Решение № 2466 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2466 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20231100105580 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. К. П. твърди в исковата молба, че в края на 2020 г. между него, в качеството на заемодател и „АГАТ ЕВ“ ЕООД, представлявано от управителя Е. П.а, като заемополучател, е сключен устен договор за заем.

Страните са се уговорили заемодателят да предостави сумата от 15 384, 62 евро в деня на сделката, като е било постигнато съгласие заемът да е безсрочен, а заемателят да има право да връща парични суми по всяко време.

В изпълнение на тази уговорка, ищецът на 21.12.2020 г. превежда от своята банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 15 384,62 евро по банковата сметка на дружеството. Ищецът поддържа, че няколко дни по-късно, на 08.01.2021 г., същите страни, при същите условия са сключили нов договор за заем за сумата от 70 000 евро, която сума В. П. превел по друга банкова сметка на ответното дружество.

Ищецът поддържа, че в началото на 2023 г. е поискал от дружеството да му бъдат върнати изцяло двете заемни суми, но до настоящият момент не е налице плащане.

Ето защо, В. П. моли съда, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника „ АГАТ ЕВ“ ЕООД, да му заплати сума в размер на 15 384, 62 евро, дадена в 1 заем на 21.12.2020 г. по банков път, както и на сума в размер на 30 000 евро, частичен иск от цялата дължима сума в размер на 70 000 евро, представляваща дадена в заем сума на 08.01.2021 г., ведно със законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на сумите.

Ответникът „АГАТ ЕВ“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

В съдебно заседание ищецът В. П., чрез адв. Т. П., моли да бъде постановено неприсъствено решение, като в случая съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238 ГПК, защото ответникът „АГАТ ЕВ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Т.Г. не е подал отговор на исковата молба, не се представлявал в съдебно заседание и видно от разпореждането от 20.06.2024 г., връчена чрез управителя на адреса на управление в търговски регистър по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, са указани последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание.

Настоящият състав приема, че искът е вероятно основателен с оглед изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства.

Видно от приетото по делото банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“ АД, от разплащателна банкова сметка на В. П. на 08.01.2021 г. у преведена сума в размер на 70 000 евро, в полза на „АГАТ ЕВ“ ЕООД, с основание заем; на 21.12.2020 г. е преведена сума в размер на 15 384,62 евро полза на АГАТ ЕВ“ ЕООД, с основание заем.

Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. ал. 4 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Фактическият състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, произтича от следните обстоятелства: наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и 2 предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Видно от представеното банково удостоверение, преведените суми в полза на ответното дружество са с основание заем, поради което следва да се приеме, че е налице договор за заем, без уговорен срок. В случая, в исковата молба са наведени твърдения, че през 2023 г. ответното дружество е поканено да върне заема, а отделно от това исковата молба, има характера на покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, поради което съдът приема, че вземането е изискуемо. Аналогична е и разпоредбата на чл. 69 ЗЗД, съгласно която, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Следователно, доколкото няма данни ответникът да е върнал получените в заем по банков път суми, предявените искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на главниците.

Относно разноските

Съобразно изхода на спора, ответникът „АГАТ ЕВ“ ЕООД, следва да заплати на ищеца В. П., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1809,59 евро - разноски за държавна такса в производството, както и сумата от 3527,91 евро за разноски за адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „АГАТ ЕВ“ ЕООД, ЕИК 206322483, гр. София, район „Люлин“, ж.к. „********, представлявано от управителя Е. П.а, да заплати на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на В. К. П., роден на ******** г. в Русия, ЛНЧ ********, гражданин на Руската Федерация, представляван от адв. Т. П., гр.

Бургас, ул. „********, сума в размер на 15 384, 62 евро, дадена в заем на 21.12.2020 г. по банков път, както и сума в размер на 30 000 евро, частичен иск от цялата дължима сума в размер на 70 000 евро, представляваща дадена в заем сума на 08.01.2021 г., ведно със законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „АГАТ ЕВ“ ЕООД, ЕИК 206322483, гр. София, район „Люлин“, ж.к. „********, представлявано от управителя Е. П.а, да заплати на 3 основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на В. К. П., роден на ******** г. в Русия, ЛНЧ ********, гражданин на Руската Федерация, представляван от адв. Т. П., гр.

Бургас, ул. „********, деловодни разноски за настоящето производство, както следва: сумата от 1809,59 евро - разноски за държавна такса в производството, както и сумата от 3527,91 евро за разноски за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4