Решение № 7047 от 21.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7047 гр. София, 21.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110119909 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ******************* като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц. В. Н. да плати сумата 631,89 лева, представляваща цена на топлинна енергия доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************* за периода м. април 2020г.- м. април 2022 лева, сумата 143,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г., сумата 23,06 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2021г.- м. април 2022г., сумата 5,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г.;; Г. Н. Н. да плати сумата 631,89 лева, представляваща цена на топлинна енергия доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************* за периода м. април 2020г.- м. април 2022 лева, сумата 143,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г., сумата 23,06 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2021г.- м. април 2022г., сумата 5,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г.; П. Т. Н. да плати сумата 114,94 лева, представляваща цена на топлинна енергия доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************* за периода м. април 2020г.- м. април 2022 лева, сумата 26,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г., сумата 1,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2021г.- м. април 2022г., сумата 0,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 28.03.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.09.1984г. се установява, че Г. Т. Н. и Г.К. Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4, ******************* С молба- декларация от 16,10.2002г. Г.К. Н. е заявила желание да бъде открита партида за процесния имот на нейно име.

От представения н.а. № 78/ 23.12.2005г., т. I, рег. № 35511, н.д. № 68/ 2005г. се установява, че Г.К. Н. се разпоредила с правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като прехвърлил същото на Н. Г. Н. чрез правна сделка- продажба.

От представения н.а. № 53/ 12.10.2007г., т. VII, рег. № 13226/ 1127/ 2007г. се установява, че Г. Т. Н. се разпоредил с правото на собственост върху 1/12 ид.ч. от процесния недвижим 2 имот, като прехвърлил същото на Н. Г. Н. чрез правна сделка- продажба.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Г. Т. Н. е починал на 21.06.2001г. и е оставил наследници по закон съпругата си Г.К. Н., починала на 01.05.2009г. и низходящите си от първа степен Тодор Г. Н. и Н. Г. Н.. Тодор Г. Н. е починал на 07.06.1996г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Г. Т. Н.. и П. Т.

Н.. Н. Г. Н. е починал на 03.06.2020г. и е оставил наследници съпругата си Ц. В. Н. и низходящите си от първа степен Г. Н. Н..

Установява се, че на 30.09.2002г. е бил сключен договор между "Т." ООД и етажните собственици в сграда, в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, ************** по силата на който етажните собственици възложили извършването на дялово разпределение в сградата на "Т." ООД. Договорът е скл. въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 18.09.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1013842831/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1838,22 лева. От представената обща фактура № 1019412041/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1141,02 лева.

От представения фискален бон се установява, че на 17.02.2025г. ответниците са платили сумата 1967,86 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 3 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.

Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В настоящия случай наследодатите на ответниците- Г. Т. Н. и Г.К. Н. са придобили правото на собственост по силата на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

Конкретиката на случая сочи, че Г. Т. Н. е починал на 21.06.2001г. и е оставил наследници по закон съпругата си Г.К. Н., починала на 01.05.2009г. и низходящите си от първа степен Тодор Г. Н. и Н. Г. Н.. Тодор Г. Н. е починал на 07.06.1996г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Г. Т. Н.. и П. Т. Н.. Н. Г. Н. е починал на 03.06.2020г. и е оставил наследници съпругата си Ц. В. Н. и низходящите си от първа степен Г. Н. Н..

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

В случая се установи, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ Г. Т.

Н. и Г.К. Н. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот. Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите (който факт не е спорен по делото) и при действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, който се прилага и относно имуществените отношения между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)

Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга Г. Т. Н., 4 починал на 21.06.2001г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между преживелия съпруг Г.К. Н. и низходящите от първа степен Тодор Г. Н. и Н. Г. Н.. Бракът между Г. Т. Н. и Г.К. Н. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на действието на СК от 1968г. (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 13 СК от 1968г. (отм.), недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Предвид изложеното, наред с притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота, преживелата съпруга наследява заедно с децата от брака части, равни на техните. Предвид изложеното настоящият състав счита, че Г.К. Н. е наследила 4/6 ид.ч., а низходящите Тодор Г. Н. и Н. Г. Н.- по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Тодор Г. Н. е починал на 07.06.1996г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Г. Т. Н. и П. Т. Н.. Н. Г. Н. е починал на 03.06.2020г. и е оставил наследници съпругата си Ц. В. Н. и низходящите си от първа степен Г. Н. Н..