.2 от ЗИНЗС има диагностичен характер, служи за набиране на информация и планиране на социално-възпитателната работа, затова изваждането й от цялостния контекст на пенитенциарната документация не е правилно. Обсъждането й обаче съвместно с другите писмени доказателства, прави видно въпросното текущо и незавършено поправяне на осъдения, без да е възможен обоснован извод за изпълнена специална цел по чл.36 от НК.

3

По доводите на частната жалба:

1.Със законодателните изменения от началото на 2017 година в чл.70 от НК се изостави обективното изискване осъденият да има „честно отношение към труда“, поради тясната перспектива, в която подобен обективен критерий отразява поправителния процес. Фактическите положения за изпълнени работни дни от В. са с пряко отношение към мотивационната насоченост на принципа на прогресивната система. Какво е положението от разискваната гледна точка – системата по чл.66 от ЗИНЗС е приложена до най-лекия режим, считано от средата на март 2023 година. Заедно с поощренията по чл.98, ал.1, т.6-т.9 от ЗИНЗС, на лицето са предоставени условия, в които да покаже устойчиво поправяне, за да е възможно прогресивната система да бъде доведена докрай с приложение на института по чл.70 от НК. С тежкото дисциплинарно нарушение от 20.05.2023 година обаче, Р. В. по един категоричен и напълно обективен начин опровергава личното си твърдение, че специалната превенция по чл.36 от НК при него е настъпила преждевременно, защото: 1)в първоначалния доклад и писмените доказателства по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС се обосновава риск от злоупотреба с наркотици. Това е критичен фактор, на чиято база може да се прогнозира бъдещ рецидив при лицето, който не е намалял съществено (ЧНД, л.13).

Фокусът върху зависимостта, като податливост на криминогенни импулси, се отразява и в допуснатото нарушение на ПВР, т.е. целите при изпълнение на наказанието на осъдения за повишаване на правното съзнание и на рефлексията относно намерения и последствия от постъпките му не са постигнати; 2)не може обосновано да се поддържа наличие на трайно утвърдено отговорно поведение у В. към трудовия процес – в рамките на непродължителен трудов стаж на обект на фирма „Пътстрой“-Варна, осъденият е допуснал консумация на алкохол на работното място – първо, подобно поведение е недопустимо на основание КТ и второ, същото създава както персонален риск за нарушителя, така и за останалите трудещи се.

Казаното, отнесено към целите на изпълнение на присъдата, доказва че у В. не са повишени по устойчив начин нито социалната компетеност, нито правосъзнанието.

2.Допуснатото тежко дисциплинарно нарушение от осъдения на ПВР на 20.05.2023 година сочи на отсъствие на съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, в каквато насока следва да се тълкуват и резултатите от експертната оценка на психичното и емоционално състояние на В., обосноваващи ненапълно развита критичност, декларативност в осъзнаване на грешките си и лични оправдания за деянията, т.е. неефективно преизграден личен волеви модел към законосъобразен начин на живот. По тези съображения, наложените поощрения в процеса на изпълнение на наказанието по-скоро се отнасят към поддържане на мотивираността на осъдения за съзнателно спазване на ПВР, на дисциплината и на режимните изисквания, отколкото да са убедително доказателство за финализиран 4 корекционен процес.

С оглед изложеното, изводът на окръжния съд, че не е налице субективната кумулативна предпоставка за прилагане на института по чл.70 от НК е обоснован и законосъобразен. Отсъствието на достатъчно доказателства за поправяне на В., от своя страна, не създава основание за обсъждане на посочените в частната жалба решения на ЕСПЧ и актове на Съвета на Европа, т.к. фактическият състав за предсрочното освобождаване на молителя не е изпълнен.

По заетите дотук съображения, настоящият състав на Апелативен съд-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.07.2023 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №826/2023 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5