Определение № 413 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20235300600687 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Д. Й. Ж., в качеството й на законен представител на Д.С., против Определение № 215/20.02.2023 г. (в жалбата навсякъде е посочена дата 20.20.2023г., което явно е техническа грешка), постановено по ЧНД №7100/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Постановление от 10.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 101/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определението, като Районният съдът е преповторил изцяло фактическите обстоятелства и мотивите изложени в обжалваното постановление, без да изложи свои собствени. Твърди се, че не са зачетени и обсъдени показанията на свидетелите очевидци, както и че не е назначена психологическата експертиза на детето - Д.С., която да установи налице ли е психическо и емоционално насилие спрямо него. Сочи също така, че датата на инцидента не е 19.12.2021 г, както е посочено в постановлението за прекратяване и в обжалваното определението, а е 28.12.2021 г. Иска се 1 отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив за продължаване на разследването.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимна страна, поради което е допустима, а разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕНА.

Досъдебно производство № 101/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив е образувано на 22.03.2021 г. за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за това, че на 19.12.2021 г. в гр.А. била нарушена заповед за незабавна защита № 5/03.09.2021 г., издадена спрямо М.С. с която се задължава да не извършва актове на домашно насилие. По делото няма лице привлечено като обвиняем.

За да прекрати наказателното производство, представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:

М.Р.С. и жалбоподателката Ж. имали сключен граждански брак от 2009 г., от който се родило детето им Д.М.С. /на 3 години/. Живеели в семейното им жилище на адрес: ул. „И.“ № 2 с. Б., общ. А.. Преди около година отношенията в семейството се влошили, за което двамата съпрузи се обвинявали взаимно. Стигнало се до поредния скандал, станал на 14.04.2021 г., когато свид. С. се прибрал от работа и ядосан на свид. Ж. започнал да я обижда, че не може да гледа детето им, защото имала психически проблеми.

Заканил се, че ще направи всичко възможно да й вземе детето, за да може да го отглежда той. Това силно разстроило Ж., а от своя страна силните викове на С. притеснили детето и то започнало да плаче. Също така, С. нарекъл Ж. алкохоличка, заканвайки се, че ще я съсипе, защото бил „институция“. Свид.

Ж. се обадила на своите родители, за да ги помоли да я вземат от къщата заедно с детето. Родителите й незабавно отишли при дъщеря си и там заварили и свид. С., който ги убеждавал, че не е виновен за скандала помежду им, прехвърляйки цялата вина върху Ж.. На 05.05.2021 г., по искане на пострадалата била издадена заповед за незабавна защита срещу свид. С., в която било изрично постановено същият да се въздържа от всякакви форми на домашно насилие и да доближава дъщеря си Д.С. и съпругата си Д. Ж.. В последствие било постановено Решение № 105 от 03.09.2021 г., постановено 2 по гр.д № 941/2021 г. по описа на Районен съд - А., с което С. се задължавал да се въздържа от домашно насилие спрямо Ж. и дъщеря им, същият бил отстранен от семейното жилище и му било забранено да доближава свид. Ж., жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. С Решение на Окръжен съд - Пловдив от 06.01.2022 г., било изменено решението на Pайонен съд - А., като срокът на действие на мерките по ЗЗДН били намалени на 6 месеца. Междувременно на 19.12.2021 г. бил прекратен гражданският брак между С. и Ж., като в постигнатото споразумение били изрично упоменатите дължимата издръжка и режима на лични отношения на бащата С. и детето Д.С.. В унисон с цитираното решение на 19.12.2021 г. С. отишъл до дома на Ж., където живеело детето Д., намиращ се в гр. А., ул. „К.“ № 30. Това му действие било продиктувано от дадената от съда възможност да вижда детето си всяка първа и трета седмица от месеца.

С. посетил дома на Ж. и поискал да вземе детето от 18.00ч. до 20.00ч., както било уговорено между тях в постигнатото споразумение. Ж. приготвила детето да го предаде на бащата, но поради влошените отношения детето Д. не пожелала да отиде при него, което породило напрежение в дадената ситуация.

На място бил бащата на Ж. и дядо на Д., който при решителния отказ на детето да отиде с баща си предложил срещата да се състои в друг ден. Това ядосало С., който считайки, че детето се настройва умишлено срещу него, за да не може да го вижда, настоятелно поискал да вземе дъщеря си с него.

Детето се отскубнало от баща си и отишло при дядо си, изрично показвайки, че не желае да тръгва. Свид. Ж. позвънила на ЕЕН 112, докато в този момент С. си тръгнал. Заради случилото се детето било притеснено и стресирано.

Това дало повод на Ж. да подаде жалба срещу бившия си съпруг, заради поведението му и евентуално нарушаване на заповед за незабавна защита.

При така установеното, прокурорът е направил извода, че не са били събрани достатъчно и категорични доказателства, от които да се направи несъмнен извод за това, с действията си определено лице да е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК. В тази връзка е посочил, че присъствието на свид. С., на 19.12.2021 г., до къщата на родителите на Ж., където било освен нея и детето им Д., не е неправомерно действие от негова страна. Напротив, то се оправдава от влязло в сила решение на съда, в което изрично били посочени дните и времетраенето на срещите между бащата С. и детето Д.. Именно в този ден 3 19.12.2021г., С., изпълнявайки съдебното решение, е отишъл да вземе детето си за 2 часа.

Районният съд е преценил, че изложените в прокурорския акт изводи са обосновани, законосъобразни, почиващи на доказателствата по делото и представляващи правилно приложение на материалния закон, поради което е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящата въззивна инстанция намира заключенията и правните изводи на първостепенния съд за правилни и законосъобразни.

На първо място следва да се отбележи, че датата на която се твърди от жалбоподателката да е осъществено инкриминираното деяние в действителност е 28.12.2021 г., а не 19.12.2021 г., както е посочено в определението на Районния съд и в постановлението на Районна прокуратура - Пловдив. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Доколкото няма данни да са разследвани повече от един инцидент, настоящата въззивна инстанция приема, че се касае за техническа грешка в постановлението на прокурора, пренесена и в определението на Районния съд.

Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на правосъдната система.

За да бъде осъществен престъпния състав е необходимо деецът, съзнателно, с действие или бездействие да възпрепятства или да осуети изпълнението на влязло в сила съдебно решение или да не изпълни заповед за защита от домашното насилие. Резултатът следва да е целен, като не се изисква да е настъпил.

Целта на Заповедта за защита от домашно насилие е определено лице да се защити от домашно насилие, като се ограничат контактите между „пострадалия“ и „насилника“.

Към инкриминираната дата 28.12.2021 г. (вторник), срещу св. М. С. е имало издадена такава заповед за защита, но също така е имало и последващо влязло в сила Решение № 205/19.12.2021 г., постановено по гр. д.

№ 1756/2021 г. по описа на Районен съд - А., с което е установен режим на лични отношения на С. с детето му Д.С.. Воден от разбирането, че има може да вземе детето си на определена дата и за определено време, св. С. не е целял да наруши заповедта за защита, а е бил пред дома на родителите на 4 жалбоподателката, за да вземе дъщеря си, ползвайки се от правото си така както му е определено от съда. Показанията на свидетелите не са противоречиви по отношение на основните факти и обстоятелства за инцидента. Има разминавания между версиите на жалбоподателката и роднините й от една страна и от друга страна тази на св. С., относно степента на упорство на последния да отведе дъщеря си със себе си за полагащото му се време на лични отношения. Различното интерпретиране на случилото се е напълно разбираемо в контекста на влошените отношения между бившите съпрузи. Настоятелните опити на св. С. да вземе дъщеря си, макар и против волята й, не могат да се квалифицират като проява на насилие. Поведението и реакциите на четири годишно дете, поставено в положение да избира с кой от родителите си да бъде, и то по определен график, не може да се приеме като показателно за това дали то е тормозено – физически, психически или емоционално, каквито доводи се излагат от жалбоподателката. От показанията на свидетелите е видно, че св. С. се е опитвал да „примами“ детето, като му е давал играчки и телефона си, което дори и да се приема от жалбоподателката за манипулативно поведение, в никакъв случай не може да се приравни на насилие. И не на последно място, след като детето категорично е изразило нежелание да бъде с баща си, св. С. си е тръгнал.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че по делото не е назначена психологическа експертиза на детето, която да установи дали е налице психологическо и емоционално насилие. Както вече бе посочено, престъплението по чл.296, ал.1 от НК не е резултатно престъпление, а е формално престъпление, което се осъществява със самия факт на извършване на престъпното деяние. В тази връзка, ако не е налице нарушение на посочената правна норма, самото психическото и емоционално състояние на детето не може да обоснове съставомерно противоправно поведение.

Цялостният анализ на доказателствата за случилото се на 28.12.2021 г. пред дома на родителите на св. Ж., дава основание да се приеме, че действията на св. С. не покриват съставомерните белези на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, нито на друго престъпление от общ характер.

В заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че по досъдебното производство е проведено пълно, всестранно и обективно разследване. Разпитани са всички свидетели и са изискани и получени 5 относими към случая документи. Заключенията на прокурора за липса на престъпление по посочената правна квалификация от НК са аргументирани, правилни и законосъобразни.

Настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да посочи, че Пловдивският районен съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НПК. Въпреки, че досъдебното производство е проведено от следовател при на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив, деянието, което е било разследвано е извършено на територията на гр. А. и компетентния първоинстанционен съд за разглеждане на делото, съответно жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е Районен съд А.. В случая обаче, нарушаването на правилата за местната подсъдност не представлява безусловен повод за отмяна на атакуваното определение, а и няма възражение в тази насока от заинтересована страна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение на първостепенния съд, с което е потвърдено Постановление от 10.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 101/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.