Определение № 481 от 02.10.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Търговище, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

Б. СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1993 от 27.08.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1454/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София - 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор - З. С. Б., чрез пълномощник - юрисконсулт Б. Л. Д. против Б. С. С. ЕГН ********** от (населено място), в частта му за претендираната мораторна лихва в размер на 132.36 лв. за периода от 20.12.2023 г. – 25.08.2025 година, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за държавна такса над 88.7160 лв. до пълния претендиран размер, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. В заповедно производство не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент.

1

ГПР е изчислен, съгласно договора, като в общите условия изчерпателно са посочени компонентите, включени в определянето на ГПР. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираната мораторна лихва.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Б. С. С. ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 936.93 лв. главница за периода 19.12.2023 г. 19.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., както и за сумата от 132.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.12.2023 г. 25.08.2025 г. Задължението е по Договор за кредит №: L334655 от 20.11.2023година. Претендирани са и разноски в размер на 21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 1993 от 27.08.2025 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната лихва за забава, като е присъдил разноски съразмерно уважената част от заявлението.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираната лихва за забава, е неоснователна.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на 2 това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 27.89 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.

При изчисление на ГПР, съобразно параметрите по кредита, чрез „Кредитен калкулатор – ГПР“ /calculator.bg/ се установява, че така посоченият ГПР е под 50 %, т.е. в рамките на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е ясно дали предвидената такса за разглеждане на кредита е включена, но дори и да е стойностите на ГПР не биха превишили 50%. ЗПК обаче предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но това се отнася до разходите във връзка с неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая таксата за разглеждане на кредита е именно такса, за действия свързани с усвояването на кредита и факта. Дори и да се приеме, че е такса, свързана с договора за кредит, която по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустима, то тя следва да е включена в ГПР, независимо от това, че тази такса не се претендира от кредитора, при депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се 3 основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София - 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор - З. С. Б., чрез пълномощник - юрисконсулт Б. Л. Д. против Разпореждане № 1993 от 27.08.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1454/25 г., по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Търговище, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

Б. СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1993 от 27.08.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1454/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София - 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор - З. С. Б., чрез пълномощник - юрисконсулт Б. Л. Д. против Б. С. С. ЕГН ********** от (населено място), в частта му за претендираната мораторна лихва в размер на 132.36 лв. за периода от 20.12.2023 г. – 25.08.2025 година, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за държавна такса над 88.7160 лв. до пълния претендиран размер, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. В заповедно производство не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент.

1

ГПР е изчислен, съгласно договора, като в общите условия изчерпателно са посочени компонентите, включени в определянето на ГПР. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираната мораторна лихва.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Б. С. С. ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 936.93 лв. главница за периода 19.12.2023 г. 19.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., както и за сумата от 132.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.12.2023 г. 25.08.2025 г. Задължението е по Договор за кредит №: L334655 от 20.11.2023година. Претендирани са и разноски в размер на 21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 1993 от 27.08.2025 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната лихва за забава, като е присъдил разноски съразмерно уважената част от заявлението.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираната лихва за забава, е неоснователна.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на 2 това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 27.89 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.