Определение № 31527 от 02.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31527 гр. София, 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110118633 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания) вр. чл.77 ПАС (предоставяне на информация по дела, достъп до дела) 2. Производството е образувано по молба с вх. № 234979/18.07.2024 г. от адв. Д. Б. – пълномощник на И. Б. Б., страна по въззивно гражданско дело № 1938/2022 година на Софийски апелативен съд (САС).

3. В молбата е отправено искане за запознаване с материалите по настоящото дело.

4. Преюдициалното запитване се отнася до правото на достъп до дела от адвокати, които не представляват страните по делото и не са страни по делото. Запитването се отнася до тълкуване на чл.47 ХОПЕС във връзка със защитата на личните данни по ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС. Запитването иска да установи дали достъпът до дело на адвокат, който не представлява страна по делото, преследва легитимна цел за правото на справедлив съдебен процес и дали е пропорционална на защитата на личните данни. Запитването се отнася и до тълкуване на принципите за независим и безпристрастен съд и приложение на етичния принцип Благоприличие по ценност 4 от Бангалорските принципи, точка 4.10 – конфиденциалност и пазене на професионална тайна.

1

СТРАНИ ПО СПОРА

5. Молител: И. Б. Б. чрез адв. Д. Б..

6. Решаващ орган: Софийски районен съд

7. Заинтересовани страни: Адвокатура на Република България и страните по делото, доколкото има лични данни за тях.

8. Производството е едностранно. Лице подава молба за достъп до дело, по което не е страна или адвокат. Съдът, при който делото е висящо следва да се произнесе.

ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО

Правилник за администрация на съдилищата (ПАС)

9. Чл. 5. (1) Съдебният администратор:

1. планира, организира и ръководи съдебните служители;

Чл. 6. (1) Съдебният администратор в изпълнение на функциите си издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители.

10. Чл. 77. (1) Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от съдилищата.

(2) Страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.

(3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата, като имат право на свободен достъп и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на адвокатска карта.

(4) Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба.

(5) Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп.

11. Чл. 78. (1) Страните, техните представители и адвокатите се запознават с 2 делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата, след като попълнят контролен лист – приложение № 4, който е отпечатан от вътрешната страна на корицата на папката на делото – приложение № 5.

Закон за адвокатурата (ЗА)

12. Чл. 31. (1) Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет

13. Чл. 45. (1) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.

Етичен кодекс на адвоката (ЕКА)

14. Поверителност

Чл. 5. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката.

(2) Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение.

(3) Адвокатът изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност.

(4) Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това 3 е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административноправни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства, свързани със спор между него и неговия клиент.

Кодекс за етичното поведение на българските съдии (КЕПБС) 15. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

Конфиденциален е съдията, който е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

8. Правила за поведение, произтичащи от принципа на конфиденциалност 8.1.

Съдията не може да използва неправомерно информацията, станала му известна при осъществяване на неговите функции.

8.2. Съдията е длъжен да пази пълна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

8.3. Съдията, член на колегиален орган, следва да пази тайната на служебното съвещание.

8.4. Съдията може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация.

8.5. Съдията няма право да изразява публично предварително становище по конкретни дела.

8.6. Съдията е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация и социалните мрежи по въпроси, за които няма изрична законова забрана. При изразяване на лично мнение съдията е длъжен да се съобразява с принципите и правилата в този кодекс.

Закон за съдебната власт (ЗСВ)

16. Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) На съдия, прокурор и следовател, на член на 4

Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.

(3) Дисциплинарните нарушения са:

1. …………

3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт;

4. неизпълнение на други служебни задължения.

(6) Дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

ЕВРОПЕЙСКО и МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО

Общ регламент за защита на личните данни (ОРЗЛД)

17. (20) Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения. Следва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата 5 на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по обработване на данни.

18. Член 6

Законосъобразност на обработването

1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

19. Ограничения