Определение № 541 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Враца, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500369 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437 против решение № 78/18.02.2026 г. по гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта му с която съдът е отхвърлил молбата на частния жалбоподател да намали размера на присъденото, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, с адрес гр. Пловдив ул. “Борба“ № 3, като вместо това по молба на насрещната страна изменил постановеното по делото решение № 813/12.12.2025 г., и увеличил адвокатско възнаграждение на ЕАД Е. И. от 400,00 лева на 480,00 лева, с ДДС, присъдено в тежест на “Кредисимо“ЕАД.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Съдът определил в полза на адв. Е. И. адвокатски хонорар в размер на общо 960,00 лв. с вкл. ДДС.

Другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД, също бил осъден да възстанови адвокатски хонорар от 480,00 лв.. Така определеният адвокатски хонорар бил прекомерен и следвало да бъде намален на 200,00 лв. с вкл. ДДС. Наличен бил голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с ищец представляван от адв. Е. И. и ответници „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Съдът разполагал и със служебен достъп до информация, че депозираните документи по делото от процесуалния представител на ищеца били еднотипни, бланкетни, предприетата линия на защита била една и съща.

Процесуалният представител на ищеца разполагал с възможността да използва свои вече изготвени документи, като единствено прецизирал същите. По делото били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за 1 потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Предвид това процесуалният представител на ищеца не се наложило да ангажира прилагането на многобройни и сложни доказателствени средства. Самите договори били представени като доказателства по делото от жалбоподателя и от другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. По делото било изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно - счетоводна експертиза, като цялата информация необходима на експерта била предоставена от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ниската правна и фактическа сложност на делото се обосновавала и от обстоятелството, че изградената защита от страна на процесуалния представител на ищеца не била разнопосочна доколкото, предвид свързаността на процесните договори, от прогласяването на нищожността на договора за кредит, следвало и прогласяването на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство и уважаването на предявените осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД. Делото било разгледано срочно, като процесуалният представител на ищеца не присъствал лично на проведените открити съдебни заседания и той самият не преценил производството като такова с голяма правна и фактическа сложност. Иска присъденият адвокатски хонорар на ищеца да бъде намален от 480,00 лева на 200,00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, с който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ЕПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд - Враца е образувано по искова молба на П. В. Е. чрез ЕАД Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се иска прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 2432559/18.08.2021 г., както и прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, обезчаващ договор за потребителски кредит № 2432559/18.08.2021 г.. Иска се също така да се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 20 лв. - платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2432559/18.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 50 лв. - претендирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № 2432559/18.08.2021 г..

С исковата молба са представени пълномощното от ищцата на ЕАД Е. И. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване, договорено е процесуално представителство, като е посочено, че същото ще се осъществи безплатно, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

2

С отговорите ответниците са оспорили исковете като неоснователни.

По делото са проведени две съдебни заседания, в които е даден ход на делото, като ищцата и процесуалният й представител не са се явили лично, а преди същите са депозирали писмени молби. Събраните доказателства са писмени и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

С постановеното по делото решение № 813/12.12.2025 г. районният съд е уважил предявените искове. Присъдил е разноски, включително, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, в тежест на всяко от ответните дружества “Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата ЕАД Е. И., в размер на по 400,00 лева.

По делото са постъпили молби от ответниците, с които се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на ищцата, като бъде определен адвокатски хонорар в по-нисък размер, а именно - по 200,00 лв..

В подаден отговор ЕАД Е. И. излага съображения за неоснователност на молбите.

По делото е постъпила молба от ищцата, с която се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на процесуалния представивител на ищцата, като бъде определен адвокатски хонорар в по-висок размер, а именно - по 480,00 лв., с ДДС в тежест на всеки ответник.

В законния срок ответниците не са подали отговори, на молбата на ищцата по чл. 248 ГПК.

По гореописаните молби от страните по чл. 248 ГПК PC – Враца е постановил обжалваното определение.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че чл. 101, пap. 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази 3 национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай липсва висока фактическа и правна сложност на делото.

Действително по делото срещу всеки от ответниците са предявени по два обективно съединени иска, но следва да бъде отчетено, че същите се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит.

Предявения установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит има обуславящ характер по отношение исковете за нищожност на договора за поръчителство и осъдителните искове за заплащане парични суми, платени от ищцата въз основа на нищожните договори, което предполага и еднаква защита по четирите иска, поради което справедливо би било, това обстоятелство да се приеме, като такова сочещо по - ниска правна и фактическа сложност на делото, респективно по - нисък размер на адвокатското възнаграждение. Същевременно следва да бъде отчетено, че пълномощникът на ищцата е извършил множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, три допълнителни молби, с които е взел становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на делото; изготвяне на молба по чл. 248 ГПК, изготвяне на отговор по молбите по чл. 248 ГПК; изготвяне отговор на частната жалба. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при използването като ориентир на Наредба № 1/2004 г. правилно районният съд е присъдил в тежест на ответника адвокатско възнаграждение към минималния размер, с ДДС /дължим предвид регистрацията по ДДС на ЕАД Е. И., видна от представена справка от НАП/, предвид и същото не се явява прекомерно.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение решение, имащо характер на определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение, имащо характер на определение № 78/18.02.2026 г., постановено по гр. дело № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

4

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5